23 юни 2015

Теория на струните или арт журнал за ежедневна употреба







Разни рисунки, през известно време. Колкото до пространството, обикновено ограничено до размерите тефтера ми, който влача навсякъде за да драскам.  Когато се уморя да слагам сенки, просто си чертая чертички с маркери.

Последните дни прекарах в довършване на тази илюзия. Честно казано, вярвам в паралелните измерения, реалности и възможности за съществуване на няколко наши избора без да си пречат, само допринасяйки за пъстротата на живота ни и за плътната му изострена пъстрота.

Харесва ми комбинацията на две напълно несъвместими неща поне на пръв поглед невъзможни, цветове и шарки не само на хартия. Супа от пясък и листа- колко от вас си спомнят, че като деца сме я правили. Дрехи от вятър, колко от вас не са имали такива, но биха искали да ги пробват. А както ще кажете пътуване през дъждовна капка или електомагнитна целувка.

Смешно нали, има ли бонбони от копчета за дрехи? Като деца ги смучехме и не помня да са имали лош вкус... но да си близко до тази знаменателна точка на невъзможна комбинация е много пристрастяващо, вдъхновяващо и същевременно много уморително. Чудите се защо пък уморително, кога са последно ходихте боси в дъжда. Аз миналата седмица, удивих няколко минувача, но се сетих колко трудно в днешно време излизаме от нормата за нормално поведение, особено ако носите красива тъмно, синя рокля и изящно бижу.
Всъщност ми е все тая  и за роклята и за бижуто щом искам да шляпам боса когато вали, но дали винаги е така...

 Кой го беше написал този кофти стандарт за живеене.  Някои наши решения са спонтанни и истински, но въпреки това са много абсурдни в тази си реалност, и всяка реализация на абсурдно нещо поне за мен изисква не малка доза усилие и недисциплина. Последната трудно се прекрачва, ако си човек живеещ в 21 век и си отговорен възрастен.
Но аз обожавам риска да се намирам на границата, особено когато рисувам... или по-точно казано там няма такива, освен тези в края на листа.


Заслужава си да следваш чертата и да я преминеш без страх.
Ако искаш да направиш нещо, направи го... не знам кой го беше казал но е много сладурско и го ползвам ежедневно точно като арт журнала.

Понякога така се развихрят страсти, че три четири листа заминават в експериментиране от черти.

За онези които не са видели нещо в точките, пробвайте се пак... може да ви хареса да намирате онова, което не е нарисувано.

Aко искате да видите повече от моята кративна работа и рисунки моля посетете профила ми в Facebook- АРТ ЖУРНАЛ










2 коментара:

  1. Гледам ги тези точки, и ми се виждат като малки капчици дъжд, токущо минал под дъгата.
    А колкото до "драсканиците" радват ме много, а току виж си ни показала някоя ето тук: http://kartishok-challenges.blogspot.com/2015/05/kartishok-challenge2.html - просто ей така, да ни стимулираш и мотивираш.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за коментара. Ще се радвам да участвам във вашите общи арт проекти. Поздрави.

      Изтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...