Приятели

Нашата малка група  от  десет творящи деца. Започвам интересен проект за работа с деца, предимно в предучилищна възраст. Моите деца с удоволствие ми помагат да разпространяваме добрите идеи от страницата ни.  Срещам се с децата всяка сряда в прекрасната "Градина на стихиите" където има четири интересни сгради: Дом на вътъра, Дом на водата, Дом на земята, Дом на огъня. 

Децата имат на разположение и приказна къщичка в която прекарват дните сред природата. Това цялото е част от сдружение наречено Без граници и което има горска детска градина и комунитно училище. 

Ще се радвам да останете с нас и да следите работа ни. 

Поздрави Ива.

Част от цялото

 Разговор с Елена Страхилова

https://www.cash.bg/articles/6008/stihovete-na-bilkite-i-prikazkite-na-darvetata-v-kartini?fbclid=IwAR2h1FORCrGxurhlR3BQjYgVkLP1k8KDn6iyX_ZcOIHlkK_Ekbr0wU8QND4

1. Представи се накратко на нашите читатели

 Ahoj Ели, привет приятели казано кратичко, аз съм жена, майка, творец, медицинска сестра. Живея от близо двадесет години под планината Кръконош в Чехия на място където полята преливат в дворовете ни. Гледам към тревите,  които се люлеят в море от цветове и се уча от най-добрият творец. Първият път когато видях сърна тук бях изумена, бях в тихото и нямаше никакво значение коя съм. Тя гледаше към мен, през мен,  така спокойна, отдадена и прелестна, просто беше там и пасеше. С времето осъзнах, че сърните нямаха имена, нямаха рождени дни, нямаха крайно място. Закопнях да бъда като тях, част от този безкраен свят.  Нашата култура е заложена на точни, ясни, разбираеми определения, ти си такъв, аз съм друг, така всеки някак дефинира себе си търси уважение, престиж, разграничава се, поставя стена между себе си въшният свят а после се страхува. Стига ми че съм родена  и имам време да дам най-доброто от себе си, за хората край мен. Няма значение дали това е семейството ми, пациенти ми, съседите, приятели или непознати в друг континент. 

2. Ти си с медицинско образование, но целият ти живот, ежедневието ти, поне от това, което аз виждам, е подчинен на изкуството. Как започна да рисуваш? И как съчетаваш работата си на медицинска сестра с рисуването – споделяла си, че всяка свободна минута, включително в почивките по време на смените в болницата, рисуваш?

Когато дойдох в Чехия, не знаех колко дълго ще остана тук. През този период на безтегловност разбрах, че най-ценното нещо което притежавам е настоящето и че не бива да го пилея в чакане на чудесно бъдеще. Нося тефтер, моливи, маркери със себе си, понякога само пиша разни мисли и стихове, друг път мислите пишат себе си в цветове, форми и същества.  Тефтерите почнаха да ми станаха тесни и взех със себе си папка А4, после папка А2. Нощните и дневните ми служби в болницата са по дванадесет часа, преди да се влезя в епицентъра на бурята от 2019г. като медицинско лице, успявах  да рисувах нощем. 

Рисуването е равновесие в процес. Не започвам да творя с дадена идея, просто оставам четките, маркерите да пътуват върху листа. Никога не зная какво ще се получи на края, само следвам това движение и следя резултата да е хармоничен.  Оставам картината да излува от нищото. Юнг би казал от несъзнаемото, смятам,  че е прав. Всеки от нас притежава искрица безкрайно вдъхновение, поток от информация която е откривама само когато останем в тихото на нашият ум. 

Пробвала съм да рисувам по тема, дадена от клиент, така възникват посредствени и кичовити картини.  По-добре артистична драсканица отколкото съвършено копие. Темите които идват си отиват са свързани често с моята професия, с бактериалнят свят, дифузия на клетките,  плетеници от тъкани, части от тялото, усещания с които изразявам метафорите на съществуването. Мои приятели се шегуват:  Не носи картините си при психолога, може да го изплашиш. В днешно време някой теми са плашещи, но това не значи, че те не съществуват.  Важно е да се говори за тях дори чрез рисунки. Болестта, старостта и тъгата не са модерни, не ги виждаме в рекламите на блеснали, чисти домове и щастливи семейства, и ето сега в етап на криза се случва бъдем конфронтирани с природните закони, с неизбежността и въпросите на съществуването по доста болезнен начин. Няма значение колко неприемливо е едно изкуство, то е лична философия пълна с възможности. Щом въздейства,  кара зрителя  да спре да и да си задава въпроси, да търси рефлексия значи това изкуство  е живо. 

 

3. Рисуването изисква ли да бъдеш изцяло концентрирана в това или е по-скоро начин да си отдъхнеш, да се откъснеш от битовизмите? Как се случва – лесно, от само себе си или си имаш някакъв свой ритуал или техника да се настроиш, за да започнеш?

