Вярвай в чудеса

   Някои приказки имат най-прекрасната снежна светлина.
Над селцата сред простора на небето се раждат звезди. Среброкоси ангели тихичко пеят, а над света се сипе сън от любов.
Дечицата притварят клепки и пътуват отвъд дъгата, където стъпките им потъват в мекия сняг и могат да правят снежни човеци посред лято.
Могат да ловят пеперуди и да се къпят в река от мляко.
Могат и са... само защото вярват.

Днешната ми история е толкова голяма колкото едно дете.

Тя започва с погледа отправен на горе. С трепета и устрема на надеждата... и продължава да свети от вярата дори когато порастем.

И докато на света има поне едно дете, което вярва в Дядо Коледа, което в коледната нощ гледа към небето и чака... докато има такова дете, дотогава ще има и Дядо Коледа.

Пише Павлина Делчева-Вежинова в своята чудесна книжка нарисувана от Кристина Йовчева.

А аз искам вие да знаете за детенцето от книжката, и малкото еленче, и за едно писмо... а може би за цял чувал писма и малкото джудже което съвсем само успя да донесе големия, тежък чувал с детски писма.
Точно там вероятно е било и нашето писмо пратено до Финландия.

Ами, ако това малко помощниче джудже не бе успяло да премине през зимното поле и да донесе писмата...
Как добрия Дядо Коледа щеше да знае за Верето и за това, че тя му е писала. И как щеше после да и отговори.

Защото пролетта тя наистина получи отговор от Финландия.
И до днес това писмо е повод за радост и удивление. Особено марката му.
Тогава Верето беше само на  две години, но вече може да прочетe името си на плика.

Един ден момичетата ще пораснат и ще чуят,  че подаръците под елхата са дело на мама и татко. Но ще се надявам,  че това да не попречи да вярват в чудеса. Така както го правят сега.

Вярата е толкова крехко нещо, малко семенце от цвете посадено с много грижа. Ала знаете ли, че веднъж насадена и опазена, тя пораства по-висока и по-силна от сребърните смъркове които докосват небето. 

Прекрасни празници скъпи приятели. 

Подарявайте си семенца и се грижете за тях. А когато затворите очи, няма как да не чуете звъна на звънчета, тихия шепот на елите и смеха на децата открили простичкото вълшебството, че  всичко е възможно.