Мини градина с мъх и къщичка за феи - част 2

В тишината капе светлина.

Има тайна която искам да ви кажа.

Тя там в тихото, между редовете.

Там където децата винаги могат да идат. 

А аз искам да ги последвам.

Когато започнахме да мечтаем за истинска малка къщичка беше още слънчево.  Сега когато пиша това, е вече зима. Но вълшебствата нямат сезони, нямат граници и не познават ограничения. 

И се случват. 

Не си мислете, че споменавам това което ние сме направили.

Не, чудото не е там, защото ще ви научка как да си направите такава малка къщичка. И тя ще бъде ваша, неповторима и шарена.

Чудото е в гората.

Моля ви преди да  прочетете следващите редове да се върнете една година назад. 

В тази публикация -  Мини градина с мъх и къщичка за феи

... да имаш силата да посадиш сам дърво.

... А какво е да имаш цяла гора?

Ето в това се случи нашето чудо...

Цяла година, легенчето с мъхената градина беше навън. 

Дъждовете го валяха миналата есен. А снега го приспа през зимата.

Пролетта( когато ние заминахме за България) то остана под брезата до пробиващите мократа пръст димитровчета. Лятото мъха избуя, а утринната роса къпеше нашата градина с майчинска загриженост. Какво се случвало в малката градинка обаче не знаем. Когато ние с момичета се върнахме от родината, открихме  нещо удивително. 

Нещо което така ясно ни казваше. Една малка фея е била тук. Напълно истинска, и е оставила нещо за децата, а може и нещо за мен. Оставила е ПЕТ МАЛКИ ДЪРВЕТА. 

Мъничко борче, толкова крехко и нежно, че ми е нужен стъкления похлупак на Малкия принц. 

А до него малка брезичка. Съвсем дребничка, но с цели четири листа.

И най-интересното малка гора. Не зная какви дървета са това, не зная и как са попаднали техните семена там, но зная че когато ги видях се влюбих. Толкова идеални ми се сториха. Толкова живи и ясни, появили се в пълна хармония от размер и цвят.

Някъде там когато порастваме някой, някога затъмнява нашата вяра. И ние просто вече не виждаме света така, както когато сме били деца. Може да ви е смешно, а може би дори не ми вярвате... но за мен появата на тези дръвчета напълно и силно доказва, че има неща необикновени невидими за окото, но достижими за душата, те се случват, но само на нас е дали ще ги видим.
Аз не искам да пораствам, и може би никога няма да го направя, защото така всичко ми се струва неповторимо. А толкова силно ми се иска да ви заразя с това усещане, да го понесете със себе си и да бъдете откровени и отворени днес, утре и винаги...

Ето така започвам днешния разказ за една градина, и деца цветни като балони.
Нека сега нека точно да ви разкажа как да си направите къщичка за фея.


Нужните материали са:

DAS глина
Ролка от тоалетна хартия, тиксо
Ножчета за моделиране
Акрилни бои
Акрилен спрей
Лепило на ацетонова основа


Цялата идея за къщичката беше базирана на това да е куха. Защото все пак феята трябва да влезе там. Затова тук ви показвам как измислихме да направим кухината.

Една ролка от тоалетна хартия се срязва по дължина. След това от вътре се залепя с една дълга лепенка от тиксо. Това всичкото за да може после да извадим ролката когато къщата изсъхне.

От глината изрязваме едно правоъгълно парче с размера на разрязаната празна ролка. Дори я ползвахме за шаблон.
След това направихме няколко дупчици за прозорци.
Тук е мястото да кажа, че този тип глина трудно се лепи една за друга затова когато има нужда детайлите леко ги намокрям.

Верето направи тази уникална входна врата.

Всички дупчици са изрязани с капачки от минерална вода, и капачки от маркери, само квадратния прозорец е изрязан с детско ножче за моделиране.

Момичетата направиха мини връвчици от глината с които добавихме орнаментите.

Покрива представлява голям кръг, шаблон беше една чиния. След това е нагънат и така се получи това което виждате.

Къщичката си има и коминче - идея на Верето да бъде като гъбка. 

На самия покрив отпред има шест малки дупчици направени игла. Те са пробити още докато глината е мокра. Защото искахме да сложим блестящи мъниста и да ги виснем за покривчето.

В следващите дни, оставихме всичко да изсъхне.

Нужно е повече от седмица. 

Покривчето беше подвижно затова то изсъхна по-бързо. 

Когато и къщата беше готова, извадих ролката от тоалетна хартия като отлепих тиксото и след това леко смачках хартията. 

После децата оцветиха всичко. Аз помогнах единствено с входната врата на къщата. 

Верето нарисува тези чудесни цветя върху фасадата. След това както са отделно частите бяха напръскани с акрилен спрей. Не само един път, а цели три пъти от всички страни, защото къщата ще бъде на двора и какво я чака цяла зима ви ясно.

След това залепихме покривчето, коминчето с лепило на ацетонова основа, то е много издръжливо на природни въздействия. 

Самата къща е подложена с голям плосък камък и залепена за него отново с лепило за да има стабилност. 

Останалото е беше лесно, просто я занесохме и сложихме градинката. Времето беше чудесно и дори направихме малки калдъръми през мъхените полянки.

В градинката ни непрекъснато растяха някакви гъби. Ту кафяви, ту жълти, много симпатични, но несъмнено отровни, последвахме ги и къщичката стана малка мухуморка :)

Благодаря ви, че отделихте малко време да прочетете.

Благодаря ви, че ни следвате и се отбивате при нас.

Останете усмихнати.