Здравей училище

 Привет.

Странно усещане ме обзема, когато изтъркуленото кълбенце детството с невъобразимо нетърпение и с палави ръчички бърза да си изплете нещо ново и забавно. Бърза да порасне и да промени целия свят.
 Здравей училище... само няколко дни ни делят очакваният 15 септември, и вярвам че подобни усещания са нещо много ценно за една майка.

 Вече от седмица у дома имам ученик. Верето броеше дните до 02.09... защото тук децата тръгват на училище от началото на месеца. Представяте ли си го това непослушното Вере което тайно ми взима апарата снима се с него в огледалото и после разбирам като откривам тази снимка в паметта. Представяте ли си го това опашатото дете на училище. На мен все още ми трудно да си го видя седнало на чина. Добре, че учителката ни каза, че тази година няма много да се задържат по чиновете, същото така могат да бъдат свободни и игриви толкова колкото си пожелаят по време на час. Добре, че нямат повече от четири предмета на ден... и обикновено са Математика, Чешки език, Рисуване и Спорт, разбира се край това ще имат Четене и Литература, Етика и Първоука, кративни занимания, Музика но всичко някак влиза в програмата без излишни учебници, тетрадки и помагала и без задължения кога и как ще го научат.


Та с това пакостливото дете малко преди да тръгне на училище седнахме един следобед да си направим нещо запомнящо се.

От последения си ден в  началото на лятото от детската градина Верето беше получила една интересна лента като за малка МИС, на която пишеше. Ахой школко - Чао детска градино,  името и годината.



Решихме да си запазим тази лента, и да и измислим малка чантичка за прибиране.
Какво по-добре от училищна чанта.

И така избрахме къдрав картон в няколко цвята, бои, ножици, четки, лепило и лъскава златиста хартия от кутията на парфюм.


За да се направи чантата се изрязва от картона правоъгълник с размер 17.5см на 35см.
Момичетата си помагат една на друга.




Ъгълчета в единия край се клъцват за да се получи закръглението на капака на чантата. Дарето е вече доста сръчна с ножицата.



След това картончето се прегъва на 12см веднъж и още веднъж на 13см колкото остане е за капак на чантата.

От друг цвят картон се изрязват страничните части, спокойно може да ги направите на око широки, но не по-дълги от 13см в едната част а в другата не повече от 12см.



Идва любимия момент на всички, цапаници... и още нещо. Верето реши да си  изпръска чантата с боя. Не им завиждам на учителките по рисуване, ще има да се чудят от къде ги e прихванала тези техники.

 
После се лепи (ако всичко е сухо) от едната и от другата страна слагаме страничните ленти от къдрав картон. Дадох на Дари сама да се справя, малко се кривна чантата, но от тази страна на дъгата никой не страда от безсмислени представи за съвършенство.  Важен е процеса както все казвам, когато ме хване пояснителната мания.


Хубаво е да се остави да залепне добре едната част и след това да се довърши другата стана за да захване стабилно чантата.
Горните катарами на чантата са от златния картон, а дупчиците изрязах с скалпел за хартия. Ако нямате ползвайте малка ножичка с остри връхчета.
Накрая се залепя дръжката.


Ето как се прибра лентата.

Станаха много АТР чантичките, но да си призная няма нещо което да е направено от дете и което да не ми харесва. Не знам дали това е нормално за една майка, или просто съм малко хахава на тази тема.

Знаете ли какво ми хареса най-много от първия учебен ден.

Учителката каза на децата това: 

- Деца сега е вашата класна стая е ново-боядисана ( в розово) , опитайте се поне месец да не рисувате на стените, в края на учебната година така или иначе ще е задължително да рисувате на тези стени защото преди другия първи септември отново  ще се боядисва в розово. 

И всички деца се разсмяха, явно беше че още тази седмица някоя детска рисунка ще се  оживее на стената. 

Верето ще учи в обикновено чешко училище където тази година има само четири първокласника и нейния клас ще е смесен ( но така са винаги класовете в селцата) с горните класове.

Но се оказа, че да станеш ученик преди това е нужно да станеш рицар.

Прекрасен ден ви желая големи, малки  и пораснали деца, продължавайте да си играете и да вярвате във феи, в облачни кораби и свят пълен с цветове.