Част от цялото

 Разговор с Елена Страхилова

https://www.cash.bg/articles/6008/stihovete-na-bilkite-i-prikazkite-na-darvetata-v-kartini?fbclid=IwAR2h1FORCrGxurhlR3BQjYgVkLP1k8KDn6iyX_ZcOIHlkK_Ekbr0wU8QND4

1. Представи се накратко на нашите читатели

 Ahoj Ели, привет приятели казано кратичко, аз съм жена, майка, творец, медицинска сестра. Живея от близо двадесет години под планината Кръконош в Чехия на място където полята преливат в дворовете ни. Гледам към тревите,  които се люлеят в море от цветове и се уча от най-добрият творец. Първият път когато видях сърна тук бях изумена, бях в тихото и нямаше никакво значение коя съм. Тя гледаше към мен, през мен,  така спокойна, отдадена и прелестна, просто беше там и пасеше. С времето осъзнах, че сърните нямаха имена, нямаха рождени дни, нямаха крайно място. Закопнях да бъда като тях, част от този безкраен свят.  Нашата култура е заложена на точни, ясни, разбираеми определения, ти си такъв, аз съм друг, така всеки някак дефинира себе си търси уважение, престиж, разграничава се, поставя стена между себе си въшният свят а после се страхува. Стига ми че съм родена  и имам време да дам най-доброто от себе си, за хората край мен. Няма значение дали това е семейството ми, пациенти ми, съседите, приятели или непознати в друг континент. 

2. Ти си с медицинско образование, но целият ти живот, ежедневието ти, поне от това, което аз виждам, е подчинен на изкуството. Как започна да рисуваш? И как съчетаваш работата си на медицинска сестра с рисуването – споделяла си, че всяка свободна минута, включително в почивките по време на смените в болницата, рисуваш?

Когато дойдох в Чехия, не знаех колко дълго ще остана тук. През този период на безтегловност разбрах, че най-ценното нещо което притежавам е настоящето и че не бива да го пилея в чакане на чудесно бъдеще. Нося тефтер, моливи, маркери със себе си, понякога само пиша разни мисли и стихове, друг път мислите пишат себе си в цветове, форми и същества.  Тефтерите почнаха да ми станаха тесни и взех със себе си папка А4, после папка А2. Нощните и дневните ми служби в болницата са по дванадесет часа, преди да се влезя в епицентъра на бурята от 2019г. като медицинско лице, успявах  да рисувах нощем. 

Рисуването е равновесие в процес. Не започвам да творя с дадена идея, просто оставам четките, маркерите да пътуват върху листа. Никога не зная какво ще се получи на края, само следвам това движение и следя резултата да е хармоничен.  Оставам картината да излува от нищото. Юнг би казал от несъзнаемото, смятам,  че е прав. Всеки от нас притежава искрица безкрайно вдъхновение, поток от информация която е откривама само когато останем в тихото на нашият ум. 

Пробвала съм да рисувам по тема, дадена от клиент, така възникват посредствени и кичовити картини.  По-добре артистична драсканица отколкото съвършено копие. Темите които идват си отиват са свързани често с моята професия, с бактериалнят свят, дифузия на клетките,  плетеници от тъкани, части от тялото, усещания с които изразявам метафорите на съществуването. Мои приятели се шегуват:  Не носи картините си при психолога, може да го изплашиш. В днешно време някой теми са плашещи, но това не значи, че те не съществуват.  Важно е да се говори за тях дори чрез рисунки. Болестта, старостта и тъгата не са модерни, не ги виждаме в рекламите на блеснали, чисти домове и щастливи семейства, и ето сега в етап на криза се случва бъдем конфронтирани с природните закони, с неизбежността и въпросите на съществуването по доста болезнен начин. Няма значение колко неприемливо е едно изкуство, то е лична философия пълна с възможности. Щом въздейства,  кара зрителя  да спре да и да си задава въпроси, да търси рефлексия значи това изкуство  е живо. 

 

3. Рисуването изисква ли да бъдеш изцяло концентрирана в това или е по-скоро начин да си отдъхнеш, да се откъснеш от битовизмите? Как се случва – лесно, от само себе си или си имаш някакъв свой ритуал или техника да се настроиш, за да започнеш?

