Есенна гора в кутия - нека си направим малък декор

  В гората и този ден валеше, цяла купчина дребни капчици се спуснаха върху боровите иглички и тихичко въздъхнаха. 

 - Ох, ох колко е хладно...Скоро ще замръзнем.

Децата ги гледаха, подсмърчаха, а дребните им ръчички бяха зачервени. Тревата лепнеше по ботушките им. Но момиченцата си мечтаеха за много сняг, за шейни, и не разбираха защо дните се редяха един след друг влажни и сиви. 

Една малка дъждовна капка безшумно кацна върху най-долното борово клонче. Погледна надолу и видя цветният дъждобран на едно от дечицата. Тя се усмихна и търкулна мълчаливо  в смачканата му качулка, кротичко се сви и без глас се сбогува със замръзващите си сестрици. 

 - Аз не искам да ставам снежинка, нося лятно сърце, избирам своя път. Да бъда водна пара. 

Другите малка капки прозвъняха... едни вдъхновени, други разтревожени, а някои дори невярващи.

  Само зелената детелина разтрепери трите си листенца и помаха за довиждане. 

 - Сбогом малка приятелко. Един ден когато отново полетиш свободна и преобразена  помоли някой облак да те донесе с пролетното небе над нашите ливади. Там където спят мъхените камъни, а царичето надига главица да се къпе в утринната роса, там ще те чакам първо от всички цветя... ела и ми пошепни как беше горе, как се лети на полъха на вятъра и видя ли цялата земя, разправят че е синя и блести като звезда... А сега върви и се стопли с децата.  

Понякога си разказваме приказки, а понякога правим приказки.

А понякога и двете. Когато започнах да пиша тази история още не беше завалял снега. А Верето всеки ден питаше за него. 

... Много обичам да пиша приказки, но преди време нещо ме обезсърчи, и още ми е много мъчно и трудно да повярвам, че има смисъл да ги пиша... Не стига ли само да ги разказвам на децата си?  Днес направих малка дупчица в тъмното наметало, с една малка капка... 

Но нека се върнем на декора за него са нужни ето тези няколко неща: 

Стар кашон - може капак от кутия за малките деца ще по-лесно да лепят в нещо плитко. 

Клончета от борчета, клончета от храсти - нашия от канадската ни боровинка.

Мъх, шишарки, малки тиквички, памук, кора от бор.

Лепило - ако лепите в нещо плитко( капак от кутия за обувки например) може да ползвате обикновено лепило, ние обаче ползвахме горещ силикон. 

 Верето се справи  със задачата да разпредели клончетата, но най-напред залепи мъха за пода на кутията.

 След това всяко клонче беше старателно залепено за  мъха.

Там където това не става веднага се налага доза търпение за да изстине силикона и да хване клонката добре изправена, ако и това не помогне добавяме малко кора от бор на дъното и тя закрепя дръвчето.

 Последни идват тиквичките, те застават най-отпред. Дари през това време прави облаци от памук, защото при нас винаги има облаци- един път са пухкави, а друг път силно дъждовни, но винаги са там горе.

 Мини декора, в крайна сметка се премести в детската стая на раклата. Принцеса Рапунцел много харесва местността и остана да  пази тиквите докато дойде време да намери свестен готвач да й изпече един тиквеник. Така де, обикновено децата  разбират тези работи по-добре от големите, и са наясно кое е важно и кое могат да изпуснат от историята.

Надявам се днес да сме ви развеселили. При нас е студено мрачно време и подобни задачи определено разведряват настроението, и подтикват децата ми да измислят нови приказки от стари герои. Докато аз още мисля дали има смисъл да пиша. :)

Поздрави от нас, все пак се дочакахме снега и светлината вече е друга.