Една априлска пролетна история от мен. Вдъхнови ме за нея от един чешки човек на име Jaroslav Dušek. Писах това няколко дни, защото всеки приятел и съсед който познавам има градина в която живеят много голи охлюви и те са смятани за вредители и са избивани. Исках да ви разкажа как аз виждам нещата. Историята е кратичка градинска приказка от света ми и за духа на всички живи същества в нея и за това как ги прегръщам. 
Идваме тук като малки децата, при онези които са били преди нас. Нашите по-големи братя. Те са тук хиляди години и са част от всичко, дори от нас самите. С раждането минавайки през детеродният канал ние приемаме от нашите майки, братята ни. Те на всяка повърхност и са безчет. Света е дефекто техен, и не само, че са малки, бързо променящи се, те са приспособими и напълно живещи в хормония със средата. Знаете кои са нали, целият невидим бактериален и вирусен спектър целият хармоничен животинско-растителен свят. Нашата живителна енергия и силата и ни държи във връзка и хармония с по-голямият ни брат. Няма да споделям лични наблюдения, та да не разводявам идеята с приказки за болни хора и широкоспектърни антибиотици само защото съм мед.сестра. Нито колко сочни са за микробите пълните, болни хора, колко ниско е нивото на живителна им енергия и като хората с диабет например. Индиянците Коги, казват на белият човек младият брат, ние сме като деца непохватни и рушим и не виждаме връзката. За нея исках да ви кажа, моят опит.
Имам от години градина. Беше малка, сега е голяма и има трева и цветя и разбира се голи охльови.Никой не ги харесва, всеки търси начин да ги ликвидира, така съм правила и аз...
Те са като медицинска полиция, и те са част от онази сила, която е била тук преди нас...големият брат. Преди време разбрах, че няма нужда да ги избивам. Те надеждно премахват всичко нездравословно, умиращо разлагащо се или обратно изяждам всичко прорастнало, прекалено торено. Виждали ли сте ги как изяждат животински ексременти например... способни са да изядат и мъртвите си братовчеди. Имат отлично обоняние: ухае ли на разлагащо се, ферментиращо вещество те идват от стотици метри и бързат да го премахнат. Така че, ако убивате охлювите и ги разрязвате и оставяте в градината си сутрин, знайте, че колегите им ще се втурват при вас отдалеч, за да извършат необходимата погребална служба, вечер. И когато спретнете капан от бира за да се издават, имате нахлуване на още повече, защото усещат миризмата от далече. Готина примамка с лошо действие.
Охлювите се плъзгат красиво по единствения си крак благодарение на слузта, която отделят изобилно. Слузта е изключително полезена за почвеното плодородие. И затова се чудя: Нима охлювите не идват в толкова голям брой, за да наторят нивите и градините ни, опустошени от торове, и да премахнат нашите силно торени с изкуствени торове земи, и да изядат така прекалено неестествено създадените ГМО семена засети в земите ни.
Сигурно ще ме сметнете за луда, и аз като вас исках да се отърва от тях. И съм се чудила какво да измисля. Природата е измисла начина преди ние да сме го потърсили. Имате ли слепок в градината? Изсипали ли сте купчина листа и клони за да имате в градината си таралежи? А таралежът изобщо може ли да стигне до вас? Имате ли достатъчно място под оградата за да мине? А имате ли купчина камъни на гущери на слънце? А миниезерце за жаби? А дъски и камъни и неокосена трева и мъртва дървесина на земята за бръмбари? А знаехте ли, че градинският охлюв се радва на яйцата на голите охлюви? Какво правите с охлювите, когато посещават вашата градина?
Айке Браунрот - Eike Braunroth - автор на книната „Сътрудничество с природата“, казва, че страхът е като магнит, който привлича това, от което се страхуваме. Опитайте се да не се страхувате от охлюви. Опитайте се да видите колко са красиви и грациозни и осъзнайте колко полезни са в естествения си баланс. Опитайте се да ги видите с различни очи, да помолите духа на тези същества да остави салатите ви, да иде да хапне другаде. Може би ще ви чуят, и ненавистта ще се стопи а вие ще заобичате тяхната душа и това че всяко нещо има значение и тук за наравно с нас, като една от проявите на безкрайно разнообразеният живот.
Във времето когато извършвах тази промяна, разбрах, че решение не е убиването.
Практически е по-лесно да поставя дъски между салатите си и когато те хапнат и се скрият на сянка сутрин, аз вдигам дъската и ги събирам. После със внимание във кофичка ги нося на полето или близо до гората. Сега не ми се налага да правя това в градината си, там нямам изядени растения от охювите. Сега просто си говоря, по-точно ги моля да идат хапнат другаде. Братя оставяте някоя салата и за мен, днес. Може би няма да ми повярвате, но просто осъзнах, че аз съм там пришълеца, налагащ се, а не те, и че са били там преди мен и ще са там след мен. Аз съм малкият брат...неумелото дете. Приятен ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.