Усещане за зима и ангелски крила - Feeling of winter end angel wings

Усещате ли го да пърха из въздуха, като че танцуват безчет прашинки... Прашинки ли?

 А, може би са само снежинки. Всяка сутрин се събуждам вгледана. Като, че е важно да го очаквам - снега.

Всеки сезон идва тук някак неочаквано. Почти до последно из полетата цъфтят цветя. И ето изведнъж завалява,  а сърните слизат близко до къщите ни.

A децата нагазват в бялото, цветни и развълнувани.

Имало едно време една  Приказка за Първата снежинка, и мъничка история за един ангел. 

   Децата и аз вярваме във вечните неща. Ала обичаме нетрайните, чупливите и блестящите дреболии. Днес за миг имахме и двете... крила и ножици, хартия и вдъхновение.

Има един лесен начин да се нарисува крило, Вяра много бързо борави с тези понятия... бързо, лесно и хитро.., а да и добре се справя и с маркерите.

Ако все пак знаеше и малко физика, докато рисуваше тези траектории кой знае какво щеше да се получи.

При положение, че имам така работливи деца всичко за кратко е решено. За да участва в това начинание, на Дари и беше поверена много отговорна задача, да накъса една книжка.

Аз изрязах от картон ( не съм го купувала, нали знаете, че ме няма по тези работи- беше старо кашонче от бира ) две крила. Eтo шаблона който нарисувах за крилата, може да принтирате този, или да си нарисувате свой. 

С накъсаните страници опаковахме картонените крила. Верето напълно пое остовърхите. 

Макар да изглежда лесно, се оказа доста сръткаво и двете близо час опаковахме и лепихме. Вместо четка ползвахме гъбичка напоена с разредено лепило за дърво. Дари лепи малко и после хвана да шета из кухнята. 

Дребната ме изпревари и вече е готова, ама всичко си налепила съвсем сама, аз само леко изгладих стърчащите ръбчета.

И двете крила опаковахме отвсякъде, защото ще висят и не трябва да се вижда от какво са изрязани. Книга ни беше доста пожълтяла, но за да подсиля ефекта намазах крилата с черен чай.

На следващия ден снимахме украсените крила. 

Една мъничка звездичка за разкош, на моето крило.

Клонки, шипки и глогинки ... от тия дето руменят в утрешните мразове за крилото на Верето.

Дойдохме с кошница и крила. А се надяваме вие да си отнесете онова треперливо усещане за наближаващи чудеса. 

Ако, пък все още ви е рано за снега, искам да ви успокоя, че при нас пък вече е късно. Винаги започва да вали, още през октомври. Все едно... тя ще дойде Първата снежинка. 

Нежни прегръдки от нас.