Днес искам да ви покажа едни стари снимки, и едни нови снимки.
Цел на снимкането, - не това не е правописна грешка - нова дума в приказният ми речник изразяваща действието снимане. Кога ли и него ще го напиша целия, или по-скоро дали пък е по-лесно да го забравя, речникът.
Първо старата идея игра с камъчета обожавана от момичета.
Камъчета се белят за картофи, камъни се пържат като яйца на очи, или се реди... Фъншутчета :
Не се чудете какво е пък това, така казват те на тези кулите от камъни.
Има ги при нас по реката. Правят ги всяко лято, зимата водата ги отнася, но след
края на следващата пролет пак има желаещи и пак стоят насред коритото на реката почти метър и нещо високи кули от добре балансирани камъни.
И докато Верето решава учебните тетрадки от 1 клас от българските училища, Дари прави малки математически крачки в камъчко-реденето, с добре забравените камъчета. Обикновено за да се припомни и обича нещо от някое дете, то момента в който играчката е захвалена и омръзнала то това е момента в който аз я Скришко-прибирам за следващите няколко месеца.
Просто всичко ново е добре забравено старо, простичко и прекрасно казано.
Забавно е да виждам момичетата рамо до рамо, в писането и разните там науки.
Целта за Дари е по скоро да съумее да задържи вниманието си върху нещо което не е чак толкова игра, а повече упражнение.
Понякога успява, понякога не... все повече си личат разликите в двете ми дъщерички. Козирог и Овен, и двете обаче са упорити, и рогати.
Много се разприказвах днес... та за край да ви кажа, кула от камъчета може да е чудесно помагало за майки които са имали не чак толкова тежък ден в службата, но затова пък не балансиран такъв.
Поздрави от мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.