 Работата ми като сестра изисква да съм концентрирана,  рационална, ефективна и винаги на линия, емпатична за човешките нужди. Като такъв рационален човек медицински зная, че този свят не е единствено и само материален. Дори бих казала е предимно духовен, енергиен чак тогава материален. Когато един човек си отива виждате колко е крехко и удивително нещо е живота и как въобще няма общо с материята. Тялото е все още е тук, но енергията я няма. Изкуството умее да смегчава границите и да допълва реалността, да я претворява, така въздейства и на мен, прави ме изключително дръзка, наобработена и напълно свободна да кажа всяко нещо. Умея да минавам от едно състояние в другото за кратко време, да сложа венозен катерър и след малко просто да си чертая колелца с червен молив. Когато рисувам, не виждам ограничения притежавам нов, бял простор, лист хартия или платно което съдържа всяка възможност, от драсканица до изумителна картина.  Често пъти точно в драсканиците из разни тефтери по време на смяна, се раждат най-цените ми идеи. Харесвам големите формати платна над 120см там  мога да боядисвам, да размахвам с четката, да пръскам и да цапам колкото си искам,оставям грешките, случайните капки да живят своя съдба без ми пречат.  В същото време мога да спра и да започне да допълвам, да изплитам дантели от  нежни цветя и фантастични градове цяла следваща година върху същото платно. Не се случва да рисувам само една картина, обикновено имам  нужда да работя върху няколко рисунки с различна техника и различни темпове. Акрилни абстрактни неща които възникват за няколко часа, импулсивно звезди, планети, светове.  Дълго време прекарвам над илюстации направени с тънкописец в изпълвам на простора с детайли, артистична медитация без концепция. Понякога дори рамката е импулс да се появи дадена картината. Рисувам вярата и зачатието, но се случва и да търся в себе си тъмнината, да се питам що за точка е смъртта и тогава картините ми за средство да заземявам емоциите породени от професията ми.

 

4. Ти живееш в Чехия, в малко селце доколкото знам, сред много красив и пасторален пейзаж. Как стана така, че избра точно това място и какво е усещането да си обграден от този простор? И вероятно това също е вдъхновение?

Когато преди почти двадесет години дойдох в Чехия като типичен икономически емиграт си мислех, че ще успея да направя състояние и да се върна в България. За щастие тогава не попаднах в Прага, а в малко градче под планината. От начало шока беше голям, почти вярвах че съм се върнала във времето, по витрините и по хората се четеше забавяне, никой не бързаше, магазните затваряха в 17ч. след този час, градчето стихваше, улиците се изпразваха, а хората просто си бяха по домовете. Планирах връщането си, но в това време не забелязах как забавянето и природата променяше  възгледите ми. Хората от болницата ми станаха близки. Миналото ми беше в прах а бъдеще просто нямаше, типичните терзания на всеки емигрант изкоренен и мятан от съдбата. Бях закотвена в настоящето, тогава реших ще започна да шия. Учила съм техникум  за мода и облекло, просто си  купих шевна машина. Помня как тогава казах на съпруга ми: Толкова е тежка, как ще я отнеса към България. Как ще се върнем? Сега това означава, че оставаме. Той се усмихваше, вече бяхме останали. От изрезките плат започнах да правя бижурта. Не бях загубила себе, само защото бях изгубила България. Бях като върбите, където и да бъда засадена нося същността си със себе си. Станах Землянин с адрес малко селце под високите борове:)  Спирката на автобуса е на повече от километър, изискват се усилие и търпение към природните дадености.  Зимите тук под планината са сурови, моят брат се шегува, че живеем в Wintefel от сагата на Джордж Мартин. Разпределям времето си в топлите месеци градината и лехите си,  творя  картини и бижута през зимата. Колкото повече човек отдалечи шума на цивилизацията, толкова по-лесно започва да вижда красотата в простичките неща. Харесвам плевелите, говоря с духа на охлювите, пускам музика в парника си.  Заложила съм на малко различно отглеждане на зеленчукова градина от това което знам в България, неползвам хибридни семенa, не копая земята си, мучирам  и садя в мулча, не поливам. Седя на вън и повече гледам и слушам приказките които дърветата разказват и  стиховете които билките знаят. Така ми лесно да запомням усещанията които предизвикава в мен природата и после да ги рисувам. Всичко е цялостно неделимо и изумително съвършенно, слънце, дъжд, земя и зеленина, ни е  дадено за ползване с ласкавост, а от нас се изисква да се грижим за него с внимание и покора. Мисля, че скоро пред нас ще бъде поставен въпроса в каква посока ще поеме нащата цивилизация и се надявам да има повече хора които да изберат силата на природата.  Защото в човешката история няма цивизация която да е нарушила естествените процеси и да я е оцеляла. 

 

5. Беше направила своя изложба в църква, доколкото съм запозната. Изглежда страхотна идея – картините ти под свода на католически храм. Как стана това и имала ли си други експозиции там или изяви и планираш ли такива? И всъщност какви са отзивите сред твоите колеги, съседи, приятели в Чехия, какво е отношението към това, което правиш?

В моето селце има прекрасна катердала които има нужда реконструкция, тя е на повече от  четиристотин години и за съжаление вече не се ползва като храм а по скоро е обществена сграда.  Когато се пренасяхме в новият ни дом тук, съседите видяха, че прекарвам огромни платна и смятнаха, че съм художник. Те са група от съмишленици които подържат катедралата и събират местните жители на различни културни събития в нея.  Така се получи се изложба и концерт с цел събирането на средства за ремонтните работи. Цялото време си мислех колко съм по човешки дребна  в сравние с миналото на тази сграда. Радвам се моите неща станаха част от финансова помощ в нещо по-стойностно, и че това се случи на мястото където растат децата ми. Селата в Чехия са живи и има млади и заитересовани хора. Наши съседи са немец и швейцарка които са биодинамични замеделци които само през улицата имат замък и няколко прекрасно реставрирани сгради. Част от големите ми платна са в тяхната лична концертна зала, друга част подготвям да рамкирам за замъка им.  Прекрасно е, че мога да бъда близо до така земни и  усмихнати приятели. Имам съседи които са лудаци, млада гей двойка и имат огромно желание да сътворят природна градина с типични за областта растения.  Друг сръчен съсед които умее строи къщи и ни помогна да реконструираме нашият дом. Неговата съпруга ме подкрепя в осъщетвяваето на нов проект -  Арт работилница Кръконош. Проект който ще бъде насочен както към местните жители така и за туристите нашият регион. В етап на подготовка съм за обиширно домашно ателие, пространство в което да се занимавам с артетерапия и креативна работа с деца. В момента имам  творческа сряда с малка група деца които са предучилищна възраст в една алтернативна, комунитна детска градина. 

