Спомен за ябълки

Един сезон, като спомен.

Целувка от есен с букет аромати.

Когато килера е пълен с ябълки и грозде,  няма как да не се върна към един така далечен, детски спомен.

   Един старец дялка. Седи в малка стаичка, приведен с черния си  шаячен панталон и големите си работни ръце. В нозете му пълно с дървени трески. На стената срещу му, висят малки и големи дървени лъжици, ала той сега дяла още една.
Една висока кокалеста бабичка облечена в сукман, и скромна забрадка на главата, води едно дете към горната къща. Тропва резето, отключва врата.  Влиза през стая, боядисана в заникващо есенно слънце оцветило прозорците. Мирише на скрито, сушено грозде, на ябълки жълти. На ланските круши. На горната къща в която се никога никой не връща.

Миналата седмица видях една чудесна рецепта при една Вълшебна приятелка. Тя бързо и лесно ни показа как да си направим  сладък ябълков чипс.

Аз ще добавя нещо съвсем кратичко. За разнообразие.

У дома всички обичат сухи ябълки, и когато са в изобилие това е бърз начин да се съхранят.

Единия веднага след като обелят, се нарежат да се нанижат на връвчица ( Верето е експерт по низането, но и по яденето)  и да се поставят на топло място, до камината... до парното, или ако бързате във фурната на 50С.

Има и друг начин.
Наричам ги по-вкусни ябълки. След като се нарежат се оставят за двадесет и четири часа на хладно място. Така те леко потъмняват и най-важното леко ферментират.

След това се нанизват на върви и тогава се изсушават. Имат богат, наситен вкус и аромат. Децата ги предпочитат, и едвам ги опазвам от дребните им грабливи пръстчета.


Благодаря, че се отбихте за малко от другата страна на дъгата. При мен е мъглив и мокър ден и наистина се зарадвах, че Траянчето ме подбутна да довърша тази кратичка история преди да е завалял снега. Защото тогава вече нямаше да можем да си говорим за есен. Лек и усмихнат ден от мен.