25 март 2013

Две години шарен блог, въпроси с малка награда



   Привет скъпи гости на Страната отвъд дъгата, надявам днес да останете една минутка сред нашите цветни ширини защото днес нашия блог празнува две години.

И ми се иска да смеся една шепа добро настроение с  цветни панделки, а към това 11 въпроса. Всъщност забъркването на подобна рецепта е малко рисковано, но аз обичам предизвикателствата, въпреки че резултата зависи само от вас. 



Преди време от Усмихни се, ми зададоха 11 въпроса и понеже аз много обичам лексиконите. Реших да пробвам тази година вместо да посочвам 11 блога и да ги питам нещо. Най-добре да питам вас,  като наградата не е виртуална значка, а напълно реално малко подаръче. 
Идеята е такава, отговорите ли на въпросите, се записвате за томболата, естествено ако обиците много ви харесат може само да се запишете без да отговаряте, ала си мисля, че въпросите не са толкова сложни. В тяхното измисляне ми помогнаха децата, и много се надявам да се пробвате.  Защото там някъде има закачка.  


Ето какво ви питаме. 

1.  Защо големите забравят, че са били деца?
2. Какво е розовото?
3. Дали колкото повече знаем, толкова по-малко вярваме?
4. Има ли марсианци?
5. Коя е любимата ви приказка?
6. Кога тичате?
7. Предлагам ви билет за  кога и къде ще пътувате?
8. Любимия ви сладкиш е ?
9. Къде е границата между видимото и невидимото? 
10. Въртележката е? 
11. Какъв цвят е чадъра ви? 






В следващите редове са въпросите които ми зададе Мира в нейния блог и моите отговори.


1. Вярвате ли в тълкуването на сънищата?
Ами, ами... не само вярвам, и не само сънувам, оказва се правя по много от двете дори когато съм бЪдна. А тогава всичко се обърква и нарежда винаги според съня или според вярата, така че обикновено и най-налудничавите неща стават реалност, дефакто непрекъснато тълкувам.

2. Кое е най-странното ястие, което сте яли през живота ви?
Предполагам, че странно за човек които обича да експериментира е нещо напълно в рамките на нестранното. И все пак предполагам, че едно от ястията което ме изненада бяха варени картофи полети масло и поръсени с мак. С нищо забележителни картофи, но по онова време не харесвах варен картоф и бях повече от шокирана от тази изява на чешката кухня. 


3. Кой е най-красивият подарък, който са ви подарявали?
Кратко стихче... 

Коси от зимен плам 

и януарска жар,
душата ми гори. 

4. Кой е най-ранният ви детски спомен?
Лято, лози, червена люлка се люлее, шурти вода, пълни се каменно корито... рокля от басма на волани. Люлката скърца, водата прелива, а аз пръскам и всичко е капки. 

5. С кои страхове сте се преборили?
Мисля, че никога няма да се преборя, мога само да ги държа далеч през деня. Има време когато сенките се връщат или може би душите в отчаянието си ги викат сами.

6. Колко често поглеждате към нощното небе? 
Всеки път, почти всеки ден когато тръгвам вечер или утрин когато се прибирам. Нощното небе има много одежди. Един пък носи лунен тюл а друг път дипли капризно тюркоазен воал от звезди, но винаги изключително вдъхновяващо. А аз имам нужда да гледам нагоре.  
Понякога гледам само снежинките които идват и танцуват самотния си полет под светлините на лампите, чудя се дали и те могат да изпълняват желания като звездите. Друг път просто се моля, и отивам от другата страна. На къде да гледа човек когато вижда... освен към небето. 
Днес сутринта отново беше там. 

7. Нещо материално, без което не можете.
Много материално има вече - ха, ха прозвучах като цитат от Баба Ванга... аз сега съм крайно привързана към Киндела си. Мисля, че добре си сътрудничим... той харесва поезия и аз също. :) 

8.  Сбъдвала ли ви се е (детска) мечта?
Сбъдват се непрекъснато, даже бих казала винаги, не винаги буквално, но винаги правилно. А онези които не се сбъдват просто ги сънувам, което значи, че се сбъдват на друго място.  

