Възглавнички с билки

 

  Когато клепките им натежат, и сънени очички мигат, очакват те в прегръдка нежна. Постелята им  пранички чаршафи бели... Със слънчеви ръце изпънати, от вятъра люляни... когато клепките им натежат очакват лятната омара, на билките разцъфнали цвета, възглавнички от лавандула брана... ушити от грижовността на мама.

  Тези възглавнички са малко от архива... ших ги преди година, на момичетата. Тези дни обаче, децата нарисуваха с цветни маркери едната. Изпъстриха я  цялата с цветя и хем ми стана мило хем за миг ми домъчня за мига в който бяха нови новенички. 

  Лавандулата я донесе татко в един горещ ден, докато си бяхме в България. А ние я пренесохме през летищата та чак до Чехия... Розите са тукашни. И все пак възглавничките имаха и още едно интересно нещо... Конците за бродерията ( ако мога въобще да я нарека така)  са ми подарък от моя мила приятелка от Своге. А панделките са доста ретро да кажем, от времето на моето детство.  

   И въпреки цялостната какофония се получи много успокоителен резултат.  Интересно е, че вече година още силно ухаят на лавандула. Попаднах преди време на възглавнички пълнени точно по същия начин, но освен листата от билки имаше и оризови зърна. Ще опитам някога как би се получило в този вариант. 

   За сега само идеята, сладкия сън на децата ми и желанието да задържа слънцето още миг сред нашите ширини... Миг лято, омара и лавандулови полета...  а после заедно ще нагазим през дъхавия път на есента.