Част от огледало която няма да имам. Някъде там между редовете и извивките разветрени от молива ми е реалността.
Обичам огледалата в човешките души, там най-добре виждаш какъв си. Никой не може да излъже огледалото, то само отразява. Във всеки които стои срещу нас виждаме онова което сме. Понякога се ядосваме, друг път се радваме, но огледалото не е виновно за нашите недостатъци и нашите добри черти.
Нарисувах половин огледало, онази част която е загубена сред тревите. Премълчана в стръкчетата метличина и закачена на басмената ми рокля с въздишка когато случайно съм минала през полето от ръж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.