Рисунките на децата и домашната хартия за опаковане

 Днес ще ви покажа още един вариант за домашна хартия за опаковане на подаръци. Изпълнението е напълно непринудено.

Размера на листа е от значение. 

Аз много обичам децата ми да рисуват на големи късове хартия. Така не свикват с един размер на рисунките си, а винаги имат шанса да нарисуват и малко, и голямо върху големия лист.

Размера на листа не определя нито типа, нито вида на рисунката само дава повече простор и подтиква детето да задържа заниманието си върху нея.
Видях това още докато Верето беше малка, имаше тенденция да драсне три драскулки на лист А4 и да поиска нов( и сега се случва това :) ), обаче когато получи огромен лист се стреми да го запълни с последователни рисунки които са взаимно свързани.

Изразните средства са от значение.


Когато Верето рисува с моливи обикновено е много старателна, стреми се да включва детайли.
Има ли маркери обаче, вниманието и основно към контурите и формата. Всъщност това е напълно в рамките на нещата защото моливите са тънички и може да е внимателна, а с маркерите има замах.

Възрастта е от значение. 

Дари за своите почти три години, обаче е точно обратното. Моливите се явяват неподходящ избор. Изискват от нея да натиска и да рисува едновременно, дори тези моливи които са сравнително меки. Тя се бори с материала, изнервя се оставя рисунката.
Друго нещо обаче е маркера, има лекота, бързина и тя може да изрази без да се замисля.
На много места срещам мнението, че малките деца трябва да рисуват с моливи. Спокойно мога да твърдя, че рисунките са най-малкото нещо в цялата работа. Важен е процеса на изразяване, и средствата с които детето разполага трябва да с съзобразени с възрастта му. В нашия случай моливите са от неподходящите материали.

Ето една рисунка която е направена на бяла дъска с размер 90см. на 70см. Ако дадем бял лист с размер А4 детенцето ни ще нарисува мама или себе си и ще спре до там. Може би ще слезе от масата и ще отиде да реди кубчета. В което всъщност няма нищо лошо. И все пак, ако му дадем достатъчно голям простор, и достатъчно удобни за възрастта му материали може да видим, че то има да ни казва повече от това което ние си мислим или очакваме.
Ето как се отварят подаръци изненади.

Дари ми нарисува целия си свят и то за близо десет минути. Имаме тази бяла дъска от както Верето беше на една годинка и нито ден не съжалявам за избора си да я купя.
Ако трябва да наредя играчките във възходящ ред ще е задължително в челната тройка.

Но да се върна отново на изразните средства. Много майки се страхуват да дадат боя на децата си. Може да я излапат, може да се изцапат, на пазара има множество продукти които са предназначени за деца. Но има и много неща които са точно обратното, не защото са токсични, а защото са крайно некачествени. Това се отнася за водните бои, за моливите, и за четките в пълна сила.
Избора ни на материал определя, това доколко самото дете после ще е доволно от собствения си резултат. И след това ще се върне отново да рисува с желание.

Верето ми нарисува това момиченце преди няколко дни, ето как избора на боите и на дебелината четките има значение.


Всъщност публикацията ми май изобщо не е за опаковъчната хартия. И все пак, ако сте решили да последвате примера ни, възползвайте се от чудесните детски прояви.
След като опаковах подаръка, имаше малко свободно място и веднага се появиха желаещи да го запълнят.

Благодаря ви, че днес останахте и прочетохте написаното от мен.

Не смятам, че съм художник, и че имам поглед върху цялата палитра от техники и методи.

Имам обаче опит с моите деца и имам желанието да споделя този опит с вас.

Идват празници, много родители се чудят както да купят на детето си. Не ви рекламирам бели дъски, моливи, и бои. Просто смятам, че и децата са като възрастните заслужават добри материали, за да постигат добър успех. А на нас е това да им изберем подходящите. 

Приятен ден.