Фиби с копчета ( на моите не им трябват)

    Всяко момиченце има малко огледалце, кутийка с ластичета и фиби.

    Има момиченца ( като моите) които не обичат да се решат. Те цял ден прехвърчат като самодиви, и никак не се и сещат да спретнат.


Сигурно си мислите, че нямаме у дома гребен или фиби или огледало... Охо, имаме си всичко по две. Но има друго, всеки гребен изпада в тревога когато трябва да мине през сутрешното - момичешко разрошавяване. А нито една фиба не е способна да прибере толкова много, толкова калпазанско-немирни коси.


Ама като съм почнала, нека да ви разкажа и за друго. Може ли момичета постоянно да е изцапани...  Е, явно може ( сигурно затова винаги пиша приказки за принцеси) да се бърка в саждите, да се опипват всички лепкави от смола шишарки. Да се пекът сладки от шоколад на двора - от какво мислите от пясък ли? Не, не момичетата имат мина за шоколад, точно до пясъчника, дълбока е близо 20см и ако по погрешка някой стъпи там ще си счупи глезена.


Изобщо не е за разказване... Направо отивам на фибите. Те не са за моите деца. Чуждите деца не стига, че по-бързо растат, не се цапат толкова, ама имат и сладурко руси коси. :)


Купих обикновени шарени фибички. Има ги за символична цена ( и по-добре че е така, иначе да сме се разорили, защото няма начин да излезем и да не загубят, я фиба, я чорап...  я нещо момичешко ) и в учудващо разнообразие.


След това избрахме цветни копчета... имаме една малка метална кутийка с стотина дребни Шаренийки. ( Така ги наричат момичетата)  Комбинирахме ги по-цвят и размер.

Изрязах малки кръгчета от филц. След това залепих филца за фибичката с капчица горещ силикон и с още една капчица прикрепих копченцата.

     Нали са подаръчета трябваше някак да ги задържа една към друга. Първоначално мислех да ги замотая в конопен конец, но после си представих децата на бала. Как размотават там на място и конците заминават на пода. Всъщност винаги малко ме яд за опаковките (поредните скоби днеска, какво да правя че съм Плюшкин)  толкова са красиви.
Затова реших да прибавя едно ластиче, и така хем има нещо да държи фибите, хем няма нищо за хвърляне.

  Ако имате и вие рошаво и вечно оцапано дете ще ви ясно колко много се радвах, че направих такива весели фибички за спретнати чужди деца.

Усмихнат ден от мен