Привет през укенда се заговорих за захарното тесто с едно много симпатично и младо момиче което работи в моята сфера, но много обича да пече разни неща.
Тя ми показа своите торти( Верче торите ти са чудесни) но се оказа, че аз имам толкова малко снимки качени в нет пространстово за разглеждане. Днес за идеята качвам снимките от една торта която със сигирност е изядена преди повече от две години.
И все пак следващия пък когато се заприказвам за формички, и марципан поне мога да потвърдя, че съм любител на цветовете без значение какви са, колко са силни и ярки и нетрадициони за торта.
Изобщо на където и да се обърва все ДЪГИ виждам.
Синята торта беше подарък за свекървата на моя близка приятелка, която празнуваше седемдесетия си рожден ден.
Идеята за тортата беше неочаквано добре приета от рожденичката дори не предполагаще какво точно ще получи. За моя радост била много щастлива когато я видяла. Леле... какви ги разправям, вече всичко това е наистина без значение.
Понякога се чудя защо пазя снимките от такива работи, а още по-интересно ми е, че имам спомени с разни маловажни( да кажем точно за моето семейство) неща.
Човешката мисъл е много пакостиливо нещо, винаги си прави каквото си реши.
Те се рахождат берат глухарчета, пускат самолети а днес дори ми направиха мини парник с върбови клонки.
А, аз се опитвам да ги обичам днес, сега и тук защото имам само настоящето.
Миналото е точно като тази торта на вид е чудесна, ала иначе не си спомням вкуса й.
Поздрави от мен и много пролетно настроение точно днес и сега.
Разкошна е!
ОтговорИзтриванеХей, благодаря.... поздарви.
Изтриване