 

6. Освен че рисуваш, ти също изработваш много ефирни бижута от камъчета, плат, кожа, също така и пишеш стихове. Разкажи малко и за това и кое всъщност има превес – рисуването или писането и майсторенето, или всичко е взаимосвързано?

Това преплитане е естествено. Дървета и под дървета храсти, под храстите трева, а под тревата корени и земя даваща и приемаща. Все едно е как наричаме сътвореното - обици, стих, картина. Енергията от която идват е една и съща. Всеки път, когато гледаме към една картината, тя ни  разказва своята историята, композицията е изказа на автора, тя ни помага като зрители да търсиме сюжета. Историята в образи провокира различни реакции, спомени. Рисуването е огледало,  виждаме онова което търсиме. То е вид невербална комуникация със самите нас, харесваме нещата които са близки до нашият личен свят.  Ползвам тази реч изразена в цвят, форма и идея, в много отношения тя е по-искрена, по-свободна и и по-щадяща от думите. Красивата картина е еднаква за чехите, за българите и за холандците, няма нужда да я превеждам, за това през последните години основно рисувам. 

7. Кои са любимите ти теми? В много от картините ти има детайлни и много истински цветя, плетеници от клонки, треви, листа, има и много абстракции?

Обичам контрастите, обичам да се забавлявам и съчетавам нагледно невъзможни идеи.  Гледам дърветата и виждам, че те са  контрастни. Извисени в небето, те спират облаците, къпят се в слънце, шушукат си с вятъра. Но всъщност имат корени дълбоко в тъмното, в земята, там където няма светлина, нито ден и нощ, неуморно проникват все по-дълбоко и изтеглят живодарна енергия за да преврънат материя. Не осъждат кое правилно, кое е възможно, кое е сложно.  Те са творци без усилие, създават клоните, листата свободно и търпеливо без да планират, че едно листо ще бъде в ляво, а друго горе в дясно. Това е моята теория за реалността.  Когато нарисувам картина, или шия обици съм потопена в процеса, понякога и много дълго, но винаги съм тук и сега. След като картината, обиците са готови, те са ми е близки, но вече не са част с мен. Аз притежавам само процеса, но не и продукта. Мога да се разделя с него веднага. Затова ми е лесно да подарявам нещата си, те са проекция на нещо неизчерпаемо и което за мен е безплатно. Сега е модерно да се нарича креативност, в миналото са го наричали дарба, но тази дума е обвързваща и тежка. Наричам го желание за творчество. Искам да рисувам и рисувам, искам да шия и го правя. Природата разбира се е най-изключитният художник, вижте колко е съвършена една капка роса, едно цветче детелина, крилцето на едно врабче. Тя поражда в мен усещания които трудно се описват, мога само да ги претворявам като емоция в цветове. Така възникават абстракции които изглеждат сложни, нечетливи защото формите изчезват и остава само есенцията. 

8. Твои творби могат да се видят в онлайн галерия. Какво мислиш за онлайн платформите, удачен начин ли са да се достигне до повече хора? И доста твои картини вече са пристигнали по местопредназначението си до различни точки на света?

Аз съм от онзи тип творци, които много време инвестират в творчество, но малко в пропагация. Не изпитвам нужда на всяка цена да продавам картините си, да рекламирам и да следвам тенденците и да реагирам всекидневно на тях, да рисувам по поръчка за да се прехравам. Продължавам да работя като медицинска сестра. Това ми дава пълната свобода да творя без определям кое е продаваемо и кое не е. Виждам, че картините които се харесват  отиват при млади хора  които умеят да ги зачленят до интериора. При хора които не тъсят  твореца по името му, нито гледат дали е академик или аматьор те просто виждат работа и знаят, че това е тяхната картина. Онлайн платформите, блогът ми, са чудесна възможност мога да покажа напълно неагажиращо нещата си, и евентуално те да бъдат купени тук или извън Чехия.Четири картини с природна тематика са при един психолог който ги подари на съпругата си. И след няколко месеца се върна да потърси друга моя картина.   Нямаше да съм изминала толкова лесно пътя до зрителя или до читателя особенно до българския, ако не ползвах тази възможност. 