 Работата ми като сестра изисква да съм концентрирана,  рационална, ефективна и винаги на линия, емпатична за човешките нужди. Като такъв рационален човек медицински зная, че този свят не е единствено и само материален. Дори бих казала е предимно духовен, енергиен чак тогава материален. Когато един човек си отива виждате колко е крехко и удивително нещо е живота и как въобще няма общо с материята. Тялото е все още е тук, но енергията я няма. Изкуството умее да смегчава границите и да допълва реалността, да я претворява, така въздейства и на мен, прави ме изключително дръзка, наобработена и напълно свободна да кажа всяко нещо. Умея да минавам от едно състояние в другото за кратко време, да сложа венозен катерър и след малко просто да си чертая колелца с червен молив. Когато рисувам, не виждам ограничения притежавам нов, бял простор, лист хартия или платно което съдържа всяка възможност, от драсканица до изумителна картина.  Често пъти точно в драсканиците из разни тефтери по време на смяна, се раждат най-цените ми идеи. Харесвам големите формати платна над 120см там  мога да боядисвам, да размахвам с четката, да пръскам и да цапам колкото си искам,оставям грешките, случайните капки да живят своя съдба без ми пречат.  В същото време мога да спра и да започне да допълвам, да изплитам дантели от  нежни цветя и фантастични градове цяла следваща година върху същото платно. Не се случва да рисувам само една картина, обикновено имам  нужда да работя върху няколко рисунки с различна техника и различни темпове. Акрилни абстрактни неща които възникват за няколко часа, импулсивно звезди, планети, светове.  Дълго време прекарвам над илюстации направени с тънкописец в изпълвам на простора с детайли, артистична медитация без концепция. Понякога дори рамката е импулс да се появи дадена картината. Рисувам вярата и зачатието, но се случва и да търся в себе си тъмнината, да се питам що за точка е смъртта и тогава картините ми за средство да заземявам емоциите породени от професията ми.

 

4. Ти живееш в Чехия, в малко селце доколкото знам, сред много красив и пасторален пейзаж. Как стана така, че избра точно това място и какво е усещането да си обграден от този простор? И вероятно това също е вдъхновение?

Когато преди почти двадесет години дойдох в Чехия като типичен икономически емиграт си мислех, че ще успея да направя състояние и да се върна в България. За щастие тогава не попаднах в Прага, а в малко градче под планината. От начало шока беше голям, почти вярвах че съм се върнала във времето, по витрините и по хората се четеше забавяне, никой не бързаше, магазните затваряха в 17ч. след този час, градчето стихваше, улиците се изпразваха, а хората просто си бяха по домовете. Планирах връщането си, но в това време не забелязах как забавянето и природата променяше  възгледите ми. Хората от болницата ми станаха близки. Миналото ми беше в прах а бъдеще просто нямаше, типичните терзания на всеки емигрант изкоренен и мятан от съдбата. Бях закотвена в настоящето, тогава реших ще започна да шия. Учила съм техникум  за мода и облекло, просто си  купих шевна машина. Помня как тогава казах на съпруга ми: Толкова е тежка, как ще я отнеса към България. Как ще се върнем? Сега това означава, че оставаме. Той се усмихваше, вече бяхме останали. От изрезките плат започнах да правя бижурта. Не бях загубила себе, само защото бях изгубила България. Бях като върбите, където и да бъда засадена нося същността си със себе си. Станах Землянин с адрес малко селце под високите борове:)  Спирката на автобуса е на повече от километър, изискват се усилие и търпение към природните дадености.  Зимите тук под планината са сурови, моят брат се шегува, че живеем в Wintefel от сагата на Джордж Мартин. Разпределям времето си в топлите месеци градината и лехите си,  творя  картини и бижута през зимата. Колкото повече човек отдалечи шума на цивилизацията, толкова по-лесно започва да вижда красотата в простичките неща. Харесвам плевелите, говоря с духа на охлювите, пускам музика в парника си.  Заложила съм на малко различно отглеждане на зеленчукова градина от това което знам в България, неползвам хибридни семенa, не копая земята си, мучирам  и садя в мулча, не поливам. Седя на вън и повече гледам и слушам приказките които дърветата разказват и  стиховете които билките знаят. Така ми лесно да запомням усещанията които предизвикава в мен природата и после да ги рисувам. Всичко е цялостно неделимо и изумително съвършенно, слънце, дъжд, земя и зеленина, ни е  дадено за ползване с ласкавост, а от нас се изисква да се грижим за него с внимание и покора. Мисля, че скоро пред нас ще бъде поставен въпроса в каква посока ще поеме нащата цивилизация и се надявам да има повече хора които да изберат силата на природата.  Защото в човешката история няма цивизация която да е нарушила естествените процеси и да я е оцеляла. 

