02 март 2012

Балони, буквички и дъги


От какво? 

Децата рисуват балони,
на асфалта с пастели.
Децата рисуват свободни,
мечтите си смели.

От какво растат децата
като гъбки в дъжда?
Не стига им хляба, водата,
растат от обичта. 


Привет от нас. 

   Днешната публикация може би е идеална за осми март, защото започва с мама... но нали не мислите, че свършва с нея. Зад всичките мечти, зад всичко което правим не съм сама, там винаги сме двама.
Има толкова много стихчета за мама, има празник на мама, и винаги ми е малко мъчно за татковците. 
Едно време беше друго, когато аз бях малка, носех винаги нещо на днешната Баба.
И тогава така се радвах.  Сега  се усещам някак малка в сравнение с всичките тези образи на добрата, красива и чудесна мама.

  Затова и пиша преди да е 8 - ми Март. Направените буквички са готови за празника, но не са заради него. И все пак са достатъчно лесни да ги направи само дете дори на пет години и да се изненада мама, а защо не и тати. 


  Верето сама измисли този малък проект с букви. Просто се чудехме какво да направим с клечките от сладолед, след като зимата минава и ще съберем нови. Може би от лятото пак ще има достатъчно за човечета с черни нослета
Имах лепило на масата и тя просто си слепи букви, първо А, после Л, която довърши в М и стана цяла малка история, когато направи и Т. 

Почти като в приказката - мост от буквички в края на дъгата.
Материалите са ясни:

Клечки от сладолед, лепило за дърво, и няколко тубички акрилна боя. 
   Да се върна  на буквите, клечките се слепват в желаните букви. Ако решите може да си нарежете дори. За да са сухи и готови за рисуване им трябва към час. 
Цветове добре изпъкнаха на дървена клечка, мислех че няма да стане преди да мината с бяло, но се получи много добре. 


  Знаете ли, че когато децата свършиха да рисуват почнах да чистя бялата плоскост оцапана от боя и с първия замах, там се усмихна напълно истинска дъга.
Малка изненада, в много мъглив ден... видяхте ли я? 

 Може би е цветно вълшебство, като всички които само чакат да ги видим, скрити в някое ъгълче. Не ги ли потърсите няма да разберете, че ги е имало. Бягайте намерете днес едно свое чудо и си пожелайте нещо... аз си вече си пожелах. 




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...