9. Имаш три деца и всичките рисуват. Как им предаде тази любов към рисуването? Въобще вкъщи си имате едно семейно ателие: ) 

Аз съм била едно диво дете. Помня, че като тръгнах на училище имах голям проблем с това да седя на едно място и да правя каквото ми кажат. Исках моите деца да избегнат този конфликт с училищната системата, исках сама ги науча да изследват и умеят  чрез творчесвото да намират решения. Образно казано да им покажа, че няма значениe какво качествено брашно, яйца и захар им дала съдбата, че те със старание и желание  могат  винаги приготвят прелестен сладкиш. Сядаме заедно няколко пъти в седмицата  творим и да се забавляваме. Получи се интересен ефект когато идеите, които ние осъществявахме заживяха свой живот в блога ми Страната отвъд дъгата и когато бяха промотирани от Крокотак. Те бяха достъпни за повече читатели и станаха чудесен начин да разкажа и за други теми освен рисуването, за привързаното родителство, естествената бебешка хигиена. Момичетата сега имат свои личен арт стил, а малкият ми син е винаги на линия когато аз рисувам. Често ме питат как така даваш на малко дете четка и бои, не се ли страхуваш. Когато едно дете всекидневно вижда как се ползват боите не се и опитва да ги яде, то знае че с тях се рисува. А когато изцапа знае, че майка му цапа повече. 

 

10. И за финал: за какво мечтаеш?

Мечтая за повече съмиленици, за интеракция между групи от хора които желаят да изоставят остарялите модели.  Мечтая за свят сътворен от креативни, творчески хора, всеки владеещ умения в своята сфера. Харесвам идеята на Жак Фреско за мирна и устоичива цивилизация на име Проектът „Венера“. Свят в който всяко нещо е част от цикъла на природата,  а хората желаят да следват естествените закони живееки отговорно и скромно. Това би означавало да умеят да виждат в себе си и да осъзнават, че са крехки, нетрайни ефирни същества, че само добрината, съпричастността и времето им тук на земята са важни. 

 

Благодаря Ели за предоставената възможност да споделя, частичка от цветовете на моята картина на  живота. 

Поздрав 

Ivalex

 

Бохемски обици

Преди месец направих няколко чифта ефирни обици. Споделям снимки. 

История с черупка и без такава

Една априлска пролетна история от мен. Вдъхнови ме за нея от един чешки човек на име Jaroslav Dušek. Писах това няколко дни, защото всеки приятел и съсед който познавам има градина в която живеят много голи охлюви и те са смятани за вредители и са избивани. Исках да ви разкажа как аз виждам нещата. Историята е кратичка градинска приказка от света ми и за духа на всички живи същества в нея и за това как ги прегръщам.

Идваме тук като малки децата, при онези които са били преди нас. Нашите по-големи братя. Те са тук хиляди години и са част от всичко, дори от нас самите. С раждането минавайки през детеродният канал ние приемаме от нашите майки, братята ни. Те на всяка повърхност и са безчет. Света е дефекто техен, и не само, че са малки, бързо променящи се, те са приспособими и напълно живещи в хормония със средата. Знаете кои са нали, целият невидим бактериален и вирусен спектър целият хармоничен животинско-растителен свят. Нашата живителна енергия и силата и ни държи във връзка и хармония с по-голямият ни брат. Няма да споделям лични наблюдения, та да не разводявам идеята с приказки за болни хора и широкоспектърни антибиотици само защото съм мед.сестра. Нито колко сочни са за микробите пълните, болни хора, колко ниско е нивото на живителна им енергия и като хората с диабет например. Индиянците Коги, казват на белият човек младият брат, ние сме като деца непохватни и рушим и не виждаме връзката. За нея исках да ви кажа, моят опит.

Имам от години градина. Беше малка, сега е голяма и има трева и цветя и разбира се голи охльови.Никой не ги харесва, всеки търси начин да ги ликвидира, така съм правила и аз...

Те са като медицинска полиция, и те са част от онази сила, която е била тук преди нас...големият брат. Преди време разбрах, че няма нужда да ги избивам. Те надеждно премахват всичко нездравословно, умиращо разлагащо се или обратно изяждам всичко прорастнало, прекалено торено. Виждали ли сте ги как изяждат животински ексременти например... способни са да изядат и мъртвите си братовчеди. Имат отлично обоняние: ухае ли на разлагащо се, ферментиращо вещество те идват от стотици метри и бързат да го премахнат. Така че, ако убивате охлювите и ги разрязвате и оставяте в градината си сутрин, знайте, че колегите им ще се втурват при вас отдалеч, за да извършат необходимата погребална служба, вечер. И когато спретнете капан от бира за да се издават, имате нахлуване на още повече, защото усещат миризмата от далече. Готина примамка с лошо действие.

Охлювите се плъзгат красиво по единствения си крак благодарение на слузта, която отделят изобилно. Слузта е изключително полезена за почвеното плодородие. И затова се чудя: Нима охлювите не идват в толкова голям брой, за да наторят нивите и градините ни, опустошени от торове, и да премахнат нашите силно торени с изкуствени торове земи, и да изядат така прекалено неестествено създадените ГМО семена засети в земите ни.

Сигурно ще ме сметнете за луда, и аз като вас исках да се отърва от тях. И съм се чудила какво да измисля. Природата е измисла начина преди ние да сме го потърсили. Имате ли слепок в градината? Изсипали ли сте купчина листа и клони за да имате в градината си таралежи? А таралежът изобщо може ли да стигне до вас? Имате ли достатъчно място под оградата за да мине? А имате ли купчина камъни на гущери на слънце? А миниезерце за жаби? А дъски и камъни и неокосена трева и мъртва дървесина на земята за бръмбари? А знаехте ли, че градинският охлюв се радва на яйцата на голите охлюви? Какво правите с охлювите, когато посещават вашата градина?

