Коледни сърца

              


   Винаги има на кой да подариш сърце... мислех тези сърчица да отидат за коледния търг на Верето.
Ала след като ги довърших разбрах, че не мога да продам сърчицата... те могат само да се подарят. 


Защото съществата без крила не можем да наричаме ангели, им казваме приятели. 

Protože bytostem bez křidel nemůžeme říkat andělé, říkáme jim přátelé. 

Преди време изпрах един красив вълнен пуловер на неподходяща температура... но с малко бели конци, бяла прежда и една игленка, памучна дантела, плат на точки, плат на карета и копчета, той се се окаже още по-харесван от времето в което е бил носен. 


Нарисувах си шаблончета на прегънат лист.
Изрязах си сърчицата и цяла вечер ших на ръка кръгчетата и копчета.




















Към всяко от сърцатата изплетох синджирче от бяла прежда на една кука и когато обточвах сърцето вмъкнах синжирчето между двата детайла.


Преди да ги затворя лекичко ги напълних с вата... после се сетих че имам лавандула и можех да сложа по някоя цветче вътре. 

      Сега остава само да ги опаковам... днес е петък 13, и една от приятелка ще дойде от Прага до нашите снежни планини . Точно на тази дата според една наша договорка се виждаме няколко пъти в годината винаги по едно и също време на едно и също място винаги когато е петък 13-ти.

Прекрасен и вдъхновяващ ден ви желая, скъпи гости и приятели на Страната отвъд дъгата.
  Приятелите са семейството което си избираме сами...