9. Прощавате ли лесно?
Обикновено нищо не премълчавам затова почти веднага прощавам.
Думите са силна чаша, или я пие до дъно или по-добре да трая.
Но за да избягвам прошките по всяко време, предпочитам да не съдя ежедневно, нито ежеседмично, а най-добре никога особено когато не зная нищо много за човека, за ситуацията и за света извън мен. 

10.  Кое е любимото ви ухание?
На пролет преминаваща в лято, на макове и треви на затоплено от слънцето, на загрени билки тихо шумолящи между пръстите. Ухание на безчет багри, вплетени в най-прекрасния букет докато човек лежи сред морето от стръкчета докосвайки небето. 
Мисля, че това е миг вечна младост.  

11. Признавате ли грешките си пред най-близките?
О, кога капризната котка е признала нещо. Може би в крайна нужда пада и става, ала признанията са само за любовните романи. За да е по-интересно, нека да отгатваме. Отчасти е забавно, отчасти тъжно, грешките са по моята част, особено правописните. Тях никога не признавам. 



И така скъпи гости, малко сложно, малко странно имате ли желание да се включите.
Вашите отговори чакам като коментари под тази публикация.
Като коментари на страницита във Facebook или пък ако искате да бъдете потайни може да ми ги пратите на aleksandrova@email.cz 
За желаещите да си направят сами този тип обици след няколко дни ще пусна урока стъпка по стъпка. 

Поздрави.





14 коментара:

  1. Мила Ива ! Останах много приятно изненадана от този ти пост :)))
    вече имам едни обещани от теб обеци , които са разкошни , ноооо .... тези първите , с рисуваните перли и панделките бордо направо ме омагьосаха !
    Между другото , никога не съм виждала подобни перли . И така , съвсем скоро , за едно поло с такъв цвят си направих чанта , после си измайсторих и шнола от мъниста и пайети , а сега ... сега ще отговоря на твоите въпроси :))))
    1. Защо големите забравят, че са били деца?
    Амиииии ... просто защото са големи ! А аз , аз явно не съм голяма , въпреки 45-те ми години . Винаги ще нося детето у себе си ! Няма как да се разделя с него - то е част от мен !
    2. Какво е розовото?
    Хм , хубав въпрос . Розовото е цъфналата кайсия пред блока и захарния памук на панаира през есента . Розовото е рокличката на дъщеря ми , която все още ми се свиди да изхвърля , а тя е на 25 години . Розовото е още милион красиви неща !
    3. Дали колкото повече знаем, толкова по-малко вярваме?
    Ооо , със сигурност е така ! Което ме навежда на мисълта , че явно малко знам , защото продължавам да вярвам в падащите звезди , в това , че да духнеш въртолетчетата на прецъфтялото глухарче и да си пожелаеш нещо и то ще се сбъдне ... Продължавам да вярвам . Малко знам тогава ?
    4. Има ли марсианци?
    Със сигурност ! Ако не друго , то поне има едни детски витамини с това име :))))))))
    5. Коя е любимата ви приказка?
    " Малката кибритопродавачка " . И до днес все още плача за горкото момиченце , което топлеше премръзналите си ръчички на огънчето от кибритените клечки .
    6. Кога тичате?
    Хм , когато закъснявам за някъде , което разбира се не е в моя полза !
    7. Предлагам ви билет за кога и къде ще пътувате?
    Лил , Северна Франция - влюбих се в този град от пръв поглед ! Очите ми изтекоха по малките прозорчета на къщите , с малките перденца , с малките цветенца и фигурки по тях ... Просто се влюбих ! Освен това , там и е половината ми сърце , мъжът ми .
    8. Любимия ви сладкиш е ?
    Турската баклава на баба ми ! Ммммм , няма такава сладост , казвам ти :))) И такъв прекрасен спомен като този как баба ми дни преди Нова година се подготвя с тази баклава . Месене , точене на кори , печене , заливане със сироп , пак заливане , и пак , и пак ... Докато дойде дългоочакваният ден за ядене . Благодаря , че ме върна към това !
    9. Къде е границата между видимото и невидимото?
    Не знам , аз не я виждам .Всеки вижда това , което иска !
    10. Въртележката е?
    Още един прекрасен спомен от детството ми . Беше една такава стара , ожулена , сякаш тя е падала , а не децата от нея :)))
    11. Какъв цвят е чадъра ви?
    Ха ха ,последният е розово - кафяв ! Купих си го на 15.09. миналата година . Излязох и заваля съвсем неочаквано . Влязох в първия магазин и си го взех точно такъв цвят за да подхожда на тоалета , с който бях облечена :))))
    Благодаря ти за тези въпроси Ива ! Върна ми много спомени ...
    Желая ти прекрасен ден там , в страната отвъд дъгата !

