14 октомври 2013

Капчица сок от ракитник

                                                     Киселото топче

  Преди да си тръгне, Есента остави закърпено местенце в облачето, капчица засъхнало петънце гроздов сок и една залутана оса кацнала на падналите круши, намигаща с оченце. После се търкулна по хълма, като медена монета тракийско слънчице и се скри в долчинката. Почука на портите на Зимата, събу си сандалите, заплете в житените си коси две жарави от звездите, та да я топлят по пътя към дома и въздъхна. Шепа залутани светулки се втурнаха да се сбират под полите ѝ, а Есента им направи дупчица в раираното си джобче, сетне отхапа от една ябълка и приседна на влажната трева.
            Колко се бави Зимата, а как и се придрема на Есента. Тя се огледа и видя едно жълтопересто синигерче, кацнало на един храст, целия покрит със сребърни листа и блестящи оранжеви топчици. Деветте палави южни вятъра рошеха опашката на птичето и му свирукаха в ушенцето...
- Кога тръгваш за оттатък, на топло – смеха се ветровете.
- Любопитен съм да видя пак зимата, оставам тука - изчурулика птичето.
- Тръгвай, тръгвай, после ще е късно, тръгвай с нас – почнаха пак ветровете.
            Ято диви патици подреждаше на небето ребуси, едно перце полетя надолу. Ветровете го пипнаха, стреснатото перце разпери ръчици и се издигна нагоре, нагоре, да се върне при патиците. Жълтото синигерче огледа дръвчето и клъвна едно от оранжевите плодчета.
- Бррр... ама то било кисело. Как го ядат врабците това?
- Чик - чик, хвана се, хвана се...  пробва ги нали?
- Не стават за ядене - намръщи се птичето.
- Не стават, ама ни послуша и дойде да ядеш. Хи хи, чик - чик, вие синигерите сте големи жълтури - присмяха се врабчовците.
- Идете се вижте в локвата, кой има жълто около човката.
            Птичките пъчеха коремчета и смешно се препираха. Есента протегна ръкави и тръсна от тях няколко китчици червеникави плодчета от калина, ала птичетата не ги видяха.
            По надолу, в локвата, от сутринта се миеше едно облаче, то чу разправията и се разсмя, а краища му се накъдриха. Щом си среса перчема, то вдигна мокри крачоли и побягна да си поприказва с рояка пеперуди, смучещи сок от димитровчетата. Две брезови листенца кацнаха на тревата, едното беше златно, а другото с точици. Синигерчето ги видя и литна да провери какво е написано на гърба им. Понякога брезата пишеше малки писма на птичките, друг път смешни стихчета и приспивалки за гъсениците.
- Пада скреж и звън от хлад - сричаше птичето. Умееше да чете, защото миналата зима беше стояло на прозорчето на Пепичек, докато той се учеше буквите. - ...иде зима, студ и... - продължи да срича.
- Хайде, ела да играем на топка - махаше с крачета черното паяче Тик от своята чудновата мрежа - от четене ще те заболи кратуната. Гледай имаме нова топка. Хайде, мятай.
            Синигерчето цяло лято клатушкаше паяжинката, силно хвърляше меката топка от паяжина точно в средата, а паячето и сестричето му я улавяха миг преди да прелети през мрежата.
- Знаеш ли Карфичка има кашлица? - поде паячето.
- Затова ли си е у дома? - попита синигерчето.
- И температура има - поясни паячето.
- А дали ще яде препечени филии?
- Мама ми каза, че трябва да яде лимони с мед.
- Пеперудите са по киселото или не, не, май бяха по сладкото, може тях да ги разпитаме. Ааа, трошички от сладкиш може ли да яде? - Синигерчето се поглади с крилце по главичката.
- Не може ли да намерим лимони за Карфичка.
- Имам друга идея - чуруликна синигерчето и литна към храста със сребърни листа, откъсна една оранжева топчица и хвръкна през полето към боровата горичка. 
            Есента стана и закрачи след птичето, искаше още малко да му се порадва. Пилето кацна на една тънка смъркова клонка. Старата паячка го чакаше. Подхвана долния край на кафявата си престилката и  синигерчето търкулна плодчето вътре.
- За Карфичка е, ама не е лимон.
- Какво е? - притесни се паячката.
- Кисело топче, нека пийне капчица.
- Добре, щом е киселичко може.
- Утре ще е здрава - писна птичката и литна.
Есента скръсти ръце и се усмихна - Значи това е приятелството - прошепна тя на себе си. Закопча копчетата на вълненото си елече и с бърза крачка се върна пред портата. Като стигна там, тя усети че ръбовете на полата ѝ лепнат, а краката ѝ мръзнат. Опря цяла длан и почука още веднъж, тоя път екота прокънтя далече, високо над портата. Пантите се прокашляха, а въздуха охладня от очакване, портата се отвори. Зимата излезе и рече:
- Тук съм. Идвам вече.



Rakytník je nejen krásný keř, ale také rostlina s mnoha léčivými účinky.


   Привет, скъпи гости на Страната отвъд дъгата.
Всяко лято събирам билки, а всяка есен ябълки. Обичам приказките и днес седнах и написах тази за птичето и плодчетата.
Всъщност това е дръвче - Ракитник,  много прилича на маслиненото.  Плодовете му са доста кисели, и наистина не го ядът никакви птички, гъсеници или дори деца.
Е моите го ядът, ама те обичат лимони без захар, което не е чак толкова типично.
Напълно е вярно, че плодовете му имат повече витамини от тези на лимона.
А към това имат и незаменини Омега мастни киселини, каротен, високоактивни растителни вещества, които имат потискат растежа на бактерии и вируси. Плодовете му за полезни за кожата за очите и за имунната система. Всичко това е една бабунка с оранжев цвят, чудновато нали. Един съсед ми разказа от къде за родината на Ракитника и първоначално ми се стори наистина невероятно, че това е Сибир.

И понеже исках днес да ви споделя как се прави сок от Ракитник, се улисах в приказка.

Ето и рецептата.
Една чаена чашка от плодовете се измива и смачква. Аз слагам плодчетата във висока порцеланова чаша и с дървено кълцало ( от тези дето се мачка чесън ) леко  смачквам плодовете. Вътре имат семки, обелките са тънички и всичкия сок лесно се  изстисква. Наливам малко вода и прецеждам, после пак домачквам плодовете, и пак наливам вода при тях и пак прецеждам, така правя докато водата стане почти прозрачна. 
Към получения сок( които е към 500мл.)  добавим една лъжица мед и бъркам докато се стопи.
После сервирам, сокчето е много вкусно с лек надех на портокали.
Набраните плодове могат да останах в хладилник почти месец, или да се замразят в камера. Съседа ми още ми разказа как в Сибир  ядели ракитника още през декември и плодовете му омеквали, но не мръзнели. 
Интересно нали? 

Цветен ден от мен. 





4 коментара:

  1. Прекрасна приказка и страхотна рецепта :)

    ОтговорИзтриване
  2. Те странно защо не пишеш?
    Аз наистина харесвам вашия блог, поздравления.
    Поздрав от Чили, Южна Америка

    ОтговорИзтриване
  3. Те странно защо не пишеш?
    Аз наистина харесвам вашия блог, поздравления.
    Поздрав от Чили, Южна Америка

    ОтговорИзтриване
  4. Extraño que no escribes.
    ¿Estás enfermita?
    Te mando un saludo desde Chile, Sudamérica, me ha costado poner el comentario en tu idioma, así que lo pongo en español.
    Lindo blog

    ОтговорИзтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...