Обици от бутилки - Plastic Bottle Earrings

"Reduce, Reuse, Recycle"

Обичам цветовете, никога не мога да преценя кой повече и кой по-малко.
Обичам формите. Обичам идеята.
Моята плюшкиновата ми душа, е омагьосана от тези три малки и всяко едно от тях постоянно прозира и допълва другото.  Влюбена съм в уютните ухаещи на прах парченца стара хартия. В излъсканите от реката парченца стъкълца, в блясъка на летните светулки и крехкостта на зимните снежинки. И непрекъснато копнея да ги имам всичките заедно.

Когато направих първите обици беше още лято, а сега когато ги подарих вече е зима.
Днес сядах,  режех нови, и се чудех колко ли време вече я пиша тази публикация. Точно защото това е мое лично занимание и ми малко непохватно да ви го покажа тук където имат място заниманията ни с деца. Но така или иначе това е нещо в което те участват като ровят в нещата и изсипват мънистата, които после намирам на всякакви неочаквани неща. 

За направата на обици ще са ви нужни:
Пластмасови шишета в различни цветове.
Иглички за обици.
Мъниста.
Линия, ножици и макетен нож. 
Клещи за тел с кръгли рамена. Режещи клещи не са излишни, но не са задължителни.

От пласмасовите шишета се изрязват лентички различна ширина, кръгчета или листенца каквото ви хрумне.
Лентичките обаче не стават добре с ножица, за това влиза в употреба ножа.

   Когато в началото опитвах да свия ушенце стигнах до извода, че трябва да видя как точно се прави. Попаднах на един руски сайт, който сега не помня вече, но там имаше подробно стъпка по стъпка как се завърта ухото от игличката.
Игличката се надява и след това иглата се огъва до това положение. 

 Има два варианта игличката да ви точна дължина за мънисто и за ушенцето. 
 Тогава се извива лесно без да се реже. 

 Има и втори вариант в който игличката е по-дълга. 

 След като ушенцето е готово, излишното се изрязва. 

 Ако решите че ще режете шишето с ножица, добре е след това леко да разтопите пластмасата. Така хем изглежда по естествено, хем може да придавате форма и извивки, хем малките несъвършенства се губят. 

 Ето как съм си подговила едни листенца за обиците които сега правя. 

 Обикновено ми отнема ден два да направя един брой, като обикновено сядам само когато искам да се поровя в мънистата. Просто обичам лъскавите неща, като една себеуважаваща се сврака. 
Ето и малко по-късно развитието.

 В началото ми беше лесно с лентички започнах с лентички, в три доближаващи се цвята, в три различни, но допълващи се дължини. Тези и долните заминаха при приятелка. Понеже тя не можа да реши кой повече харесва подарих й  двата чифта. 


Handmade от бутилки. Обичам ги тези шишета, защото са така цветни. Лошото, че у дома не се пие газирано и бутилирано, и само врънкам на мъжа ми да купи някое цветно шише.
А той все ме пита: 
- Заради бутилката или за пиене го искаш?
-  Сети се. :)

 Ето и едни рошави казвам им розови ангели защото са така разперени. Но, момата която си ги отнесе като ги видя и веднага пусна : 
- О, какви хубави розови чушлета.

Аз също обичам чушлета и сега вече си мечтая за такъв сорт лютивки. Не е ли забавно как всеки вижда в нещо точно това което иска и което му идва първо на ум. Понякога се чудя колко са действителни тези първи впечатления.
Ако съдя по моите, доста често съм се объркала за нещата, не ни и за хората. 
Там съм прозорлива, но нали медицинските сестри трябва да са такива.

А това са ми любимите, просто такива ветриловидни. За сега си седят у дома, не ги нося, но още не мога да ги подаря. Защото са ми първите. :) 

 Летни оранжеви платна. Сега когато пиша това се сещам за Вихра и нейните мандаринки. 
Но, всъщност  тези тук са само оранжева мечта от едно лято в страна без море.

Ето това е мили приятели, имам още няколко в работен проект. След време пак ще ви пусна снимки. Всъщност, може би по-скоро, стига да имам минутка да ги довърша.
Дано са ви харесали, ако имате желание опитайте да си направите. Има безчет възможности.

Цветен ден от мен.