Есенна кошница

  В тишината под клоните на боровете... Светлината привлича есенните елфи-художници, те имат толкова много работа с боядисването на всяко листо, че когато ние минем от там чуваме трополенето на забързаните им крачета. Някои се опитват да избягат, а 

други просто ползват магическата мимикрия. Но ние просто знаем, че толкова много цветове няма как да бъдат изразени без да някой да грабне четка. 

Всеки ден виждаме усърдната им работа, и не спираме да се чудим кога успяват да изработят цялото това изобилие. А 
нашите малки желания са бъдем достатъчно цветни и сръчни като тях. Момичетата непрестанно събират листа и нито една разходка не минава без кошниците. Ала когато някоя кошница от претоварване бива повредена, то настроението много бързо се помрачава. 

Днес ще ви разкажа, точно за тази кошница. Верината кафява кошничка остана без дръжка, в ония разходки в които прескачаме до хълма за глогинки. Не знам дали глогината я закачи, или има деца дето все на тях се случва да се спънат и да паднат точно върху това дето носят. Факт е обаче, че кошничката остана без дръжка, глогинките останаха пръснати. 

Нали знаете колко много се привързват децата към малките неща, любимото чорапче, и куклата с оранжеви коси на име Нани, малка кафявата кошничка. Ами сега? Сега се налага да оплета дръжка на една кука, за една вечер е готова... ама изплетената бяла дръжка, не дава стабилност. Известно време кошницата пак тръгна на разходка, но вече не беше нито пълна, нито лесна за носене, защото от плетената дръжка се люшкаше. 

Един ден просто ми хрумна нещо -понеже открих една дебела тел. Не е ли странно, че винаги когато търсим решение за даден проблем, то само това и чака, да се появи. Сложното, обаче е ние да го видим. 

Точно така се появи и тази тел.
След това докато Верето беше на градина ние с Дари, напръскахме кошницата в бяло.

 И наденехме на тела една дузина цветни дървени мъниста.  

 Когато Верето си дойде от градина, и показахме какво сме направили.
Тя много, много се зарадва, в допълнение украси кошничката си с безчет малки точки с акрилните си бои.
Съпруга ми даде идея, че ще запазим точките и мънистата по-добре, ако всичко напръскаме в безцветен акрилен лак. Така, че това беше последната стъпка за да довършим кошничката. След лака всичко някак блесна. 
Ясно ви е че, ден два имаше спорове кой да излиза на разходка с нея.
Естествено Верето почти целия ден не е у дома така, че следобедните часове са нейни, а утринните на Дари. 

  Ето, че вече сме в края на мъничка есенна история, снимах кошничката още бяла. Но цветна на точки стана от онези вещи които много подхождат на цялостното ми виждане за света. Някак е точно за моите деца, защото носи техните желания и техните съкровища. Но най-вече носи техния отпечатък  детски и непринуден, пълен с вдъхновение, и вяра в чудесата.
Иска ми се винаги да мога да вържа към живот старите им неща. Ако успея, един ден със сигурност ще се запозная лично с Зън Зън феята сръчковка, но дотогава мога само да и подражавам.

Прекрасен ден, и ако още не сте уловили есента, направете го днес, защото мисля точно сега тя ви гледа през прозореца.