 

5. Беше направила своя изложба в църква, доколкото съм запозната. Изглежда страхотна идея – картините ти под свода на католически храм. Как стана това и имала ли си други експозиции там или изяви и планираш ли такива? И всъщност какви са отзивите сред твоите колеги, съседи, приятели в Чехия, какво е отношението към това, което правиш?

В моето селце има прекрасна катердала които има нужда реконструкция, тя е на повече от  четиристотин години и за съжаление вече не се ползва като храм а по скоро е обществена сграда.  Когато се пренасяхме в новият ни дом тук, съседите видяха, че прекарвам огромни платна и смятнаха, че съм художник. Те са група от съмишленици които подържат катедралата и събират местните жители на различни културни събития в нея.  Така се получи се изложба и концерт с цел събирането на средства за ремонтните работи. Цялото време си мислех колко съм по човешки дребна  в сравние с миналото на тази сграда. Радвам се моите неща станаха част от финансова помощ в нещо по-стойностно, и че това се случи на мястото където растат децата ми. Селата в Чехия са живи и има млади и заитересовани хора. Наши съседи са немец и швейцарка които са биодинамични замеделци които само през улицата имат замък и няколко прекрасно реставрирани сгради. Част от големите ми платна са в тяхната лична концертна зала, друга част подготвям да рамкирам за замъка им.  Прекрасно е, че мога да бъда близо до така земни и  усмихнати приятели. Имам съседи които са лудаци, млада гей двойка и имат огромно желание да сътворят природна градина с типични за областта растения.  Друг сръчен съсед които умее строи къщи и ни помогна да реконструираме нашият дом. Неговата съпруга ме подкрепя в осъщетвяваето на нов проект -  Арт работилница Кръконош. Проект който ще бъде насочен както към местните жители така и за туристите нашият регион. В етап на подготовка съм за обиширно домашно ателие, пространство в което да се занимавам с артетерапия и креативна работа с деца. В момента имам  творческа сряда с малка група деца които са предучилищна възраст в една алтернативна, комунитна детска градина. 

 

6. Освен че рисуваш, ти също изработваш много ефирни бижута от камъчета, плат, кожа, също така и пишеш стихове. Разкажи малко и за това и кое всъщност има превес – рисуването или писането и майсторенето, или всичко е взаимосвързано?

Това преплитане е естествено. Дървета и под дървета храсти, под храстите трева, а под тревата корени и земя даваща и приемаща. Все едно е как наричаме сътвореното - обици, стих, картина. Енергията от която идват е една и съща. Всеки път, когато гледаме към една картината, тя ни  разказва своята историята, композицията е изказа на автора, тя ни помага като зрители да търсиме сюжета. Историята в образи провокира различни реакции, спомени. Рисуването е огледало,  виждаме онова което търсиме. То е вид невербална комуникация със самите нас, харесваме нещата които са близки до нашият личен свят.  Ползвам тази реч изразена в цвят, форма и идея, в много отношения тя е по-искрена, по-свободна и и по-щадяща от думите. Красивата картина е еднаква за чехите, за българите и за холандците, няма нужда да я превеждам, за това през последните години основно рисувам. 

7. Кои са любимите ти теми? В много от картините ти има детайлни и много истински цветя, плетеници от клонки, треви, листа, има и много абстракции?

