Има време когато мъниците измислят думички... Една от любимите ми попадна в Приказка за Маковото листо - сещате ли се коя е... Дъждър = чадър , типично измислено от Верето. Ето днес дойде ред на Скачащото въже, напомня ми за Скачащото Гърне за Приказките на Барда Бийдъл от Джоан Роулинг ...
Преди време мъжа ми купи въже за скачане, но нещо в него отразява новата потребителска мода на вид да е страхотно, но да не може да послужи. Дръжките му са пластмасови кухи и леки, самото въже е от изкуствена, почти найлонова материя и няма силата да се завърти. За него още не съм измислила подходящо ново приложение, но пък реших да направя ново въже.
Материали: дълго конопено въже, пистолет със топъл силикон, стари панделки или нещо от което да си ги изрежете, ножица.
Премерих такава дължина за да може Верето да скача без да се оплита и без да й е късо въжето и към тази дължина добавих още два метра. След това отрязах желания размер и означих от двете страни по метър. Там въжето се прегъва и свободния край започва да се намотава около останалата част. Това е резервата ни от метър от която се оформят дръжките.
Всяка намотка плътно до предишната и е залепена с топъл силикон за да държи на място.
Така изглежда вече намотаната дръжка.
От стари бодита на Дари изразих две цветни ленти дълги към 25см.
Края на намотаната дръжка се намазва с топъл силикон и след това се завързва панделка.
Ето как се развиха нещата след това.
Слънчев и усмихнат ден от нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.