Айке Браунрот - Eike Braunroth - автор на книната „Сътрудничество с природата“, казва, че страхът е като магнит, който привлича това, от което се страхуваме. Опитайте се да не се страхувате от охлюви. Опитайте се да видите колко са красиви и грациозни и осъзнайте колко полезни са в естествения си баланс. Опитайте се да ги видите с различни очи, да помолите духа на тези същества да остави салатите ви, да иде да хапне другаде. Може би ще ви чуят, и ненавистта ще се стопи а вие ще заобичате тяхната душа и това че всяко нещо има значение и тук за наравно с нас, като една от проявите на безкрайно разнообразеният живот.

Във времето когато извършвах тази промяна, разбрах, че решение не е убиването.

Практически е по-лесно да поставя дъски между салатите си и когато те хапнат и се скрият на сянка сутрин, аз вдигам дъската и ги събирам. После със внимание във кофичка ги нося на полето или близо до гората. Сега не ми се налага да правя това в градината си, там нямам изядени растения от охювите. Сега просто си говоря, по-точно ги моля да идат хапнат другаде. Братя оставяте някоя салата и за мен, днес. Може би няма да ми повярвате, но просто осъзнах, че аз съм там пришълеца, налагащ се, а не те, и че са били там преди мен и ще са там след мен. Аз съм малкият брат...неумелото дете. Приятен ден.

Плевели или помощници

Забелязали ли сте, че в природата нищо не е излишно, тя не дели нещата на добри и лоши, не произвежда отпадък, който да не умее да преработи и няма нужда никой да се грижи за нейните прелестни цветя, храсти и дървета. Човека рядко се спира за да се вгледа и ми се иска след вчерашният въпрос защо наричаме плевелите вредите да напиша какво съм приела и видяла аз, в света в който живея.

Всеки градинар се страхува от плевелите. Имаше време в което се ядосвах, че в моравата ми има глухарчета и когато имах време с остра дълга лопатка ги премахвах. Те се връщаха година след година и все си казвах, че е така тъпо, че култивираните ми растения не са така упорити и самозасаждащи се като глухарчета. С времето започнах да виждам в това идеята, природата на търпи еднородост и еднаквост. Тя иска да е пъстра, не държи празни пространсва и плантажи посеви с еднакви растения. Винаги се стреми да се изменя и да бъде многослоина и разнообразна, да запазва живота за всяка цена и не харесва слабите видове.

Плевелите силата им и разнообразнието им, беше за мен като просветление.

И понеже съм медицински насочен човек, виждам в плевелите земните тромбоцити.

Градинаря разкопава земята, нарушва нейната кожа, врива ралото, мотиката и прави бразди. Дерзае, дълбае и оставя рана. Знам колко е заложено копането в нашата народопсихология, то е жизненоважно и е символ на плодородие и зачатие на нов живот. Знам и символите земя-женското начало, рало-мъжното начало... нека сега ги пропуснем тези приказки дали е правилно да се копае. Да се върнем към тромбоците -плевели. В 1м. крадратен неразорана земя спят, отпочиват неактивни над 400 броя семена на различни треви, казвам им - земна датабаза от живот. При разковането на земята, ние правим рана в която нарушваме покритието, на нарушената земна кожа и като рана при всеки жив организъм, така бързо се активират тромбоците онези семена който имат за цел да покрият нараняването и да спрат ерозият, изсухването и пълното деградация на хумуса. Те са спешната медицинска помощ за отворената рана. Те се събуждат от достъпната до тях влага, от слънчевата топлина която чрез копането е директно на голата земя, и от това, че се изкарани близо до поръхността чрез разкопането и имат прекрасната възможност след дълга почивка да покълнат. Това са семена с изключително силна енергия и виталност, и не могат да бъдат спряни да раснат в най-неблагоприятни условия. Те устойчиви, умеят да изтеглят влага и живителни вещества в много неприветливи условия, край банкета на шосето, върху тотално оголена и изсъхнала земя, върху сторителни отпадъци, на места дето няма сянка и е никаква влага.

Никой не е селектирал, нито модифицирал, хибризирал или облагородявал паламидата, магарешкия бодил, копривата, ченият омам, щира, балура, птичата трева, полската незабравка и за това ми се струват така ценни и важни. Оцеляли са само най-силните и издръжливи треви и билки, онези които имат бърз растеж и добри семена които и птиците харесват. Високите растения имат кръгли, вретеновидни и дълги, корени които могат да дърпат влагата и хранителните вещества от много дълбоко (сетете за глухарчето), имат широки листа с които да засенчат земята и да позволят под тях да се настанят други дребни растения с земепокривна функция - птицата трева например.

Лично аз отказвам да ги наричам плевели, за мен това за най-дивите растения, ако трябва да ги сравнявам с животинският свят са гъвкави, бързи и непоколебими като хищниците. Само дето никой не иска лъв в градината си, нали така.

Снимам ви моите лъвове.

📷:)

И за да не речете, че след поста ми за голите охлюви и този сега е крайно романтичен.

Бих казала, че аз също не харесвам когато сред насажденията ми поникне коприва, но понеже съм разделила градината си на зони, в Дивата част ми е все едно, че е там, даже се радвам, оставям да вирее и да цъфти цяла гора от коприва, върху нея се люпят прекрасните пеперуди Адмирал и хапват от листата и.

Имам няколко начина да се справям с плевелите без кой знае какви услия.

Не копая излипно, веднъж прекопана и облагородена земята няма нужда от нон стоп ръчнане, риене и нараняване, тъпчане и мачкане. Така не позволявам на спящите семена на плевелите да се събудят. Не нарушвам крехкия микробиологично-бактериален баланс на най-горната част на земята.