    ОтговорИзтриване
  2. Честита блогогодинка! С най - голямо удоволствие надничам тук и се застоявам. Сега веднага отговарям:)
    1) Защотото бързат да пораснат, а после искат да се върнат.
    2)Бузките на децата
    3)Не, колкото повече вярваме, толкова повече знаем.
    4)Има и двама живеят у нас:)
    5)Грозното патенце
    6)Насън и постоянно по щури идеи
    7)Веднага и навсякъде/ без значение къде, защото всяко пътуване е едно присттигане към нещо ново/
    8)Децата ми/ не знам нещо по-сладко/
    9)В нас самите
    10)Светлините са изплели светла кошница
    и люлеят лунапарка си във нея.
    И дърветата в зелените си нощници
    не заспиват, а се смеят и се смеят...
    11)Синьо небе
    Чудесни въпроси сте сътворили! Поздрави от нас!

    ОтговорИзтриване
  3. Ива, привет!
    Честито Благовещение!
    Честит празник на "Страната, отвад дъгата"! Нека блогът се разраства, да набира нови и нови почитатели, да радва малки и големи с чудновати идийки.
    С удоволствие се включвам в прудизвикателството с въпросите. Това са моите отговори:
    1. Защо големите забравят, че са били деца?
    Те не са забравили, просто по-често децата трябва да им напомнят, че също са били деца.
    2. Какво е розовото?
    Настроение – лежерно, ефирно, романтично, събото-неделно…
    3. Дали колкото повече знаем, толкова по-малко вярваме?
    Не смятам, че знанието и вярата влизат в конфликт.
    4. Има ли марсианци?
    … да попитаме в НАСА.
    5. Коя е любимата ви приказка?
    Труден въпрос. Обичам всички приказки.
    6. Кога тичате?
    Тичам само за здраве; при други обстоятелства мисля, че е излишно, защото винаги има следваш „влак”.
    7. Предлагам ви билет за кога и къде ще пътувате?
    Ако е възможно през лятото, за някое непознато място, без значение къде и то.
    8. Любимия ви сладкиш е ?
    Бисквити с шоколадови парченца.
    9. Къде е границата между видимото и невидимото?
    В главите ни.
    10. Въртележката е?
    … забавна.
    11. Какъв цвят е чадъра ви?
    Жълто-оранжев, на слънца.

    В днешната публикация в моя блог съм пуснала линк към красив венец от хартия. Надявам се да стигне да повече читатели прекрасната ти идея.

    ОтговорИзтриване
  4. Оригинален начин да отбележиш тази дата. Признавам си, замислих се дали да участвам, но пък защо не?
    1. Защо големите забравят, че са били деца?
    Защото не всички знаят, че това ще им помогне да пораснат :)
    2. Какво е розовото?
    Крехко и неустоимо чаровно, макар да не го предпочитам.
    3. Дали колкото повече знаем, толкова по-малко вярваме?
    Уви, да!
    4. Има ли марсианци?
    Да!
    5. Коя е любимата ви приказка?
    Пипи Дългото Чорапче.
    6. Кога тичате?
    Винаги, когато съм щастлива, дори и без движение.
    7. Предлагам ви билет за кога и къде ще пътувате?
    Веднага, Австралия.
    8. Любимия ви сладкиш е ?
    Домашна бисквитена торта.
    9. Къде е границата между видимото и невидимото?
    В усета.
    10. Въртележката е?
    Никога не съм харесвала въртележките :(
    11. Какъв цвят е чадъра ви?
    Нямам такъв.

