Как детските рисунки съживиха старите книжки

   Искам да ви разкажа една история за едно зайче( приказка живяла на страниците на книжка).

То било малка плюшена играчка, която вярвала, в чудеса. Вярвала, че ако едно дете я обича много, много то един ден непременно от играчка ще се превърне в истинско зайче.

Края на историята е много тъжен, всъщност зайчето наистина се превърнало в истинско, ала от детската любов, прегръдки, било така износено и опърпано, че въпреки всичко продължило да се чуди дали е ИСТИНСКО.

 Книжките с приказки са като плюшеното зайче, пожелало да стане живо. 

Носени са и са четени от мен, от моят брат, и сега от децата ми, подвързвани са, и са прошивани вече няколко пъти, така че оригиналните опаковки отдавна са се загуби в нашата памет. Страничките им са избелели, ала приказките са все така пълни с обич и цветни дъги. 

Принцесата Гълъбица и Замъкът на вълчиците със сапфирени очи, Умница-Хубавица и  Чудна земя, момичетата ги обичат точно както аз съм ги обичала. 

Беше събота, Вяра и Дари са с написани домашни и ги очаква изненада.

Избелелите книжки, да облечем в носи дрешки.

Необходими за водоратворими бои, макетно ножче, четки, лепило тип Ц 200 или декупажно лепило, купчина цветни детски рисунки в размер А3, по желание безцветен акрилен спрей. 

    Книжките внимателно оцветяваме в избрани от нас цветове отстрани на страниците.

Нужно е да се притиска добре книгата за да не влезе боята повече от необходимо вътре в страниците, целим да остане само на страните, които са избелели и пожълтяли. 

Когато  станаха готови ги сложих за кратко на парното за да изсъхнат. 

Книжките намазах с лепило и прилепих към твърдите прошити корици рисунката. 

Ъгълчетата оформих така, прегънах ги и също ги залепих.

 Излишното изрязах със скалпел за хартия, може да ползвате макетно ножче.

   Вътрешната корица засилихме и едновременно покрихме с цветен картон, така се скриха старите кори и прегънатата детска рисунка. 

Ако решите и картината на детето позволява минете хартията с декупажно лепило.

Аз избрах по-лесен вариант за запазване на рисунката от замърсяване.

   Хубаво опаковах страниците на книгата в отпадъчна хартия и напръсках новите корици с безцветен акрилен спрей от всички страни. Пръсках на два пъти, първо от горе и в страни, после като изсъхна книжката я обърнах и пръснах отзад.  Получи се много добре, кориците станаха твърди и лъскави, почти пластмасови на вид. 

Разбира се не твърдя, че с децата направихме идеалната корица, тук таме има гънка по рисунките, но определено книжките оживяваха.

Надявам се да издържат още много дълго ИСТИНСКИ. 

 Цветен ден от мен, Вяра и Дари.