Не оставам земята гола никога, пролет мулчирам със сено, косена трева. Есента вкаравам листа върху лехите или зелена тор като засявам бобени растения те гният зимата, но преди това успяват да фиксират азота в корените си и да го изкарат на повърхността. Зимат премръзват, ако не премръзват стига да се минат с косачката.

Ползвам метода откъсни и остави. Там където е пораснала дивата билка, трева или т.н. плевел явно е имало нужда от него. Отскубвам го и го оставям да изсъхне на мястото на което е бил покълнал.

Правя полилехи където с много по вид и размер култивирани растенията копирам природният модел, високите са горе сенчат на ниските долу, ползват различни вещества и различни цикли на растеж, така прави и Майката Природа, и аз не и давам шанс да покрива празните пространства в моята леха с неините силни растения които задушват моите селектирани репички и марули. :)

И най-важното непрекъсното гледам и копирам дивите зони. Там буквално е като миниботаническа градина от видове и възможности в които следя как работи природата.

А за край искам да ви каже нещо в което вярвам. Всяка дива билка в градината ми е тук защото може би имаме нужда от нея. Може да нещо за против кашлица или пък да посилва имунната система, като корените на глухарчето, може да ми липсва желязо и да имам нужда да хапвам повече коприва. Търся начин да я ползвам, да я опозная, защото често пъти дори не знам що за растение е това, без да я ликвидирам, оставам я зоната Дива градина. . В крайните области където плодородието и живота се старае сам за себе си, а аз мога да го гледам и се уча. В божията билкарна всяко растения е лек, няма плевели. Може би трябва да се запитаме защо е поникнал там, какво е станало със земята, какво иска да ни каже, може би нещо липсва, или нещо е в повече. Плевел е името дадено на тези силни растения от човека, защото още не открил природния замисъл. Приятели опазвайте красотата на своето място. многообразнието от видове, цветя и семена, идеята за пъстрота, живот и безкрайност на енергията. Цветен ден от мен.

https://www.facebook.com/melinda.sims.10/videos/3608353502586755

Plevel nebo pomocnícik

Všimli jste si někdy, že v přírodě není nic zbytečné, ona nedělí věci na dobré a špatné, neprodukuje odpad, který neumí zpracovat, a není třeba, aby se někdo staral o její krásné květiny, keře a stromy. Člověk se málokdy zastaví, aby se podíval, a já bych po včerejší otázce, proč říkáme plevelu škůdce, chtěla napsat, co jsem přijala a viděla ve světě, ve kterém žiji. Každý zahradník se bojí plevele. Byly doby, kdy jsem se zlobila,  že mám v trávníku pampelišky, a když jsem měl čas, odstranil jsem je ostrou dlouhou lopatkou. Vracely se rok co rok a já si říkala, že je hloupé, že moje pěstované rostliny nejsou tak houževnaté a samovýsevné jako pampelišky. Časem jsem v tom začala vidět myšlenku,  příroda je netolerantní k jednotvárnosti. Chce být pestrá, neudržuje prázdná místa a vždy bude měnit výsadby plodin s jednotvárnimi urostlinami. Ona je originální a umí kouzlit  mnohovrstevnatý a rozmanitý svět bez žádné úsilí, ve vše překypuje život a hlavně nemá ráda slabé druhy. ;)   Odhalení jejich síly a rozmanitosti pro mě bylo jako osvícení. A protože jsem zdravotník vidím zemské krevní destičky v plevelu. Zahradník vykopává půdu, rozbíjí její slupku, zaorává pluhem, okopává motykou a dělá brázdy. Kope, rýpe a zanechává rány. Vím, jak je kopání zakořeněno v naší národní psychologii, je životně důležité a symbolizuje plodnost a početí nového života. Znám také symboly země - ženský, pluh - mužský... přeskočme teď ty pohádky o tom, zda je správné kopat. Vraťme se k trombocity- plevelům. V jednom metru zkrápěné nevyvinuté země spí, nečinně odpočívá, více než 400 semen různých travin, říkám jim zemská databáze života. Rozkopáváním půdy způsobujeme ránu, v níž narušujeme obal, narušenou zemskou slupku, a stejně jako rána v každém živém organismu, tak rychle se aktivují trombycy těch semen, která mají zranění zakrýt a zastavit erozi, vysychání a úplnou degradaci humusu. Jedná se o lékařskou pohotovost pro otevřenou ránu - zemský čas je jiní a krvácení může pokračovat léta. Semena se probouzí když je dostupná vláha, sluneční žár, který díky kopání dopadá přímo na holou půdu, a to, že se kopáním přiblíží k povrchu mají úžasnou příležitost po dlouhém odpočinku vyklíčit. Jedná se o semena s mimořádně silnou energií a vitalitou, jejichž klíčení nelze zastavit ani v těch nejnepříznivějších podmínkách. Jsou odolné, dokážou čerpat vláhu a živiny i na velmi nevlídných místech, na břehu u cesty, na zcela holé a suché půdě, na stavebnim odpadu, na místech bez stínu a vláhy nebo v těžkých jílovitých půdách. Pír plazivý,  pcháč rolní, Svlačec rolní, Kopřiva dvojdomá, Ptačinec, Bršlice kozí noha,  nikdo neselektoval, neupravoval, nekřížil ani nevylepšoval, a proto mi připadají tak cenné a důležité. Přežily jen ty nejsilnější a nejodolnější trávy a byliny, které rychle rostou a mají dobrá semena, která mají rádi i ptáci. Vysoké rostliny mají kulaté, vřetenovité a dlouhé kořeny, které mohou čerpat vláhu a mikroživiny z velké hloubky, mají široké listy, kterými stíní půdu a umožňují pod nimi růst dalším drobným rostlinám s půdopokryvnou funkcí - například Ptačínec. Osobně je odmítám nazývat plevelem, to je pro mě asi nejdivočejší rostlina, pokud je mám přirovnat k živočišnému světu, jsou stejně pružné, rychlé a vytrvalé jako dravci. Jenže nikdo nechce mít na zahradě lva nebo tigra, že ne. Nahoře fotka mých lvů. 📷:) A abyste neřekli, že po mém příspěvku o slimáky je i tenhle naprosto romantický. Řekla bych, že taky nemám ráda, když mi mezi výsadbou rostou kopřivy, ale od té doby, co mám zahradu rozdělenou na zóny, mi kopřivy v divoké části nevadí, dokonce jsem ráda, že nechám růst a kvést pak celý rok tam se líhnou se na něm krásní motýli admirálové, kteří se živí z jeho listů. Mám několik způsobů, jak se s plevelem vypořádat bez větší námahy. Zbytečně nekopu, jakmile je půda jednou zrytá a zkultivovaná, není třeba ji neustále okopávat, kopat a zraňovat, rozšlapávat a mačkat. Tak nedovolím, aby se probudila spící semena plevelů. Nenarušuji křehkou bakteriální rovnováhu v horní části, kde se tvoří nejplodnější část. Nikdy nenechávám půdu holou, na jaře ji mulčuji senem, posekanou trávou. Na podzim dávám na lůžka listy nebo zelené hnojení výsevem fazolí, které v zimě hnijí, ale předtím se jim podaří fixovat dusík v kořenech a přivést ho na povrch. V zimě zamrzají, a pokud nezamrznou, zamrzají tak dlouho, dokud neprojede sekačka na trávu. Používám metodu "škubnout a nech být". Tam, kde vyrostla divoká bylina, tráva nebo jiný plevel, to zřejmě potřebovala. Odtrhnu ji a nechám ji uschnout na místě, kde byla naklíčená a kde rostla. Vím je nepořádek ale to je jen naše myšlenka a příroda neuznává nedokonalost vše je tam v pořádku

