Три лисици, есенни листа и още нещо

    Всичките приказки за лисици са много злополучни и страховити. Я кучето им сръфало кожухчето, я вълка им гризнал опашката.
Затова решихме да си измислим една наша весела приказка лиски. 

    На хълмиста полянка под дъба голям на сянка, си лежали  три  лисици, три умници хубавици.
Рече първата лисана, че е време за промяна:
  - Ах какви сме умни, умни хем красиви, па седим си днеска тука безработни и лениви. Хайде до града да идем, в чудо хорско да се видим. 
     И каквото наумили, бързо лиските сторили. Хоп та скок, по пътечка криволичка, през горичка от брезички, в града се появили тез приятелки най мили. Вярно нивга не видели град с комини, град с антени, но гледали учудени, как са всички пременени.
   Втората лисица умна, бързо нещичко и хрумна:
   - Ето, мисля и не зная, де ще му излезе края... Чудни тук са жените, все различни в костите. Я и ние йе така, да развеем козина. 
Насред пътя се запрели и берберин там съзрели.  А бръснаря без шега,  ги подхванал под ръка. 
  - Влезте лиски и седнете, нов фасон си изберете.
Фръц от тука, фръц от там, трите лиски на мига с ножицата острига.
   - Ауу, какви сте нови само, други те такива няма.  И с опашки подредени и с кожуси оцветени, а пък веждите чертани, бре същински сте мадами.
Лисите като царици,  заплатили три жълтици. От града си заминали и в гората пристигнали.
    А насреща им Мецана бърза с торба голяма, свежи гъби да събира, дом чорбица да завира, че мечета трички има, а ядът кат за дузина. 
Третата лисана знае как с приказки да бае.
  - Гледай Мецо как сме днеска, ненагледни хубостници, само на костюма липсват по чифт лачени чепици. Гледай, ама не завиждай, градски вече сме от днеска. Всякоя е с нова краска, с нова козинка-прическа. А недей се чумери, иди па се посреши. 
Меца бързо се намеси и със лапа се почеса:
- Уж лисиците сте умни, в първа хитрост на земята. Кой ви брули през ушите, кой ви стрига по главата. Я идете на потока, там водица си пийнете. Аз ще бързам из полята, че ми гладни са децата.
    Трите лиски се навели, над водица бистроструйна и в поточето видели, гривата си нова буйна. Една лиска в лилаво, една лиска в розов цвят, третата в резедаво, чак веждите и искрят.
Мале, мале как се смели, кат такива се видели. И след тази злополука даже взели си поука.
- Кой си дома не седи и на свойто не държи. Бързо от лисица става, на кокошка празноглава.

Ето това е... Децата нарисуваха историята... или историята нарисува приказката. 

Отначало отпечатъци за лиските... Тати каза че приличат на таралежи, но тук всеки  може да види каквото иска. 

Даринче е по четките.

Приятна част от тази работилница беше събирането на материали от природата.

Понякога трябва сила, за да стана както трябва.

А понякога стига да имаш идея.

Цък очички, цък носле, пръсчетата сръчни знаят кое къде...

Каквото каката, това и малката.

    Това беше последната есенна работилница за тази година. На 02.12 Верето има зимен страшен бал с томбола и в следващите няколко седмици ще изработваме малки подаръчета за децата от детската градина.  Надявам се да бъдете с нас, защото така е по-весело.

Усмихвайте се като  Чешърският котарак нарисуван от Верето, и лек ден от мен.