23 юни 2020

История с черупка и без такава

Една априлска пролетна история от мен. Вдъхнови ме за нея от един чешки човек на име Jaroslav Dušek. Преписвам я от друга група в която я писах преди няколко дни, но видях публикацията за охлювите и че всички ги ликвидирате. Исках да ви разкажа как аз виждам нещата. Историята е кратичка градинска приказка от света ми и за духа на всички живи същества в нея и за това как ги прегръщам.

Идваме тук като малки децата, при онези които са били преди нас. Нашите по-големи братя. Те са тук хиляди години и са част от всичко, дори от нас самите. С раждането минавайки през детеродният канал ние приемаме от нашите майки, братята ни. Те на всяка повърхност и са безчет. Света е дефекто техен, и не само, че са малки, бързо променящи се, те са приспособими и напълно живещи в хормония със средата. Знаете кои са нали, целият невидим бактериален и вирусен спектър целият хармоничен животинско-растителен свят. Нашата живителна енергия и силата и ни държи във връзка и хармония с по-голямият ни брат. Няма да споделям лични наблюдения, та да не разводявам идеята с приказки за болни хора и широкоспектърни антибиотици само защото съм мед.сестра. Нито колко сочни са за микробите пълните, болни хора, колко ниско е нивото на живителна им енергия и като хората с диабет например. Индиянците Коги, казват на белият човек младият брат, ние сме като деца непохватни и рушим и не виждаме връзката. За нея исках да ви кажа, моят опит.

Имам от години градина. Беше малка, сега е голяма и има трева и цветя и разбира се голи охльови.Никой не ги харесва, всеки търси начин да ги ликвидира, така съм правила и аз...


Те са като медицинска полиция, и те са част от онази сила, която е била тук преди нас...големият брат. Преди време разбрах, че няма нужда да ги избивам. Те надеждно премахват всичко нездравословно, умиращо разлагащо се или обратно изяждам всичко прорастнало, прекалено торено. Виждали ли сте ги как изяждат животински ексременти например... способни са да изядат и мъртвите си братовчеди. Имат отлично обоняние: ухае ли на разлагащо се, ферментиращо вещество те идват от стотици метри и бързат да го премахнат. Така че, ако убивате охлювите и ги разрязвате и оставяте в градината си сутрин, знайте, че колегите им ще се втурват при вас отдалеч, за да извършат необходимата погребална служба, вечер. И когато спретнете капан от бира за да се издават, имате нахлуване на още повече, защото усещат миризмата от далече. Готина примамка с лошо действие.

Охлювите се плъзгат красиво по единствения си крак благодарение на слузта, която отделят изобилно. Слузта е изключително полезена за почвеното плодородие. И затова се чудя: Нима охлювите не идват в толкова голям брой, за да наторят нивите и градините ни, опустошени от торове, и да премахнат нашите силно торени с изкуствени торове земи, и да изядат така прекалено неестествено създадените ГМО семена засети в земите ни.

Сигурно ще ме сметнете за луда, и аз като вас исках да се отърва от тях. И съм се чудила какво да измисля. Природата е измисла начина преди ние да сме го потърсили. Имате ли слепок в градината? Изсипали ли сте купчина листа и клони за да имате в градината си таралежи? А таралежът изобщо може ли да стигне до вас? Имате ли достатъчно място под оградата за да мине? А имате ли купчина камъни на гущери на слънце? А миниезерце за жаби? А дъски и камъни и неокосена трева и мъртва дървесина на земята за бръмбари? А знаехте ли, че градинският охлюв се радва на яйцата на голите охлюви? Какво правите с охлювите, когато посещават вашата градина?

Айке Браунрот - Eike Braunroth - автор на книната „Сътрудничество с природата“, казва, че страхът е като магнит, който привлича това, от което се страхуваме. Опитайте се да не се страхувате от охлюви. Опитайте се да видите колко са красиви и грациозни и осъзнайте колко полезни са в естествения си баланс. Опитайте се да ги видите с различни очи, да помолите духа на тези същества да остави салатите ви, да иде да хапне другаде. Може би ще ви чуят, и ненавистта ще се стопи а вие ще заобичате тяхната душа и това че всяко нещо има значение и тук за наравно с нас, като една от проявите на безкрайно разнообразеният живот.

Във времето когато извършвах тази промяна, разбрах, че решение не е убиването.

