Мартеници-мекреме гривни

Ахой от нас, всички с голямо нетърпение чакаме Баба Марта. 

И докато чакаме решихме да си изплетем с възелчета мекреме-гривнички.

Докато връзвахме възлите си пожелавахме нещо, на първото възелче си пожелахме да бъдем бели и червени, на второто да бъдем здрави... а после момичетата си пожелаваха както се сетиха защото възли много, а желания още повече... 

За мекреме гривни са ви нужни:

1. Червена и бяла прежда с дължина на конеца към метър и половина всеки
2. Мъниста.

За по-лесно направихме с Верето видео. 

На белия, и черния конец навлякохме мънистото, оправихме двата края да са еднакви, така че мънисто се пада в средата на преждата. 

След това вързахме възел. 

Конците се хубаво се разделят и започват да се връзват възли, винаги от дясно на ляво през палчето като с възелчето се обхващат всички конци без значение на цвета. 

Верето е научила това плетене и още други в училище в следобедите когато прекарват времето си големи и малки деца в ръчна работа и забавления. 

В края на гривната е нужно да се направи ушенце за да може в него да пъхвам мънистото и така да си имаме закопчалка. 

Прегънахме гривната и край нея започнахме да връзваме пак от дясно на ляво възелчета с белия конец. 

Накрая стегнахме и пак повторихме като направихме към десет възела отрязахме конеца. 

Готовата домашно направена гривна от Вярка изглежда така. 

По същата технология но само малко по-сложно се впуснахме в плетенето на втора гривничка която е с бели илици за украса. 

Началото направихме пак с мънисто в средата на двата конеца и възелче след мънистото.

След това вмъкнахме белите конци вътре а с червените започнахме да връзваме възли.

Един път от дясно на ляво върху белите конци с единия червен конец и после от ляво на дясно с другия червен конец. 

Когато минахме с двата конеца по десет възела в дясно и десет в ляво разделих белите конци и вкарах вътре червените. 

С всеки бял конец обточваме с възли червения като от всяка страна правим отново по десет възела. 

Когато минахме с двата конеца по десет възела в дясно и десет в ляво разделих белите конци и вкарах вътре червените. 

С всеки бял конец обточваме с възли червения като от всяка страна правим отново по десет възела. 

Така имаме готови двете рамена на иличето, в следващата стъпка отново връщаме белите конци вътре и започваме върху двата да връзваме възли ту от ляво, ту от дясно.

Когато направим отново десет възела от всеки червен конец, отново правим  второ иличе и след него трето редче от червените конци. Така може да се редува до желаната дължина.. 

Аз обаче реших в средата да сложа дървено мънисто за разкош.

Прокарах белите конци през него и вързах с червените всеки бял конец по отделно с едно възелче. След това продължих да правя обиколка- възел с левия червен десет пъти и десния червен десет пъти. 

 След това продължих да правя обиколка-възел с левия червен конец десет пъти и десния червен  конец десет пъти. 

След мънистото направих три илика, последния служи за закопчалка на гривната. Краищата на конците оставих висящи като надянах на всеки край по едно пърлено мънисто и след него вързах възелче. 

Гривничката която направи Верето се разбрахме, че ще е за мен, а тази която изплетох аз, че ще е за нея. 

Остава да направим една гривна за Дари и една за Тати, имаме цяла седмица за домашно ръкоделие след училище. 

Надявам се да се впуснете във връзването на весели възелчета, защото край това чух такива забавни и смешни желания от децата си, че имам материал минимум за една детска приказка пълна със щуротии. 
Другото което много, много ми хареса, е че докато ръцете работят то ние като на истинска  седянка хортуваме женски раздумки и се смеем докато плетем и вълшебстваме добри неща за един от прекрасните ни български празници.

Благодаря ви, че останахте с нас и днес.
Слънчев февруарски понеделник.