28 октомври 2012

Есенна гора в кутия - нека си направим малък декор




  В гората и този ден валеше, цяла купчина дребни капчици се спуснаха върху боровите иглички и тихичко въздъхнаха. 
 - Ох, ох колко е хладно...Скоро ще замръзнем.
Децата ги гледаха, подсмърчаха, а дребните им ръчички бяха зачервени. Тревата лепнеше по ботушките им. Но момиченцата си мечтаеха за много сняг, за шейни, и не разбираха защо дните се редяха един след друг влажни и сиви. 
Една малка дъждовна капка безшумно кацна върху най-долното борово клонче. Погледна надолу и видя цветният дъждобран на едно от дечицата. Тя се усмихна и търкулна мълчаливо  в смачканата му качулка, кротичко се сви и без глас се сбогува със замръзващите си сестрици. 
 - Аз не искам да ставам снежинка, нося лятно сърце, избирам своя път. Да бъда водна пара. 
Другите малка капки прозвъняха... едни вдъхновени, други разтревожени, а някои дори невярващи.
  Само зелената детелина разтрепери трите си листенца и помаха за довиждане. 
 - Сбогом малка приятелко. Един ден когато отново полетиш свободна и преобразена  помоли някой облак да те донесе с пролетното небе над нашите ливади. Там където спят мъхените камъни, а царичето надига главица да се къпе в утринната роса, там ще те чакам първо от всички цветя... ела и ми пошепни как беше горе, как се лети на полъха на вятъра и видя ли цялата земя, разправят че е синя и блести като звезда... А сега върви и се стопли с децата.  


Понякога си разказваме приказки, а понякога правим приказки.
А понякога и двете. Когато започнах да пиша тази история още не беше завалял снега. А Верето всеки ден питаше за него. 

... Много обичам да пиша приказки, но преди време нещо ме обезсърчи, и още ми е много мъчно и трудно да повярвам, че има смисъл да ги пиша... Не стига ли само да ги разказвам на децата си?  Днес направих малка дупчица в тъмното наметало, с една малка капка... 


Но нека се върнем на декора за него са нужни ето тези няколко неща: 

Стар кашон - може капак от кутия за малките деца ще по-лесно да лепят в нещо плитко. 
Клончета от борчета, клончета от храсти - нашия от канадската ни боровинка.
Мъх, шишарки, малки тиквички, памук, кора от бор.
Лепило - ако лепите в нещо плитко( капак от кутия за обувки например) може да ползвате обикновено лепило, ние обаче ползвахме горещ силикон. 
 Верето се справи  със задачата да разпредели клончетата, но най-напред залепи мъха за пода на кутията.



 След това всяко клонче беше старателно залепено за  мъха.
Там където това не става веднага се налага доза търпение за да изстине силикона и да хване клонката добре изправена, ако и това не помогне добавяме малко кора от бор на дъното и тя закрепя дръвчето.
 Последни идват тиквичките, те застават най-отпред. Дари през това време прави облаци от памук, защото при нас винаги има облаци- един път са пухкави, а друг път силно дъждовни, но винаги са там горе.
 Мини декора, в крайна сметка се премести в детската стая на раклата. Принцеса Рапунцел много харесва местността и остана да  пази тиквите докато дойде време да намери свестен готвач да й изпече един тиквеник. Така де, обикновено децата  разбират тези работи по-добре от големите, и са наясно кое е важно и кое могат да изпуснат от историята.

Надявам се днес да сме ви развеселили. При нас е студено мрачно време и подобни задачи определено разведряват настроението, и подтикват децата ми да измислят нови приказки от стари герои. Докато аз още мисля дали има смисъл да пиша. :)

Поздрави от нас, все пак се дочакахме снега и светлината вече е друга.


2 коментара:

  1. Оооо, моля те не изоставяй приказките! Така ги разказваш на 100ци деца, а не само на твоите!!!

    Но пък те и нашите са малко твои, нали!?

    Страхотна кутия!

    ОтговорИзтриване
  2. Танче, никак не се мисля за незаменима... нито някак специална... Един ден когато децата се научат сами да четат ще се види дали е имало смисъл.

    ОтговорИзтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...