Страници

05 март 2013

Писмо за мама - Писмо от мама





Мама - колко е важна тази думичка? Всъщност важна не е точно казано, по-ясно става ако се каже, че мама е повече от много необходима. 
Ето в нашата история има дни в които мама от сутрин до вечер не е на близо.




А, три годишните деца трудно могат да разберат смисъла на това - Мама е на работа.
Мисля, че в малките им главички Работата е вид триглава ламя която на всяка цена иска да се добере до любимата мама. Ако нещата  зависеха от тригодишните , те биха искали мама да е голяма точно колкото тях и да си реди камъчета и кубчета, да умее да скача на един крак и най-вече винаги да под ръка за гушкане като любимото мече.




Колкото пет годишните, те знаят, че мама е на работа и въпреки, че никак не им допада идеята тя да си губи времето със такива скучни дейности. Всъщност за какво въобще големите си губят времето с занимания в които няма цветни моливи, бои и пластелин.
Та петгодишните всячески се опитват да разнообразят ежедневието на мама. Като например и нарисуват човече дето прави пакости за може тя да го закачи на работното място, и да се засмее като го види. Или пък дават любимата си играчка да прави й компания през  време което тя не си у дома.

Ето вече ви е ясно, как в нашата история дойде пощенската кутия.


Една вечер като се прибрах от работа, бях много изненадана, че децата с помощта на тати са направили нещо с което може да поддържаме връзка.  Ето че вече можем да си пращаме писма в дните в които аз съм на работа.
Сутрин излизам много рано към 5ч. и така е два пъти в седмицата, момичетата  не могат да ме  изпратят което много ги натъжава. За това аз им оставам малки писма, които като станат да намеря в кутията. Понякога писмото е малка гатанка, друг път само рисунка. Понякога оставам малки подаръчета или им пиша шегички, а един път им оставих малки рибки от шоколад за да им честитя НЕРОЖДЕНИЯ ДЕН.


И разбира се още след първото ми писмо, децата започнаха да ми пишат.
Така, че вечер ходя да си прибирам пощата и няма да ви казвам какви чудесии отривам в нея.
Рисунки, обувки на кукли, станиолчета от бонбони, сърчица от хартия, изрезки от картон със странни форми, мъниста на шнурче и веднъж дори открих едно розово малко прасенце.
Всичките тези неща са ми много, много нужни, защото никоя мама не може да мине без съкровищница от детски неща в дамската си чанта. 







  
 Вероятно очаквате да ви кажа как да си направите пощенска кутия. 

Днес ще минем без този урок, защото не кутията е важна. Всеки може си я изобрети такава каквато му  харесва, от картон, от пластмаса, от плат.
Важни са писмата които получавам всеки ден, и които пиша вечер когато момичетата спят.




Важна е връзката и желанието да споделяме преживяванията си.
А най вече важно е онова което ги подтиква да ги има, то е невидимото което ни свързва и е ако трябва да се изпише е само четири букви... познахте ли.

Прекрасен ден и красив предстоящ празник на всички майки.




8 коментара:

  1. Това е много, много сладко!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Много емоционална публикация! И това с пощенската кутия е много по-добро от телефонни разговори и съобщения!

    ОтговорИзтриване
  3. Измислили сте чудесен, прост и ефективен начин да сте близо една до друга и когато сте разделени!

    Твоят блог е пълен с чудесни идеи, номинирам те с Liebster Blog Award http://hubavinki.blogspot.com/2013/03/liebster-blog-award.html

    ОтговорИзтриване
  4. "Всъщност за какво въобще големите си губят времето с занимания в които няма цветни моливи, бои и пластелин."

    Ха така де, а на мен ми е още по-трудно да обясня на малката, че именно с четки и боички (макар и виртуални) мама "работи", като си драска там нещо по цял ден :))

    Много емоционална публикация! Много ме трогна, Иве, не за първи път ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Здравей,
    Много ми хареса идеята за пощенската кутия.
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  6. Всяка майка има една такава картинка, вероятно първата подарена. Няма да забравя, когато като взимах малкия - тогава беше на 3 - от детската градина ме посрещна с лист в ръка и ми го връчи без да каже нищо. Бяха им дали да рисуват картичка за осми март. Рисунката му беше много сладка и трогваща. Разплака ме, а той ме погледна учуден и ме попита дали не е направил нещо лошо... Просто има такива моменти в живота на всяка майка - простички и трогателни...

    ОтговорИзтриване
  7. Ето това е една от най-страхотните идеи, които съм срещала! Хубво би било повече млади майки да я споделят, преди да е станало късно - моята любима дъщеря е почти на 25 години и на доста километри от дома.
    Поздравления!
    Г. Стоименова

    ОтговорИзтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.