Пера от фламинго, сини кристалчета и листенца

  Хайде сега, не ме почвайте с перата... като всяка модерна сврака имам цяла купчина богатства - блескулки, лъскулки, дрънкулки, звънкулки и дори малки висулки.

Всичките тези неща са напълно истински, не мислете, че живея в измислен свят. Ако не бяха как щеше да я има тази история... и не само нея. Събраните от всевъзможни места чудеса определят формата. Винаги, гледам с отворени очи на света и търся. Все едно едно е какво, понякога взимам от плаща на нощта и си преда тънка прежда, друг път намирам малко семе от глухарче в косите на детето си и измислям приказка за поникнали чудеса. Точно така имам и  тези прекрасни три пера. Открихме ги там където са живеят фламингата в Чехия. Сетихте се нали... три малки пера, спомен от една разходка през края на лятото. 

Тях извадихме от праха и прибрахме в джобовете си. За всяко момиче по едно мъничко перце.  

А когато се прибрахме, ги изпрах с хладка вода и сапун и те станаха чудесни и желани.

Идеята за диадемата, е просто пролетна приумица породена от съвпадението, че ги имам... и  разбира се Двете Елши. Определено има живец в тяхната мартенска задача и затова ми хареса. 

Нужните материали са: 

Една стара диадема в неподходящ цвят - не че при мен има такива, но в случая не пасва на фламингото. :) 

Бял памучен конец

Органза 

Тюл

Пера

Кристалчета -7 броя 

Игла, конец, ножица

Малко парче бял филц 

Диадемата се омотава в конеца постепенно от единия към другия край. 

 Органзата се напластява поне в четири ката.

 И се закачва с игличка за да не се мести.

 След това се изрязват листенцата. Малки, големи и средни по размер в моя случай.

 Всяко листенце отделно се леко обгаря над свещ.

 Получават се такива красиви нагънати мъничета, които само чакат едно да се наредят в цвете. 

В средата на цветето съм сложила, тичинка от лентичка нагъната и обгорена органза която е намотана на малка ролчица. Край нея заших седемте малки сини кристалчета.

Ето го цветенцето готово.
След това приготвих тюла, леко го оформих като две еднакви ветрила и към всяко приших перата. От едната страна едно, от другата две.

 В крайния етап, заших декорацията за диадемата, като подложих едно малко парченце филц от долната страна към главичката. Лесно стана зашиването защото диадемата цялата е от конци.

Малкия ми модел беше доста пакостилив, и все пак имам един кадър.

За край ми се иска да ви кажа, че не перата са важни,  нито сините кристалчета, нито листенцата. А това което имате близо до себе си,  на една ръка разстояние. Стига само да го видите с други очи, защото то носи свое очарование, идея и красота...Остава вие да станете дъждовна капка и да пречупите прозрачната светлина в нещо напълно ново и удивително, нещо ваше, неповторимо и прекрасно.

Удивителен ден от мен.