Практически е по-лесно да поставя дъски между салатите си и когато те хапнат и се скрият на сянка сутрин, аз вдигам дъската и ги събирам. После със внимание във кофичка ги нося на полето или близо до гората. Сега не ми се налага да правя това в градината си, там нямам изядени растения от охювите. Сега просто си говоря, по-точно ги моля да идат хапнат другаде. Братя оставяте някоя салата и за мен, днес. Може би няма да ми повярвате, но просто осъзнах, че аз съм там пришълеца, налагащ се, а не те, и че са били там преди мен и ще са там след мен. Аз съм малкият брат...неумелото дете. Приятен ден.


Плевели или помощници



Забелязали ли сте, че в природата нищо не е излишно, тя не дели нещата на добри и лоши, не произвежда отпадък, който да не умее да преработи и няма нужда никой да се грижи за нейните прелестни цветя, храсти и дървета. Човека рядко се спира за да се вгледа и ми се иска след вчерашният въпрос защо наричаме плевелите вредите да напиша какво съм приела и видяла аз, в света в който живея.

Всеки градинар се страхува от плевелите. Имаше време в което се ядосвах, че в моравата ми има глухарчета и когато имах време с остра дълга лопатка ги премахвах. Те се връщаха година след година и все си казвах, че е така тъпо, че култивираните ми растения не са така упорити и самозасаждащи се като глухарчета. С времето започнах да виждам в това идеята, природата на търпи еднородост и еднаквост. Тя иска да е пъстра, не държи празни пространсва и плантажи посеви с еднакви растения. Винаги се стреми да се изменя и да бъде многослоина и разнообразна, да запазва живота за всяка цена и не харесва слабите видове.

Плевелите силата им и разнообразнието им, беше за мен като просветление.

И понеже съм медицински насочен човек, виждам в плевелите земните тромбоцити.

Градинаря разкопава земята, нарушва нейната кожа, врива ралото, мотиката и прави бразди. Дерзае, дълбае и оставя рана. Знам колко е заложено копането в нашата народопсихология, то е жизненоважно и е символ на плодородие и зачатие на нов живот. Знам и символите земя-женското начало, рало-мъжното начало... нека сега ги пропуснем тези приказки дали е правилно да се копае. Да се върнем към тромбоците -плевели. В 1м. крадратен неразорана земя спят, отпочиват неактивни над 400 броя семена на различни треви, казвам им - земна датабаза от живот. При разковането на земята, ние правим рана в която нарушваме покритието, на нарушената земна кожа и като рана при всеки жив организъм, така бързо се активират тромбоците онези семена който имат за цел да покрият нараняването и да спрат ерозият, изсухването и пълното деградация на хумуса. Те са спешната медицинска помощ за отворената рана. Те се събуждат от достъпната до тях влага, от слънчевата топлина която чрез копането е директно на голата земя, и от това, че се изкарани близо до поръхността чрез разкопането и имат прекрасната възможност след дълга почивка да покълнат. Това са семена с изключително силна енергия и виталност, и не могат да бъдат спряни да раснат в най-неблагоприятни условия. Те устойчиви, умеят да изтеглят влага и живителни вещества в много неприветливи условия, край банкета на шосето, върху тотално оголена и изсъхнала земя, върху сторителни отпадъци, на места дето няма сянка и е никаква влага.

Никой не е селектирал, нито модифицирал, хибризирал или облагородявал паламидата, магарешкия бодил, копривата, ченият омам, щира, балура, птичата трева, полската незабравка и за това ми се струват така ценни и важни. Оцеляли са само най-силните и издръжливи треви и билки, онези които имат бърз растеж и добри семена които и птиците харесват. Високите растения имат кръгли, вретеновидни и дълги, корени които могат да дърпат влагата и хранителните вещества от много дълбоко, имат широки листа с които да засенчат земята и да позволят под тях да се настанят други дребни растения с земепокривна функция - птицата трева например.

Лично аз отказвам да ги наричам плевели, за мен това за най-дивите растения, ако трябва да ги сравнявам с животинският свят са гъвкави, бързи и непоколебими като хищниците. Само дето никой не иска лъв в градината си, нали така.

Снимам ви моите лъвове.


📷:)

И за да не речете, че след поста ми за голите охлюви и този сега е крайно романтичен.

Бих казала, че аз също не харесвам когато сред насажденията ми поникне коприва, но понеже съм разделила градината си на зони, в Дивата част ми е все едно, че е там, даже се радвам, оставям да вирее и да цъфти цяла гора от коприва, върху нея се люпят прекрасните пеперуди Адмирал и хапват от листата и.

Имам няколко начина да се справям с плевелите без кой знае какви услия.

