Страници

11 ноември 2013

Полет с балон




   Здравейте, днес решихме да ви дойдем на гости, най-лесно и бързо пътуване се оказа полет с балон.

Готови ли сте и вие да полетите.

С моите дечица и децата от кръжока направихме тези весели балончета.
Идеята не е наша, в края на лятото я видях на едно много интересно местенце. 
Когато ми предложиха да водя детския кръжок, една учителка ме заведе на тавана на училището. За мен това беше повече от приключение, всичките тези тайни скринове, мини стаички пълни с помагала, огромни чували с различни платове изрезки, дантели... мога да стоя там с часове и да търся нещо интересно, и да слушам как тиктака часовника на училището.

DSCF0168 (600x450)
 И точно горе в едно ъгълче до часовника видях мрежичката, ах... точно това ми трябваше и то щеше да е достатъчно за всички деца.

И така се появи: Приказката.


 
   Имало едно време едно бяло мишле на име Гъделчо. Като всички съвсем обикновени бели  мишлета и то много обичало науката и затова живеело в часовниковата кула на университета, където ежедневно се стараело да следи точната работа на зъбчатите колела и стрелките.
Преди време Гъделчо имал една много добра приятелка мушичка, на име Елица. Но както понякога се случва с приятелите те биват неочаквано опаковани в колет и изпратени до другия край на света. Hе се смейте, това се случи с Елица, защото тя безгрижно си бръмчеше във кутията с домашното грозде и сушените сини сливи когато изведнъж стана Хлоп  и капака на кутията се затвори. Миличката Елица дори не предполагаше, че ще отпътува до другия край на света с бабиният колет до внучетата.
   Гъделчо разбира се беше много учуден, когато на другата сутрин Елица не дойде да пият заедно чай от ментови листенца  и да ядът трошици от ябълков сладкиш. Още по-учуден беше когато получи това писмо:

   Привет Гъделчо,
 аз съм в Африка. Топло е и се запознах с Крокодил.
 Ела когато можеш.

Елица.
Африка



Гъделчо веднага написа отговор:


 Привет Елица, 
трябва ми план и после съм там.

Твой Гъделчо.
България


И така от този ден бялото мишле, почна с голямо старание да слуша лекциите по география и физика вместо да оправя университетския часовник. А когато чу достатъчно се настани удобно с своята часовникова кула и започна да чертае :  План А, План Б, и План за полет с балон.


Чертането  на Гъделчо отне точно няколко дни, три занемарени зъбни колела, една омотана пружинка и една секунда закъснение на часовника. Много беше трудно да реши кой план е най-подходящ за едно академично бяло мишле, което не иска да пътува с опасни пирати или да плува в корема на риба.
Една вечер  на тавана на Гъделчо на гости му дойде прилепа Отто.
- Никак не е забавно всеки ден да слушам география, а никога да не съм бил по-далече от часовниковата кула на университета - сподели Гъделчо.
- Трябва ти истинско приключение - окуражи  го Отто - знаеш ли веднъж и аз тръгнах на приключение и се върнах с два мустака от муцуната на котарака. Ах, колко опасно беше отскубването дори на само един-единствен.
- Приключение. Да, да това е решението, но какво ще стане с часовника- разтревожи се Гъделчо - имам толкова много грижи по него.
- Ха какво ли, пред теб стой най-сръчния летец в тъмното, а ти тревожиш за един часовник. Аз ще се постарая, погледни само какво умея- каза Отто и кацна на най-високата пружинка от механизма.
- Ела тогава да ти покажа нещо - рече Гъделчо.
Какво беше толкова дълго майсторило мишето - попитаха сега децата? На тавана под бяла носна кърпичка Отто видя, че приятеля му беше построил истински балон с кош и торбички с пясък.
-Сега да видим дали и аз не ставам за летец - гордо изпъчи гърди мишчицата.
На другата сутрин със сърдечни прегръдки Отто се сбогува с Гъделчо. Мишлето  завърза под брадичката си връвчицата на новата си каската от жълъдово капаче и помаха за довиждане от издигащия се балон. Отто дълго гледа чезнещата цветна точица в небето, тихичко шепнеше :
- Попътен вятър, приятелю.
След по малко от месец  в часовниковата кула пристигна  писмо:

Привет Отто, 
Африка е необятна, но познавам един Крокодил и всяка сутрин плуваме  заедно в Нил.
Поздрави от Елица.  Ако имаш време за приключение, ела да плуваш с нас. 

Твой Гъделчо. 
Африка.


Гъделчо е истинското има на бялото мишле с което си играят момичетата.
То било ушито за IKEA, но по една случайност се оказа у дома.





































Ако сте решили да  поиграете като нас ще ви нужно само това:

  1. ролки от тоалетна хартия
  2. лепило, ножица, боички и черка
  3. мрежичка от нещо което ви се стори подходящо
  4. шнурчета, прежда 
  5. балонче


За кошничката на балона ползвахме ролка от тоалетна хартия, но не от домашно обикновените малките тоалетни хартии, а от тези големите за които момичетата казват, че ако такава ролка се размотае хартията ще може да стигне до България и може би обратно.

Единия край на ролката се нарязва, разрезите са грубо по 2.5 см.




След това се прегъват навътре и се залепват, така се образува коша на балона.
После иде ред на боичките и оцветяването на коша.




Мрежичката се връзва със шнурчетата, пробиват се дупчици в горната част ролката и там се прокарва шнучето което идва от мрежичката. Има по едно шнурче от ляво и от дясно.
В горната част се на мрежата се слага надутото балонче и се добавя още една връвчица  за да може децата да си разнасят коша с балона и да си играят с него.








Прекрасен ден за приключение, не мислите ли? 

Ваша Ива, Дари и Вяра.
Чехия. 

1 коментар:

  1. Сладкодумна, та сладкодумна :) С такова разнообразие от идеи не е скучно да се живее, отново много забавно занимание!

    ОтговорИзтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.