Vytvářím multikulturní záhony kde se snažím kopírovat přírodní vzor s mnoha druhy a velikostmi pěstovaných rostlin, ty vysoké nahoře stíní těm nízkým dole, používají různé látky z půdy a různé cykly růstu, stejně jako matka příroda, a já nedávám šanci, aby na prázdná místa na záhoně rostlo " plevelů" ;) Ona se snaží zakryt zem  svými silnými rostlinami, které dusí mé vybrané ředkvičky a saláty, tak že se snažím jí to neumožnit :) A hlavně stále sleduji a kopíruji divoké oblasti. Je to doslova jako minibotanická zahrada druhů a možností, kde sleduji, jak příroda funguje. A na závěr vám chci říct něco, v čem věřím. Každá divoká bylina v mé zahradě je tu proto, že ji možná potřebujeme. Možná něco na kašel nebo na posílení imunitního systému, třeba kořeny pampelišky, možná mi chybí železo a potřebuji jíst víc kopřiv. Hledám způsob, jak ji využít, jak ji poznat, protože často ani nevím, co je to za rostlinu. V okrajových oblastech, kde se plodnost a život sam o sebe dost dobře umí  postarat ji sám,  já mohu dívat a učit se. V Boží bylinkové zahradě je každá rostlina lékem, žádný plevel neexistuje je to jen divoká rostlina. Možná bychom si měli položit otázku, proč tam vyrostla, co se stalo se zemí, co nám chce říct, možná nám na zahradě neco chybí nebo je něčeho v půdě nadbytek. Plevel je název, který těmto silným rostlinám dal člověk, člověk mám v určitých ohledech dost podobné nápady a často ani  neobjevil záměr přírody je jako dvouleté dítě - někdy ji dost demoliční.  Moc si přejí ať začneme společně po tom záměru patrat. 

Přátelé zachovávajte krásu svého místa, rozmanitost druhů, květin a semen, pestrosti barev, života a nekonečné energie.

Krásný den ode mě.

Играчки за елха от солено тесто

Привет приятели, това е вторият ни разказ как си направихме прекрасни и лесни играчки за елха от солено тесто.

Рецептата е:

1 в. чаша брашно
1/2 в.чаша сол
1 суп. лъжица олио
1/2 в. чаша вода

Тeстото се омесва много лесно и бързо. С  точилката разточихме дебела кора към  с дебелина 0,5см с формички за сладки изрязахме звездички, сърца и кръгчета.
Върху все още мекото тесто с коледни печати, отпечатахме еленчета и къщички. Играчките с клончета са направени лесно, върху тестото сложихме клонки от туя и аз минах с точилката върху клонките, получиха се симпатични мини дръвчета.

Преди сме правили играчки предимно с въздушно съхнеща глина, но със соленото тесто е по-безопасно да работим всички заедно с малкият Емил.




За украсата:

• акрилна боя -синя и зелена
• златни люспи
• лепило Ц200
• няколко четки с мек косъм
• памучно парцалче
• подложки за рисуване - за да не си оцапате масата

За 12ч.   играчките се изсушават във фурната на 50С ако имате сушилня за плодове може да я ползвате.
След това се заехме с оцветяването.