Не копая излипно, веднъж прекопана и облагородена земята няма нужда от нон стоп ръчнане, риене и нараняване, тъпчане и мачкане. Така не позволявам на спящите семена на плевелите да се събудят. Не нарушвам крехкия микробиологично-бактериален баланс на най-горната част на земята.

Не оставам земята гола никога, пролет мулчирам със сено, косена трева. Есента вкаравам листа върху лехите или зелена тор като засявам бобени растения те гният зимата, но преди това успяват да фиксират азота в корените си и да го изкарат на повърхността. Зимат премръзват, ако не премръзват стига да се минат с косачката.

Ползвам метода откъсни и остави. Там където е пораснала дивата билка, трева или т.н. плевел явно е имало нужда от него. Отскубвам го и го оставям да изсъхне на мястото на което е бил покълнал.

Правя полилехи където с много по вид и размер култивирани растенията копирам природният модел, високите са горе сенчат на ниските долу, ползват различни вещества и различни цикли на растеж, така прави и Майката Природа, и аз не и давам шанс да покрива празните пространства в моята леха с неините силни растения които задушват моите селектирани репички и марули. :)

И най-важното непрекъсното гледам и копирам дивите зони. Там буквално е като миниботаническа градина от видове и възможности в които следя как работи природата.

А за край искам да ви каже нещо в което вярвам. Всяка дива билка в градината ми е тук защото може би имаме нужда от нея. Може да нещо за против кашлица или пък да посилва имунната система, като корените на глухарчето, може да ми липсва желязо и да имам нужда да хапвам повече коприва. Търся начин да я ползвам, да я опозная, защото често пъти дори не знам що за растение е това, без да я ликвидирам, оставам я зоната Дива градина. . В крайните области където плодородието и живота се старае сам за себе си, а аз мога да го гледам и се уча. В божията билкарна всяко растения е лек, няма плевели. Може би трябва да се запитаме защо е поникнал там, какво е станало със земята, какво иска да ни каже, може би нещо липсва, или нещо е в повече. Плевел е името дадено на тези силни растения от човека, защото още не открил природния замисъл. Приятели опазвайте красотата на своето място. многообразнието от видове, цветя и семена, идеята за пъстрота, живот и безкрайност на енергията. Цветен ден от мен.





10 декември 2018

Играчки за елха от солено тесто




Привет приятели, това е вторият ни разказ как си направихме прекрасни и лесни играчки за елха от солено тесто.

Рецептата е:
1 в. чаша брашно
1/2 в.чаша сол
1 суп. лъжица олио
1/2 в. чаша вода



Тeстото се омесва много лесно и бързо. С  точилката разточихме дебела кора към  с дебелина 0,5см с формички за сладки изрязахме звездички, сърца и кръгчета.
Върху все още мекото тесто с коледни печати, отпечатахме еленчета и къщички. Играчките с клончета са направени лесно, върху тестото сложихме клонки от туя и аз минах с точилката върху клонките, получиха се симпатични мини дръвчета.

Преди сме правили играчки предимно с въздушно съхнеща глина, но със соленото тесто е по-безопасно да работим всички заедно с малкият Емил.




За украсата:


  • акрилна боя -синя и зелена
  • златни люспи
  • лепило Ц200
  • няколко четки с мек косъм
  • памучно парцалче
  • подложки за рисуване - за да не си оцапате масата



За 12ч.   играчките се изсушават във фурната на 50С ако имате сушилня за плодове може да я ползвате.
След това се заехме с оцветяването.

В предишната публикация ви показахме и черно белите ни играчки оцветени с маркери.
Ето идеята тук. 
Една част от играчките намазахме с лепило Ц200 за да не пускат брашно и ги оставихме да изсъхнат. След това  малка част от предната част от предната част отново намазахме с лепило Ц200 и още мокра частта я покрихме с златни люспи за декупаж. Нашите златни люспички бяха начупени, но се продават и златни листа и може директно да ползвате тях. Нанасят се леко с четка и излишното се отстранява с друга суха четка.

Сините играчки с клонки, еленчета и къщички са оцветени с акрилна боя.
Силно количество боя се нанася в самите печати на играчката, после внимателно боята се изтрива така с памучният парцал, че само в печата да остане боя, а цвета леко да се разнесе по другата част на играчката, но да е само загатнат.
Мием често парцалчето за да може да попипва добре излишната боя. Синкавозеленият цвят е комбинация от зелена и синя боя сложени в различни краища на печата на играчката.