    ОтговорИзтриване
  5. Иве, честити две блогогодинки! Бъди все така себе си и носи усмихнатото детско слънчице винаги :) Прегръдки!
    Ето ме и мен:
    1. Защо големите забравят, че са били деца?
    И аз това се питам. Сигурно си мислим, че ставаме много "важни" ако се правим, че никога не сме били деца или много умни, но уви е точно обратното...
    2. Какво е розовото?
    Черно, което е започнало да мечтае :)
    3. Дали колкото повече знаем, толкова по-малко вярваме?
    Не, точно обратното. Колко повече научаваме толкова повече вярваме.
    4. Има ли марсианци?
    Има и наистина са зелени и много обичат сладки неща. Редовно ми изяждат нощем запасите :)
    5. Коя е любимата ви приказка?
    Малкият принц
    6. Кога тичате?
    Когато съм щастлива винаги ми се тича :)
    7. Предлагам ви билет за кога и къде ще пътувате?
    за Веднага и за страната на Алиса
    8. Любимия ви сладкиш е ?
    Всичко с шоколаааад
    9. Къде е границата между видимото и невидимото?
    При границата между съня и действителността.
    10. Въртележката е?
    Място на забрава и детски смях ... "Искам да се возя на Маруся"
    11. Какъв цвят е чадъра ви?
    Няма чадър. Обичам да усещам дъжда :)

    ОтговорИзтриване
  6. Страхотна идея за отбелязване на празник! Честита годинка! Поздравления за интересните въпроси!
    Моите отговори:
    1.Не забравят, просто искат пак да бъдат и те да правят пакостоте, за които се карат на децата си...аз съм си още дете, не съм пораснала:)
    2.Розовото е цвят.
    3.Не, колкото повече знам, толкова повече вярвам ... в чудеса, в любовта, в добротата на хората, в утрешния ден, в днешния ден...
    4.Категорично да! А дали ще ги видим не знам...
    5.Малкият принц.
    6.Тичам когато закъснявам...а това е често:)
    7.Щом ти(нали може на ти?) предлагаш билет, значи ти трябва да ми кажеш за кога и къде е!
    8.Еклери
    9.Границата е точно по средата!
    10.Въртележката е нещо, което се върти.
    11.Чадърът ми е ярко розов с кафеви кантове по края.

    Беше ми приятно! Поздрави!

    ОтговорИзтриване

  7. Ивка, не знам защо, но твоите обици винаги ми приличат на нещо. Тези ги видях като малки пъстри пчелички, невероятно сладки, чак ги чувам като жужът!
    Пожелавам ти цветовете на дъгата винаги да са около теб и да творят вълшебства! Усмивки!

    Защо големите забравят, че са били деца?
    Защото така им е по-удобно, чудесно оправдание за глупостите, които правим.
    Какво е розовото?
    Любов!
    Дали колкото повече знаем, толкова по-малко вярваме?
    Не знам толкова много!
    Има ли марсианци?
    Навсякъде. През деня са най-активни :)
    Коя е любимата ви приказка?
    Всяка Коледа!
    Кога тичате?
    Когато ми е хрумнало нещо и искам да го направя на секундата, тогава съзнанието ми тича, тялото ми нещо по лежерно го дава.
    Предлагам ви билет за кога и къде ще пътувате?
    Постоянно и навсякъде.
    Любимия ви сладкиш е ?
    Мляко с ориз и много канела.
    Къде е границата между видимото и невидимото?
    В душата ни.
    Въртележката е?
    Животът.
    Какъв цвят е чадъра ви?
    Зелена градинка с кученца.

