Клепачите ти пеперудени крила
на залеза в искрите полетели,
на облаците в белите пера
две сънени звезди довели.
Косите ти са злато от свила
ковани в пламък, огън и тъма.
А бузите ти спомен от мъгла,
целувки в побеляла зима.
В ръкавите ти шарени побрани,
са всички песъчинки от реките.
В миг от тебе са разпиляни,
хартиените хвърчила на дните.
А мислите ти газят из тревите,
на боси самодиви в росата.
И в сънищата пламват със звездите
за да усъмнат люлка от дъгата.
Сълзите ти са укротени в скреж
страните лумнали в руменина.
Когато в затаен копнеж
от обич правиш светлина.
Когато бягаш и когато идваш
с крила треперещи от зной.
Когато със усмивка вдишваш
и ме разплакваш във порой.
Когато в миг забравям спомен,
забравям на къде вървя.
И в пътя си така огромен
пътечка мъничка ловя.
И в безпорядък ме отвежда
сред облаци, звезди и пясък,
сред водопади от надежда
и в капки хладен блясък.
Коя си ти от злато и тъга,
защо в стъкълцата газиш.
Защо побягваш със нощта
от мене ли така пазиш?
-Когато уловиш комета
и в длани я държиш за миг.
Ще върнеш сянката ми взета,
ще имаш моя нощен лик.
30.09.2011
@--;--
ОтговорИзтриванеТолкова е красиво..нежно и с такава леко се изразявате :))Пожелавам Ви, още много изяви пълни с топлота и нежност.:)))
ОтговорИзтриванеЦвети