Привет скъпи гости, времето е чудесно и на мен ми се налага да пиша все по често под открито небе. Не, не си мислете, че седя с лаптоп в ръка в градината, ни най-малко нямам такива съвременни навици. Пиша на обикновена тетрадка подвързана с пружинки. Пиша разни тин-тири-минтири за да не пропусна някоя очарователна мисъл да ми се изплъзне. Така разсъждава всеки себевлюбен графоман. Всъщност тези тетрадки се трупат и после единственото за което мога да ги ползвам e за фон на снимките ми.
Така, че добре дошли там където времето няма значение, а само мислите са важни.
Та преди да започна урока за цветята от плат исках още да ви питам... Как смятате дали докато пишем мислите пораждат думите, или думите са израз на мислите. Има ли значение думата която се ражда, разлиства и изразява... или има значение мисълта която е следствие от желанието ни да пишем и да се развиваме.
Напоследък ми се струва, че много неща съществуват без да са казани и че толкова много хора се страхуват да ги чуят. В този случай има ли въобще смисъл да бъдат написани... има ли смисъл да са ясни.
Вероятно обаче вие не сте от тези хора щом се отбивате при нас.
За да направи човек нещо, не е нужно много материали, важен е подтика... това май вече съм го споделяла и преди. Брей, някой работи не ми излизат от главата.
Дай те видим какво ни е нужно за тези обеци.
Да кажем имате тел с дебелина 0,3мм, няколко цветни парчета плат, свещ
2 игли тип карфичка
2 игли тип с ушенце
4 мъниста и 2 малки посребрени капачета за маниста.
Инстумети клещи за рязане и клещи за извиване, запалка.
Плата е изрязан на квадрати. Техните крайчета са разтопени над свещта.
На едната игла се закачват мънистата и се прави ушенце. Другата игла ще служи за нанизване на платовете. Надявам се снимките да са добро помагало.
Плата фиксирам с малка наморка тел върху платовете.
Плата прегъваме така както искаме да изглеждат обиците.
Днес нямам капачета, за капаче ще ползвам многократно намотана тел върху иглата и върху платовете.
Ползвам клещичките си за да задържа плата в позицията която желая.
Ето това е намотаваме завързваме и край.Една колежка ме попита колко време ми трябва да направя едни такива обици. Казах и за да направя едната обица ми трябва близо час, но за да направя втората ми трябват пет минути.
Зная, че веднага ще се сетите защото е така.
А с моите тетрадки е също така, жалко че не могат да бъдат подарени. Веднага ще им намеря собственик. А мисля, че той ще има над какво да се разсмее... Не мисля само правописа, който ми любима тема за размисъл.
Обиците обаче вече са подарени, а и милата им собственичка вече ми писа, че са пристигнали.
Не обичам предметите да се задържат. Както казваше един цитат във ФБ предметите са за ползване хората за обичане, лошото е че в днешно време правим точно обратното,
ползваме хората и обичаме предметите. Така, че като сме почнали с цитатите моля, ето още един които ми служи за вдъхновение.
Поздрави и незабравим ден скъпи гости на Страната отвъд дъгата.
Ако имате желание точно сега да се усмихнете направете го на човека срещу вас.
Страхотни са обеците!!!много нежни цветове!
ОтговорИзтриванеБлагодаря. Много сте мила.
ИзтриванеИве, прекрасни са, много пролетни и свежи. Много ми напомнят на грахови шушулчици. Иначе, писането и рисуването по тефтери и листи ми е любимо и намен. Мисля, че вече се смята за романтично занимание, което е на изчезване.
ОтговорИзтриванеПоздрави и прегръдки от мен.
Нели, защо ли всички прекрасни неща вече са vintage... А аз всеки ден виждам твоето сърце сложено до една купчинка стари книжки, децата го отмъкват понякога слагат го под главите на куклите, а като се наиграят пак ми го връщат.
ИзтриванеПоздрави.
Иве, още веднъж ти благодаря за вълшебните цветчета! Цветовете на новата дъга са пленителни! Усмивки за теб и твоите малки феи!
ОтговорИзтриванеТова е само капчица усмивка прелетяла до България, и до теб от нас.
ИзтриванеТо не е само да го измислиш, а и цветовете да избереш, а това съчетание е страшно красиво. Идеята за използването на навита тел вместо капаче ми допадна много. А тетрадките ти са толкова прегледни - аз записвам на листчета и често после не мога да разбера какво точно съм искала да кажа :)
ОтговорИзтриванеИменно вписването на хартия на чудните мисли, чувства и вълнения се нарича талант... @--;--
ОтговорИзтриванеРадвам се, че отново те срещам...