Есен у дома

   Винаги  започва така... 

Уж е само есен, а неусетно в вкъщи се нанасят листа, клонки, цветя. 

    Това е единственото време през което спокойно берем с децата цветя... Иначе дори Верето на нейните четири и половина годинки знае,че откъснатото цвете не е нищо красиво... но сега е важно да ги откъснем от градината защото сутрешните слани ще ги вземат напълно безмилостно и безвъзвратно.  Та уж само природни материали всичко накрая преминава в есенна работилница за чудеса.


   Не мога да не ви покажа улова от днес... всичките листа са само от едно единствено дърво, което има най-прекрасните розови листа. 

Тук беше майка ми и тя вглеждайки участва в направата на венеца, с после като се вгледа в него ми намекна, че е ретро-комунистически... сами преценете. 

Необходимите материали са: брезови клони за основата, всевъзможни шишарки, орехи, цвят на слънчоглед, пистолет с топъл силикон, памучна дантела в цвят слонова кост, акрилен безцветен спрей.  

 Цвета от слънчогледа и всички зелени шишарчици са напръскани с акрилния спрей за да запазят цвета си, на тази снимка добре се вижда как лъщят от него. Подредбата е изцяло на вашата фантазия. 

Връщам се към думите на майка и виждам, че има две неща които й навяват нещо от миналия строй.  Едното е двата извити житни стръка извити над слънчогледовата пита... другото е двата снопа в ляво и дясно вързани с панделки. Затова венеца стана всъщност подарък за нея, и вече замина за България.  

Удивителен и творчески ден от мен.