Време

Вчера на днеска му викахме утре.  - каза Верето веднъж.

Днеска, утре ли е? Утре,  другиден ли е? - пита Дари почти всеки ден.

  Аз вярвам , че времето е величина живееща само в мислите ни. Извън нас самите времето е без значение. Защото, ако нас ни няма няма да има и как да го усещаме, описваме и определяме. Има СЕГА което е единствено само ДНЕС, защото аз съм тук.



Утре и вчера са идея, едната като представа за това какво желая, другата като релативен спомен които дори не знам колко е обективен ( случва ми се да се улавям, че един и същ спомен го усещам, виждам в различни цветове и чувства).  Говорила съм си с хора които, ако не си запишат на бял лист хартия какво са правили Вчера не знаят, че е то е съществувало. Нищо нищо... белия лист е по-пълен от спомена им за отминалия ден. Защото листа съществува в днешния ден, а миналия ден вече не съществува никъде, напълно никъде.

Започвам да си мисля, че и за бъдещето важи същото.  Желанието ни определя реалността която е отворена възможност. Един вид рисунка направена в мислите ни, чакаща реализация.
Вселената е каталог, какво ще си поръчаш ти?
Поръчката се прави ДНЕС, за да се изпълни УТРЕ.

"Има само два дни в годината, в които нищо не може да се направи. Единият се нарича вчера, а другият - утре. Днес е точният ден да се обича, да се вярва и най-вече да се живее."  Далай Лама



Така е ясно, не е спирам да рисувам без да мисля какво рисувам, накрая се оказва че съм нарисувала без да искам мислите си.

Днес е вашия ден, поздрави.