27 септември 2012
Есенно желание
Във всички цветове и форми, под всички огради се промъква есенното вдъхновение.
Всеки ден нося по едно късче есен у дома.
Най-напред извити брезови клони, събрани след последната лятна буря.
А после шепа листа от дъб твърди като златист креп.
После лъскави кестени, и глогинки в алено.
А когато всичко толкова нараства, че заплашва да залее кухненския плот, го пренасям на венеца.
Не съм художник, но искам да бъда. Ако мога само да пожелая да бъда толкова палава и безразсъдно щедра като есента, толкова богата и наситена, насмолена от цветове... та чак да ти полепне по кожата оная сладост кехлибарната, оная крехкост утринната дето зачервява бузите, и засладнява гроздово и засрамва шипките, а накрая притъмнява в полепналата шума връз ботушите ти.
Ей така да подишам само един ден от горе от високото, и после пак да бъда обикновена.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Много хубав венец....
ОтговорИзтриванеЗдравей Ива, страхотно есенно настроение ми създаде! При нас е някакво лято още, но аз съм се размечтала за спокойствието и меланхолията на есента... Аз все още не съм загубила надежда за твоето подаръче и си го чакам.
ОтговорИзтриванеПоздрави и прегръдки от мен.
Поетеса си ти, не само художник,вълшебница!:)
ОтговорИзтриванеВдишвам аромата от твоя есенен венец и мечтая...!!!
ИзтриванеМда, тя идва и ако е така красива , както в твоя венец, нямам търпение да я видя;)
ОтговорИзтриванеПрекрасни есенни дни ти желая!
Ивче, разкошен венец, каква е основата, купена ли е или сама си я изработила, вдъхнови ме да го направя, само основа нямам май :)
ОтговорИзтриванеХубав ден :)
(Йорданка Фодор, Подарък в края на лятото)
Привет, корпуса е направен от мен. Събирам брезови клончета и ги увивам във венец.
Изтриване