Просто разходки

Тази седмица есента напълно навлезе из нашите ширини.
В утрините има сребърна слана, я в следобедите златно слънце.
Прекарваме почти цялото време сред природата, събираме листа, шишарки и плодове.
Идва сезона на чудесните ябълкови сладкиши с канела, на чай от мащерка и щипки.
Затова днес малко ще ви разходя с нас, ей така за да вдишате от тукашния въздух и да се пренесете някъде другаде.

 Където пътеките са покрити с мъх и сухи листа. А в тревата винаги има роса.
Светлината струи на тежки кехлибарени панделки от небосвода, и отскача от цветове в прашинки полетяло злато.

 Ще ви заведа през пътеките, по хълмовете и при онези стълби дето не водят на никъде, от моята приказка. Всичките тези места тихичко спят, чакат да бъдат видени от фантазията. От моята е ясно, но още по-интересно ми в какво виждат в това децата.

 Когато се катерят на мъхените зидове, и правят цигански колела на тревата.
Чукат на врати които от много години не са се отваряли.

И истински вярват, че катедралата на хълма е точното място за странни магьосници.
Та нали часовника не работи и всяка порта скърца в ръждиво...

А сенките рязко сменяват местоположението си, все едно времето се движи по-бързо.

Дано сте успели да видите вашата малка слънчева прашинка, там горе от хълма. Защото от всяка разходка ви трябва и малка находка която да скриете в джоба си... 

 От нашата едни си отнесоха пълни джобове с кестени, а други дърва за огрев.

Съседчето ни, си хареса едно доста тежичко и го понесе от хълма надолу, чак до дома си. Чудно колко сила може да има едно дете, особено ако реши, че иска нещо. Защо ли възрастните забравят, че всичко е въпрос на желание.




Прекрасен ден от мен. Останете в добро настроение.