Обичам контрастите, обичам да се забавлявам и съчетавам нагледно невъзможни идеи.  Гледам дърветата и виждам, че те са  контрастни. Извисени в небето, те спират облаците, къпят се в слънце, шушукат си с вятъра. Но всъщност имат корени дълбоко в тъмното, в земята, там където няма светлина, нито ден и нощ, неуморно проникват все по-дълбоко и изтеглят живодарна енергия за да преврънат материя. Не осъждат кое правилно, кое е възможно, кое е сложно.  Те са творци без усилие, създават клоните, листата свободно и търпеливо без да планират, че едно листо ще бъде в ляво, а друго горе в дясно. Това е моята теория за реалността.  Когато нарисувам картина, или шия обици съм потопена в процеса, понякога и много дълго, но винаги съм тук и сега. След като картината, обиците са готови, те са ми е близки, но вече не са част с мен. Аз притежавам само процеса, но не и продукта. Мога да се разделя с него веднага. Затова ми е лесно да подарявам нещата си, те са проекция на нещо неизчерпаемо и което за мен е безплатно. Сега е модерно да се нарича креативност, в миналото са го наричали дарба, но тази дума е обвързваща и тежка. Наричам го желание за творчество. Искам да рисувам и рисувам, искам да шия и го правя. Природата разбира се е най-изключитният художник, вижте колко е съвършена една капка роса, едно цветче детелина, крилцето на едно врабче. Тя поражда в мен усещания които трудно се описват, мога само да ги претворявам като емоция в цветове. Така възникават абстракции които изглеждат сложни, нечетливи защото формите изчезват и остава само есенцията. 

8. Твои творби могат да се видят в онлайн галерия. Какво мислиш за онлайн платформите, удачен начин ли са да се достигне до повече хора? И доста твои картини вече са пристигнали по местопредназначението си до различни точки на света?

Аз съм от онзи тип творци, които много време инвестират в творчество, но малко в пропагация. Не изпитвам нужда на всяка цена да продавам картините си, да рекламирам и да следвам тенденците и да реагирам всекидневно на тях, да рисувам по поръчка за да се прехравам. Продължавам да работя като медицинска сестра. Това ми дава пълната свобода да творя без определям кое е продаваемо и кое не е. Виждам, че картините които се харесват  отиват при млади хора  които умеят да ги зачленят до интериора. При хора които не тъсят  твореца по името му, нито гледат дали е академик или аматьор те просто виждат работа и знаят, че това е тяхната картина. Онлайн платформите, блогът ми, са чудесна възможност мога да покажа напълно неагажиращо нещата си, и евентуално те да бъдат купени тук или извън Чехия.Четири картини с природна тематика са при един психолог който ги подари на съпругата си. И след няколко месеца се върна да потърси друга моя картина.   Нямаше да съм изминала толкова лесно пътя до зрителя или до читателя особенно до българския, ако не ползвах тази възможност. 

9. Имаш три деца и всичките рисуват. Как им предаде тази любов към рисуването? Въобще вкъщи си имате едно семейно ателие: ) 

Аз съм била едно диво дете. Помня, че като тръгнах на училище имах голям проблем с това да седя на едно място и да правя каквото ми кажат. Исках моите деца да избегнат този конфликт с училищната системата, исках сама ги науча да изследват и умеят  чрез творчесвото да намират решения. Образно казано да им покажа, че няма значениe какво качествено брашно, яйца и захар им дала съдбата, че те със старание и желание  могат  винаги приготвят прелестен сладкиш. Сядаме заедно няколко пъти в седмицата  творим и да се забавляваме. Получи се интересен ефект когато идеите, които ние осъществявахме заживяха свой живот в блога ми Страната отвъд дъгата и когато бяха промотирани от Крокотак. Те бяха достъпни за повече читатели и станаха чудесен начин да разкажа и за други теми освен рисуването, за привързаното родителство, естествената бебешка хигиена. Момичетата сега имат свои личен арт стил, а малкият ми син е винаги на линия когато аз рисувам. Често ме питат как така даваш на малко дете четка и бои, не се ли страхуваш. Когато едно дете всекидневно вижда как се ползват боите не се и опитва да ги яде, то знае че с тях се рисува. А когато изцапа знае, че майка му цапа повече. 

 

10. И за финал: за какво мечтаеш?

Мечтая за повече съмиленици, за интеракция между групи от хора които желаят да изоставят остарялите модели.  Мечтая за свят сътворен от креативни, творчески хора, всеки владеещ умения в своята сфера. Харесвам идеята на Жак Фреско за мирна и устоичива цивилизация на име Проектът „Венера“. Свят в който всяко нещо е част от цикъла на природата,  а хората желаят да следват естествените закони живееки отговорно и скромно. Това би означавало да умеят да виждат в себе си и да осъзнават, че са крехки, нетрайни ефирни същества, че само добрината, съпричастността и времето им тук на земята са важни. 

 

Благодаря Ели за предоставената възможност да споделя, частичка от цветовете на моята картина на  живота. 

Поздрав 

Ivalex