Попарт апликация за малчовци

 Време е да се вихрим... този път с ножицата и лепилото. Хрумвало ли ви е колко много повтарящи се елементи има в една снимка, а после в едно списание... Когато Верето беше малка, много харесваше да очертава очите и устните на моделите из списанията. С нея също изрязвахме картинки и лепяхме. Сега обаче идва ред на Дари. Заедно си направихме една истинска попарт изложба. Като моето участие беше единствено да изрязвам, и не защото Дари не може да реже, а защото точно този ден искаше основно да лепи.

 С днешната публикация отварям една не малка тема- занимания за малки дечица, защото макар че Даринката взима участие във всички наши начинания. Аз имам желание тя да прави лесни и подходящи за възрастта и креативни  проекти. 
Самата тя вече харесва да открива как да променя едно нещо в друго, и непрекъснато ми носи костилки, шишарки или хартия и ми обяснява какво може да се направи от тези материали.
По този случай имаме цяла кутия събрана с костилки от фурми за които, ту има решения да правим от тях гривна или ограда за мини овчици, или още по-чудесна идея да ги посадим. :) 

Днешната работилница е оскъдна от към материали.
Трябва само няколко модни или каквито прецените списания.
Ножица, лепило и цветни хартии размер А4, при желания може да апликирате на един голям лист.

Дари харесва четките, затова ползваме този начин за залепване, но ако детенцето е свикнало с сухите лепила, нека ползва тях. 

Времето което ще прекарате в лепене напълно зависи от желанието на детенцето ви. 
Нямам идея колко точно лепи Даринка, но не спря докато не стана време за обяд. 

  Всъщност резултата е важен само за мен, ние възрастните ценим края. Децата се вълнуват само от процеса, крайния ефект има значение само докато изрекат: Мамо, тати вижте... 

От тук на сетне отговорността е наша. Нека видят, че  ценим малките им успехи като окачим творбите им в спалнята си, в хола или там където имаме място за тях.
Детските рисунки нямат място в детската стая, защото детето ще разбере колко са важни са нас, само ако са там където прекарваме времето си ние възрастните. 

 Така да ги поощряваме да творят без значение дали нещо е завършено или е само в щрихи. Един ден със сигурност ще им е от полза да знаят, че са способни да се изразяват не само с думи, но всички изразни средства които имат на разположение.

Прекрасен ден ви желая, и доскоро.