Боята бързо попива и съхне още същата вечер след като оцветихме играчките, решихме че тези с клончета ще доукрасим със златни люспи и нанесохме няколко капчици Ц200 само върху клончета получиха се много приятни,  златистозелени клонки.

Златните играчки ползвахме за украса на домашните ни свещи с клонки. Очаквайте в следващите дни подробно описание как да си направим лесни и красиви свещички в чашки.


Поздрав от нас.


01 декември 2018

Коледен календар за оцветяване


Привет от мен и снежно поръсена Чехия.  Днес е 01.12 и ако чудите какъв коледен календар да измислите на дечицата си. 

Ето една бърза идея.
    Нужно ви е само бял картон, маркер и няколко палави деца желаещи да рисуват. 
Коледното дръвче е с три клона, на всеки клон има по осем дни. Във всеки днес има по една картинка за оцветяване.
Колкото до фигурките, те са от солено тесто.
Рецептата е:
1 в. чаша брашно
1/2 в.чаша сол
1 суп. лъжица олио
1/2 в. чаша вода
Рисунките са с направени с маркер.



Цветен ден от нас. 

30 ноември 2018

Природна декорация в бохемски стил


Здравейте приятели, ако харесвате зимата и обичате лесната и нежна декорация, то днес сте на точното място.
Аз все по често избирам за украса на дома ми клонче папрат, венец от брезови клонки или само рисунка с флорални елементи.

Не харесвам  зимни декорации из магазините струват ми се кичозни и прекалено лъскави, да не кажа пластмасови.
Предпочитам да ида на разходка с кошница в ръка и да събера изпадалите след бурите клончета от близката брезова горичка. Вечерите прекарвам в правене на венци. Когато клончетата са мокри се извиват по-добре, за това ако решите да пробвате да направите венец, оставете  клончетата до последно на хладно и мокро място. 


Този път когато събирахме с момичетата и Емил клонки открихме чудесни дебели клончета със интересна шарка. Решихме да направим красиви бохемски висулки за стена. 
Знаете ли, че Бохемия е на територията на Чехия? А преди да се нарекат бохеми, са били келти. Малко поспорихме с Вярка как да се наричат тези украси, келтски или бохемски. :) 
Напоследък те са много модерни и на изискват никакви специални материали.
Стига да имате клонки, камъчета, шишарки и хубава връвчица. 
В нашият случай и няколко клечки от сладолед. 
Тях залепихме с лепило на ацетонова основа клечките за сладолед в фигурки звездички. После ползвах ефекта на рисуване със суха четка за да ги направя звездичките полубели. 
Другото е лесно, само завързахме звездичките, клонките, шишарките и панделките на дебелата пръчка. 
За да държи добре в двата края на пръчката има дупчици и през тях минава въженцето на което виси декорацията, то е малко по-дебело конопено въженце от това което сме ползвали за висването на шишарките и звездичките. 


Лек ден от мен. 


Идея за рошави филийки, два варината правени в различни сезони.

Индианци с очила, вечеря за цветни дечица..  Летен вариант - първата снимка.

Нужно е крема сирене разбито с пресни червени чушки, магданоз, смлят сусам, чиа семенца и ленени семенца, и всичко намазано на черно хлебче. Украсата е ясна, чушка, доматче, нослето - капари, косичката- див лук и магданоз, очите - маслинки. Време за приготвяне 10мин. Време за изяждане по-малко от 10 мин.😉



Лютиви индианци е нужно 150гр. стъргано синьо сирене което настъргвам. Към него прибавям  разбъркано с два пакета крема сирене за мазане, и скилидка чесън.
Украса според сезона. 

Цветен ден от мен. 

Есенен венец - декорация за врата



Привет приятели, есените в нашето селце са прекрасни и цветни.
На хълма е местната катедрала и църковни имоти. Там обичаме да ходим на разходка, да събираме брезови клонки и листа.




Нашата съседка искаше да изхвърли някакви изкуствени цветя и листа. Аз ги взех и понеже умея да плета венци, направих този. И ето, че у нас дойде Есента, да сръбне горещ шоколад и да похапне сладкиш с ябълки.
Основата е от извити брезови клонки, другото е подредено и забодено между клончетата. Където е необходимо е съм ползвала горещ силикон за да прикрепя плодчетата. 


Приятен ден от мен.
За край пускам снимка на последният за тази година есенен венец. Горният венец отиде при съседската, която беше така мила да ми ми даде тези чудесни материали. 





