Зная само, че има редове които след всичкия прахоляк на ежедневието остават в мислите и кротичко ни напомнят какви сме били.
Виновни ли сме, че се разминаваме
със много хора в своя път
да сме щастливи не успяваме
и много срещи ни болят.
Защото траят само мигове
два погледа пропити с истина
и само спомен след това.
Това е само анонимно писмо, оставено някъде от някой, но така простичко казано за онази непостижимата любов.
Когато преди години напуснах България не предполагах какво оставам.
Но сега вече зная какво искам да намеря.
Тези жълти небрежни обици спретнах вчера за една приятелка с която ни деляха не само километри, но и неизказани емоции. И точно като малка жичка, думите се нажежават и прогарят крехкостта на мислите ни и се раждат непохватни да изразят това което усеща душата. А когато някое слово несретник, изтъргува чистота си и обърка пътя, нямам шанса да го отведа обратно по златните пътеки на разбирателството, защото с близките ми приятелки се виждам само веднъж на няколко години.
И понеже е правилно все пак да ви напиша след всичките тези обяснения и как направих този малък подарък... то не търсете причина да не се виждате с приятелите си само за да им спретнете изненада.
Нужните материали са 30 см. посребрена тел с дебелина 0,5 мм. Мъниста във формата на капка с горна дупчица, и два броя елементи-обици.
Направата им е много лесна, най-напред се нанизва мънистото и след това около него съвсем небрежно се омотава телчицата докато постигнем желания ефект.
Много свежо и пролетно се получи с жълтото, но за миг докато ги правех и ми мина мисълта, че жълтото е цвета на раздялата и от части носи тъга и меланхолия. Да кажем, че не точно това жълто. Обаче повода и цвета заедно ми извикаха нов лексиконен цитат свързан с тълкуването на цветовете. Нали си спомняте, че там имаше въпрос- Напишете любим цвят- а аз винаги отговарях бяло.
Най-интересното от всичко е, че тълкуванията на белия цвят винаги бяха ужасно страховити.
Едно от тях още добре помня, то беше че човека който така харесва бялото вероятно няма да се задоми, или ако го направи то непременно ще е късно и няма да може да има деца.
Е, явно този път не са познали и не само за бялото, но и за жълтото.
То ми донесе е една чудесна, чакана среща, и много мили моменти.
Сега, ако ме попитате кой цвят харесвам, ще ви кажа всичките, и все пак тайничко продължавам да вярвам и копнея за Бяло от бялото. То е цвета на моя лист вдъхновение, в очакване да бъде написан.
Прекрасен ден.
П.С. Благодаря на Двете елши за гостоприемство.
Приятелката е щастлива с теб,подаръци и...спомени общи!!!От идеята ти за обици определено ще се възползвам някога,само ми намекни къде трябва да търся телчицата...Прекрасен да е и твоят ден!!!:))
ОтговорИзтриванеДа добавя-не по-малко впечатляващ е и фонът!!!
ОтговорИзтриванеИвче, много са красиви! Аз още си пазя ученическия лексикон:)
ОтговорИзтриване