В предишната публикация ви показахме и черно белите ни играчки оцветени с маркери.
Ето идеята тук. 
Една част от играчките намазахме с лепило Ц200 за да не пускат брашно и ги оставихме да изсъхнат. След това  малка част от предната част от предната част отново намазахме с лепило Ц200 и още мокра частта я покрихме с златни люспи за декупаж. Нашите златни люспички бяха начупени, но се продават и златни листа и може директно да ползвате тях. Нанасят се леко с четка и излишното се отстранява с друга суха четка.

Сините играчки с клонки, еленчета и къщички са оцветени с акрилна боя.
Силно количество боя се нанася в самите печати на играчката, после внимателно боята се изтрива така с памучният парцал, че само в печата да остане боя, а цвета леко да се разнесе по другата част на играчката, но да е само загатнат.
Мием често парцалчето за да може да попипва добре излишната боя. Синкавозеленият цвят е комбинация от зелена и синя боя сложени в различни краища на печата на играчката.

Боята бързо попива и съхне още същата вечер след като оцветихме играчките, решихме че тези с клончета ще доукрасим със златни люспи и нанесохме няколко капчици Ц200 само върху клончета получиха се много приятни,  златистозелени клонки.

Златните играчки ползвахме за украса на домашните ни свещи с клонки. Очаквайте в следващите дни подробно описание как да си направим лесни и красиви свещички в чашки.

Поздрав от нас.

Коледен календар за оцветяване

Привет от мен и снежно поръсена Чехия.  Днес е 01.12 и ако чудите какъв коледен календар да измислите на дечицата си. 

Ето една бърза идея.

    Нужно ви е само бял картон, маркер и няколко палави деца желаещи да рисуват. 
Коледното дръвче е с три клона, на всеки клон има по осем дни. Във всеки днес има по една картинка за оцветяване.

Колкото до фигурките, те са от солено тесто.

Рецептата е:

1 в. чаша брашно
1/2 в.чаша сол
1 суп. лъжица олио
1/2 в. чаша вода

Рисунките са с направени с маркер.

Цветен ден от нас. 

Природна декорация в бохемски стил

Здравейте приятели, ако харесвате зимата и обичате лесната и нежна декорация, то днес сте на точното място.

Аз все по често избирам за украса на дома ми клонче папрат, венец от брезови клонки или само рисунка с флорални елементи.

Не харесвам  зимни декорации из магазините струват ми се кичозни и прекалено лъскави, да не кажа пластмасови.

Предпочитам да ида на разходка с кошница в ръка и да събера изпадалите след бурите клончета от близката брезова горичка. Вечерите прекарвам в правене на венци. Когато клончетата са мокри се извиват по-добре, за това ако решите да пробвате да направите венец, оставете  клончетата до последно на хладно и мокро място. 

Този път когато събирахме с момичетата и Емил клонки открихме чудесни дебели клончета със интересна шарка. Решихме да направим красиви бохемски висулки за стена. 

Знаете ли, че Бохемия е на територията на Чехия? А преди да се нарекат бохеми, са били келти. Малко поспорихме с Вярка как да се наричат тези украси, келтски или бохемски. :) 

Напоследък те са много модерни и на изискват никакви специални материали.

Стига да имате клонки, камъчета, шишарки и хубава връвчица. 

В нашият случай и няколко клечки от сладолед. 

Тях залепихме с лепило на ацетонова основа клечките за сладолед в фигурки звездички. После ползвах ефекта на рисуване със суха четка за да ги направя звездичките полубели. 

Другото е лесно, само завързахме звездичките, клонките, шишарките и панделките на дебелата пръчка. 

За да държи добре в двата края на пръчката има дупчици и през тях минава въженцето на което виси декорацията, то е малко по-дебело конопено въженце от това което сме ползвали за висването на шишарките и звездичките. 

Лек ден от мен. 

Рошави хлебчета

Идея за рошави филийки, два варината правени в различни сезони.

Индианци с очила, вечеря за цветни дечица.. ;) Летен вариант - първата снимка.

Нужно е крема сирене разбито с пресни червени чушки, магданоз, смлят сусам, чиа семенца и ленени семенца, и всичко намазано на черно хлебче. Украсата е ясна, чушка, доматче, нослето - капари, косичката- див лук и магданоз, очите - маслинки. Време за приготвяне 10мин. Време за изяждане по-малко от 10 мин.😉


Лютиви индианци е нужно 150гр. стъргано синьо сирене което настъргвам. Към него прибавям  разбъркано с два пакета крема сирене за мазане, и скилидка чесън.
Украса според сезона. 

Цветен ден от мен. 

Есенен венец - декорация за врата

Привет приятели, есените в нашето селце са прекрасни и цветни.

На хълма е местната катедрала и църковни имоти. Там обичаме да ходим на разходка, да събираме брезови клонки и листа.

Нашата съседка искаше да изхвърли някакви изкуствени цветя и листа. Аз ги взех и понеже умея да плета венци, направих този. И ето, че у нас дойде Есента, да сръбне горещ шоколад и да похапне сладкиш с ябълки.

Основата е от извити брезови клонки, другото е подредено и забодено между клончетата. Където е необходимо е съм ползвала горещ силикон за да прикрепя плодчетата. 

Приятен ден от мен.

За край пускам снимка на последният за тази година есенен венец. Горният венец отиде при съседската, която беше така мила да ми ми даде тези чудесни материали.