08 август 2018

Весели плакати за малки откриватели




   Привет приятели и малки откриватели. Когато се занимаваме с разни весели рисунки, винаги се събираме цялото семейство и обсъждаме идеята.
Всеки знае, че лесно и забавно да научиш буквите от цветен плакат, който по-големите ти сестри са измайсторили.

За плакатите са нужни:

  • два бели кадастрона  - 85см на 65см ( искаме плаките да бъдат сложени в Икеа рамка - FISKBO 70/50см  ) 
  • черни маркери
  • сини маркери
  • черен туш
  • черна акрилна боя
  • синя акрилна боя 
  • един картоф за изрязване на печати 
  • кръгли капачки за отпечатване за осмиците и някой от буквите
  • линия, молив и четки
  • добро настроение и търпение 
  • хартиено тиксо


Започнахме с по-сложният плакат този с буквите на азбуката.
Залепихме кадастрона за масата, за да не се размества и да се може да рисуваме добре.
Оразмерихме го с външна рамка която е точно размера на рамката от ИКЕА 70см на 50см
Разделихме вътрешното пространство на мини квадрати като приблизително във всеки един се пада по една буква. 
Естествено не спазихме всички правила и буквичките са пръснати, като само една е кривната и това в П като това се получи случайно, но ние харесваме случайностите и я довършихме в едно прекрасно число ПИ. 




Буквите са дело на момичетата и рисунките. Трудно е да се опиша, как са направени, а май вече и не помня, важното е да се вложи старание и фантазия. Сладка стана костенурката като на черупката и децата изиграха един морски шах. 

Плаката с цифричките е някак по-артистичнен, запазихме някои идеи от предишният с буквите за да се близки по стил и цвят. Така е например с буквата О и цифрата 0 и двете имат вид на улица с маркировката. :) 


 

 Освен цифричките, потърсихме идеи от най-известните формули във физиката и формулата на любовта.
Включихме скоростта на светлината върху рисунката на слънце с лъч.
Вяра нарисува златното сечение и написа формулата към него.
В случайните пръски туш по листа, сложихме съзвездия. 
Даринчето нарисува 1+1 равно на 2 с влюбени мухички.
Появи се и ПИ и константата на Планк която е основата на квантовата физика.
И разбира се може би най-известната в света формула, равенството на енергията и масата или  Айнщайновата E=mc² 
Тройката е отпечатана с печатче изрязано в картофче, тя е същата като буквата З в плаката с буквички.

Ако ме питате, коя е любимата ми част ще кажа от платата с цифрите е четворката сложена в триъгълник,  от плаката с буквите е П-то която е пиратската ПИ. 

Работихме по плакатите два дни по няколко часа. Ако решите да направите тези идея бъдете търпеливи и оставете случайностите, грешките да се разцъфтят.
Поздрави от мен, Вяра, Дарина и малкият Емил. 





20 февруари 2018

Мартенски вестителки


Уж февруари е кратък месец, пък като застудее и защипе по бузите край няма.
Седим вечер на топло и си разказваме истории за Баба Марта. Иска ни се да дойде по-бързо и да цъфнат кокичетата.
Момичета имат една фантазия такава цветна, и почват да ме питат: Защо се казва Марта?  Какво носи за облекло Баба Марта? Къде живее? Каква е била като млада?
Е, аз не знам всички отговори, даже никак не ги знам, възрастните знаят много по-малко неща от децата, но съм хитра. Казвам им, много питате, я вземете си я нарисувайте, или направете от хартия. Ето как възникнаха Мартенските момичета, или Каква беше Баба Марта, преди да стане Баба. :)


За момичетата от хартия са ви нужни само :
  • лепило
  • ножичка
  • бял картон
  • цветна хартия -червена
  • цветни маркери- червен
  • молив





На червената хартия нарисуваха заврънкулка, може да е кръг, елипса, но малко я закривиха.

 
После изрязаха формата по контура.


За да я украсят направиха по цялата външна линия мини формички.Виждат се на снимката, триъгълничета, кръгчета, неправилни форми, и всяко от тях номерираха с молив, за да се знае къде е местенцето му, като го връщат.
Залепиха основната форма на листа и към всяко прозорче залепиха в противоположната страна неговота изрязана, номерирана формичка. 
В белите поленца украсиха с червен маркер. 

Дорисуваха лица, коси и дългите ръце на Баба Марта която стига с тях по дърветата за да закача мартеници на птичките. 
:)



Толкова от нас, пробвайте и вие да си направите такива вестителки. 

Сигурно се чудите какво прави Емил докато ние, творим.. Рисува. където си хареса.
:) 






Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...