А там на тънка паяжинка ни гостуват във връхчетата на борчета едни симпатични паячета.
Преди време видях в едно списание една прекрасна градинска паяжина.
Zahrada v obrazech |
С момичетата решихме да си направим, сега ще ви покажем първият ни опит. Като се надяваме, тези дни да направим и втори.
Трябваше сами да експериментираме в направата на паяжина защото нямахме точно указание как да се започнем.
За начало установихме, че ни трябва силно еластично клонче. Значи идеално за целта е върбово.След това връвчица, да но каква? Нямахме такава като от оригиналната идея, нещо тип ленен шнур, а имахме само такъв син сезал.
Оказа се, че не е много подходящ, но за опит как да спретнем паяжина ставаше.
Връзвахме връвчицата по тази схема, върху огънатото върбово клонче. Естествено след като я вързахме видяхме, че може да има още поне две комбинации за започване.
Ах, ах защо не отделихме малко време да гледаме какво правят паяците. Те са прекрасни тъкачи и плетачи, а ние май трябваше за да идем на гости в паячковото училище за да научим този фин занаят.
Стъпка 1 и 2 направихме с една цяла връв, след това отрязах на връвта.
Всяка следваща стъпка 3, 4 и 5 от мрежичката са направени с отделна връвчица.
Когато първоначалната мрежичка беше готова дадох на Верето да усуква редче по редче паяжинката. Оказа се обаче, че сезала не държи стегнато затова се наложи на всеки ред да връзваме възел.
Ето нашата паяжинка опит номер едно. Тези дни ще намерим качествена връвчица която да държи на усукване, и ще я завържем на по-висока пръчка върбова пръчка.
За край искам да ви споделя, че вчера видях нещо извънредно интересно, в редчетата на нашата паяжина са се нанесли две любопитни същества и бяха започнали да си плетът собствена мрежа.
Сещате се какви, нали?
Прекрасен ден от нас.
Ех,че сладурска паяжинка! Как няма да си намери стопани!
ОтговорИзтриване