    ОтговорИзтриване
  8. Привет, Ивче! Не мога да не се поспра и да те поздравя, за да ти пожелая безпирно вдъхновение и радости! Много приятен начин за отбелязване на блоговия рожден ден :)) напомня ми за отминали години, когато в училище се попълваха страстно лексикони, само където сега лексиконите са виртуални. Ами, да си кажа и аз:
    1. Имам много ярки детски спомени, буквално все едно е било вчера. Старая се, вече в лицето на голяма, да не се държа така, както мразех да се се държат възрастните, когато бях малка. Та, никак не забравям, че съм била дете.
    2. Розовото е цвят, който ме тегли като магнит. Като си отворя дамската чанта и виждам поне 5 предмета в розово - диоптрични очила, слънчеви очила, несесер за химикали + химикали и маркери, парфюм... спирам (има и още) :)) Десктопа ми е в розово-лилавата гама, просто, ако започна да изброявам, се опасям, че и аз самата ще се уплаша :)))
    3. Не знам, дали по-малко вярваме, когато знаем повече, но има една мисъл на Иван Пенков, колоритна личност живяла миналия век, която гласи "По-трудно е да знаеш, отколкото да не знаеш". Така, че знанията, общо взето, май даржат за ръка по-сложния вариант на живот :)
    4. Има ли марсианци - да, има. И не само ...
    5. Любимата ми приказка за всички времена остава Хензел и Гретен (слушала съм я безброй пъти ...на касетка :))
    6. Тичам понякога сутрин след автобуса, друг път за удоволствие около гребната. Общо взето това са двата варианта.
    7. Ех, Иве, сложно е да дам категоричен отговор - винаги ми се е щяло да посетя Перу, а от друга страна няма да отказа билет и за някой средиземноморски остров (примерно Капри) и да нищоправя на забутан плаж с много миди и изваяни от водата камъчета. Определено ще ми трябва ремарке, при втория вариант.
    8. Конкретен любим сладкиш нямам, важно да е торта и да е домашна.
    9. Границата видимо/невидимо за някои е по-към видимата част, за други хора, по-сензитивни натури, отива по-навътре в спектъра на невидимото.
    10. Като малка определо много обичах въртележките, сега вестибуларният ми апарат трудно ги издържа - жалко...
    11. Двата чадъра, с които разполага нашето семейство са тип бастун, черни - промоция от известна марка кафе. Аз, ако трябва да избирам цвят (хихи) най-вероятно ще цъфна с розов.
    Ех, много, много приятно ми беше, но! свърши (размечтах се) Хубав ден от мен!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Момичета благодаря ви за отговорите, те са чудесни, интересни, весели и цветни, дават ми усмивки и добро настроение и най вече усещането, че всичко има значение. Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  10. Много ми е приятно, че те открих и тук :) Честита втора годинка!
    1. Хич не забравят :) Срам ги е да си признаят, че завиждат на децата:)))
    2. Цвят, който заобичах след като ми се родиха децата :)
    3. за съжаление знанието измества вярата... И все пак има много неща, които само вярата обяснява
    4. От Марс или от някъде другаде...
    5. Приказка... харесвам всички приказки
    6. Май само когато гоня децата
    7. Тръгвам! Посоката няма значение :)
    8. Толкова обичам сладкориите, че помислих дълго преди да разбера, че не мога да отговоря :))
    9. За някои... няма такива ограничения
    10. Въртележката е... начин за детска медитация:)
    11. Скучен е... и е счупен... Време е за нещо свежо :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бенита, привет... знаеш ли рано или късно всички се намираме, времето е без значение, само идеята има за оцеляване. Поздрави.

      Изтриване
  11. Честита годишнина!
    С радост надничам тук всеки път, да не говорим, че съм очарована от всички творения и хрумки на сръчните ръце в "Страната отвъд дъгата"!
    Сърдечни поздрави:)

    ОтговорИзтриване
  12. Честита годишнина на твоето вълшебно място и от мене, Ива -
    моите комплименти за креативните ти предложения, майсторски изпълнения и приказна атмосфера!
    Чудесни въпроси и отговори към тях!
    Най-сърдечни пожелания за много усмивки,
    непреходно пролетно настроение и още творческо вдъхновение, Диана


    ОтговорИзтриване
  13. Мила Иве!
    Желая ти още много години да ни радваш с приказния си блог, така мил и по детски весел и забавен!
    Също така ти пожелавам чудесните ти приказки да стигнат до много дечица!!!

    И много искам да се похваля с един толкова прекрасен подарък, който пристигна по пощата в петък вечер и внесе едно чудесно настроение в къщи, едно истинско Бижу, което ми докара и щастлива усмивка на лицето в най-изморения момент от седмицата! Мерси за красивите обички, прегръщам те!
    http://wickyhouse.com/files/DSC09572.jpg

    ОтговорИзтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...