Награда - две в едно.

  Преди много много време едно мило приятелче Габи  ми даде повод да си мисля, че може би дори и през девет земи в десета, имам мили близки читатели и не дай си боже почитатели. 


За мен е по-важно вие да се усмихвате от колкото аз да бъда награждавана затова все отлагам това да споделя наградите... но всъщност така прекъсвам идеята.


И затова ето в последните месеци ми се случи да получа още две награди. И вече няма измъкване. 
Първо благодаря Вихра.
И още благодаря bejko.


 Момичета явно вярвате в това. Ще се опитам да не прекатурвам много, много бъчвата за да стане белята. Ако споделя повечко под опиянението на тези награди, няма да има с какво да ви изненадам по-натам. 


Та по същество, Вихре, Снежи ( моля те извини ме, че все ти пиша ника като Байко,.. чешкия малко ми объркал буквите... та чак днес в миг на просветление разбрах, че всъщност се в кирилица се пише Бежко :) ) 


Казвате, че е нужно да споделя седем неща. 
Кой ще каже ми подскаже, колко са цветовете на дъгата? Може ли да са седем.


Първо -Творя в Бялото - носи ми мир и покой. И то блести в очите на децата ми с най-ослепителната чистота и искреност. То е книгата която още не е напечатана и  чака непрочетена в тишината на мислите ми. То e началото и края на целия ми свят. В бялото виждам и очаквам всичко, и понякога в бяло заличавам в замах всичко, добро и зло, омраза и обич. 


Второ - Обичам в Червено, силно и плътно като капчица кръв, меко и крехко като маково листо. Обичам да обичам и това е началото на моята страст, с алена целувка от любим човек. 


Трето - Гмуркам се в Синьо защото там са всичките ми мечти и стремежи. Шия си сини панталони да се вея, и нося сини панделки, кроя си сини елеци за да закопчавам детинското. Вярвам в сините сънища и морските русалки, плача на Андерсен и завиждам на Оскар Уайлд.


Четвърто - Живея сред Зелено небе и слънца от маргаритки, следвам малките стъпчици на децата си през горите, полята и годините. Крада вдъхновение и опитвам да опиша света ни я зелено. Не винаги успявам, но пък още вярвам в горски елфове, феи спящи в ябълкови цветове и макови принцеси. Вие вярвате ли? 


Лилаво -Копнея в пет вариации. Искам да свиря на пиано. Искам да танцувам отново. Искам да мириша на диви теменужки. Искам да имам верен приятел. Очаквам промяна и хармония.


Шесто - Спомням си - жълти павета, жълти треви през лятото, жълтеникави прашни улици, жълти трамвай, златисти банички по сергиите. Тъга и обич едно в друго. Избягах от нея, и понякога я сънувам. България с два сезона, прашен и кален. България красива и вулгарна. България пожълтял лист, откъснат лист от....  света ми. 


Черно има ли го дъгата - ако го има то го крие... Страховете на всяка майка, тревогите на всяка дъщеря. Дните в мъгла и отчаяние, когато прозорците плачат, а перата на поетите редят строфи. Нощите в които всичко се връща, минало и настояще крещят в отчаяно упорство и съмнение. Тогава се сещам, че за да има книга трябват букви, за да има букви трябва черно. Още никой не написал нищо с бяло мастило. 
За да има дъга е нужно да завали и за да има вдъхновение има и страдание. 




Мили приятелчета, малко объркано, но много искрено.

А сега на нека да кажат седем неща, и ще имат седем награди. 


Добре дошли при Уики
Самодивска омая
Сборник разкази и пътеписи
Майсторийките на Рали
Двама с мама
 Рости 
nelly vintage home 

Момичета и момчета много ще се радвам да прочета вашите вдъхновения.



Мила приятелко Габи,  много трогателно от твоя страна да ми подариш награда за кулинар. Особено като съм принудена да готвя с два малки октопода които за миг не спират да ми ръсят подправките, брашното и да бият с лъжици по-капаците. Определено има смях и веселие защото често пъти съм скоклива като балерина за да се движа из кухнята, трябва да мятам продуктите през рамо защото не мога да се доближа до минираната от играчки печка... и като за капак на гозбата трябва да водя силно интелектуални разговори от типа. 
- Мамо, защо корените на дърветата ръстът надолу?  И ако в крайна сметка яденето е станало, то това е защото мъжа в къщата не никак придирчив. 

Наградата ,,от сърце,, и ,, добър приятел,, я приемат с ей такива прегръдки.

Нe знам на колко блога бих могла да предам тези удивителни, блестящи подаръчета. Затова ще включа няколко които са ми особено любими, са определено забележителни в кулинарията.

Вълшебства в кухнята

  Траянче, много ми мило да те навестявам и да бъда винаги приятно изненадана с лесни и бързи и вкусни гозби точно като за малките ми пакостници. 

Ели, с теб може би сме се засичали в тортения форум, но нямам идея дали се помним от там. Но определено блога ти е красиво и цветно място. А аз обичам такива местенца. 

Spell words

И трето но не на последно място има един кавалер който ме изненадва с умение и пакостливо вкусни рецепти. Ако още не сте били там идете и вижте какво ври в котела на MAGIOSNIKA. 

Миро, просто ме шашкаш, моя мъж също готви ама май ще го пратя на преквалификация у вас. 

И за край, казвам :Опитайте ...

Там постоянно надничам, при все че много не коментирам защото просто думите са излишни. 

Благодаря за уникалните питки, бисквитки, кексчета, колачета и банички над които ми спира 

духа. Дианче, тази награда е от един почител в нелегалност. Последната питка която правих 

беше по взаимствана от теб. Правих я преди няколко седмици за закъснелия прощапулник на 

Дари. 

Това  е дано не съм ви отегчила... утре ще търся начин да си кача наградките в блога... 

Цветен ден от мен.