23 юни 2015

Теория на струните или арт журнал за ежедневна употреба




Разни рисунки, през известно време. Колкото до пространството, обикновено ограничено до размерите тефтера ми, който влача навсякъде за да драскам.  Когато се уморя да слагам сенки, просто си чертая чертички с маркери.

Последните дни прекарах в довършване на тази илюзия. Честно казано, вярвам в паралелните измерения, реалности и възможности за съществуване на няколко наши избора без да си пречат, само допринасяйки за пъстротата на живота ни и за плътната му изострена пъстрота.

Харесва ми комбинацията на две напълно несъвместими неща поне на пръв поглед невъзможни, цветове и шарки не само на хартия. Супа от пясък и листа- колко от вас си спомнят, че като деца сме я правили. Дрехи от вятър, колко от вас не са имали такива, но биха искали да ги пробват. А както ще кажете пътуване през дъждовна капка или електомагнитна целувка.

Смешно нали, има ли бонбони от копчета за дрехи? Като деца ги смучехме и не помня да са имали лош вкус... но да си близко до тази знаменателна точка на невъзможна комбинация е много пристрастяващо, вдъхновяващо и същевременно много уморително. Чудите се защо пък уморително, кога са последно ходихте боси в дъжда. Аз миналата седмица, удивих няколко минувача, но се сетих колко трудно в днешно време излизаме от нормата за нормално поведение, особено ако носите красива тъмно, синя рокля и изящно бижу.
Всъщност ми е все тая  и за роклята и за бижуто щом искам да шляпам боса когато вали, но дали винаги е така...

 Кой го беше написал този кофти стандарт за живеене.  Някои наши решения са спонтанни и истински, но въпреки това са много абсурдни в тази си реалност, и всяка реализация на абсурдно нещо поне за мен изисква не малка доза усилие и недисциплина. Последната трудно се прекрачва, ако си човек живеещ в 21 век и си отговорен възрастен.
Но аз обожавам риска да се намирам на границата, особено когато рисувам... или по-точно казано там няма такива, освен тези в края на листа.
Заслужава си да следваш чертата и да я преминеш без страх.
Ако искаш да направиш нещо, направи го... не знам кой го беше казал но е много сладурско и го ползвам ежедневно точно като арт журнала.








Понякога така се развихрят страсти, че три четири листа заминават в експериментиране от черти.









































За онези които не са видели нещо в точките, пробвайте се пак... може да ви хареса да намирате онова, което не е нарисувано.











16 юни 2015

Краконошските полски цветя - Krkonošské luční květy

Има проекти,  които осъществени с децата са ми много скъпи. Навярно вече знаете, че живеем в планината. Тя носи загадъчното име Краконош и е пълна с истории с приказки за бури, вълшебни градини, тайни пътеки и залутали се пътници, носи цветове и багри от мораво до златисто и никога не спира да ме удивлява и мъничко да ме плаши.



 Ако ви кажа, че съм заобичала хълмовете с разлюлени треви и тихите пътеки няма да се учудите. Същото е и с децата те живеят в този ритъм, ходят по същите криволичещи калдъръми, слушат същите приказки и учат в училище имената на цветята, на местностите, на легендите и вярват във всяка чудновата история.



Колкото и да ми се иска да ви опиша онази утринна картинка пълна с пчели, роса и цъфтящи детелини, толкова по-малка се усещам и все не стига думичка или две да ви предам смирението и вдъхновението, което ме залива докато гледам люшналите се треви пълни с цветя.
Така безвъзмездно цъфтящи и красиви в разточителното многото си цветове.  Понякога се чудя колко неща в живота ни са безвъзмездни, разточителни и пълни с яркост, без да ни обвързват с нищо. Не съм ги садила, не съм ги поливала, не съм ги подреждала в лехи и въпреки това са съвършени, дали ако миг спрем да планираме няма да е по-лесно да живеем. 

За това, този наш проект ми е много, много скъп. Дари и Верето  харесаха идеята да направим отпечатъци на цветя. Някои са мацати само с пръстче, други с виличка, трети с клечка за зъби. Листата на всичките са рисувани с маркери.


  Макове разцъфтели, ей така от нищото на белият лист.

Ленени цветчета в синьо с малки овални листенца, точно колкото пръстчето на едно детенце.

 Глухарчета отпечатани с вилица, така лесно и забавно.


Розови свещички ги наричам аз, а децата им казват змийски корен, те знаят повече за дивите цветя от мен, ден след ден ходят с учителките си навън учат името, вида и значението на всяка тревичка.



 Знаят, че някои видове са отровни, други са лековити и така сладко се ядосват като почна да бера букети от опасните цветя. А аз така им се смея, защото още не съм видяла човек отровен от цвете. :) Освен това хапвам детелини и си правя пудра от глухарчета и ставам една наистина много необразована мама, която гази боса насам натам без да я е страх от ужилване.
Казвам им, че няма да ме ужили пчела просто така... ще ме ужили само, ако се страхувам, че ще ме ужили. :) А понеже не се страхувам за последните 13 години от както живея тук, не ме е жилила нито една. :)



 Верето се зае да надпише имената на всяко цвете.



Вяра направи шест свои цветенца, неините са онези с детелините.


  
   Ето как понякога прекарваме дните си.
Толкова много цветни неща има това малко местенце, а момичетата все повече ръстът, един ден ще трябва да събера всичките си любими истории от блога в книжка. Ще я отпечатам в две екземпляра( или може би в три)  и ще им я дам и докато се учат как да живеят в Чехия, на мен ще ми е по-лесно да им кажа, че цялото време са живели всъщност от другата страна на дъгата. 






15 юни 2015

Градински бухалчета от консервени кутии





Привет малки и големи сръчковци, вече е лято и ние прекарваме много време навън. Заедно караме колело или седим на сянка и четем. Летните идеи как да украсим градината си, с подръчни средства са точно за сега в началото на лятото когато още не сме прибрали училищните моливчета и боички, а от друга страна лехите ни още не са разцъфнали. 

За шарените градиниски бухали са нужни:
  1. акрилни бои
  2. големи и малки капаци от консерви
  3. маркери
  4. перца
  5. пластмасови капачки 
  6. пластмасови очички
  7. лепило на ацетонова основа
  8. акрилен безцветен спрей 
  9. изолационно тиксо








С маркера на капака от консервената кутия рисуваме, контурите на бухалчетата. 




С ацетоновото лепило залепваме капачките една за друга и вътре в най-малката залепихме оченцата.




 Ушенцата на бухалите са от истински цветни перца, които залепихме с изолационно тиксо.
Не беше нужно да измисляме как да прикрепим консервената капачка за мрежата, отзад на всяка капачка има дръжчица за отваряне на консервата и нея точно ползвахме за да ги закачим.
Верето се прибра от училище и ние връчихме четка да си направи своя качулата птица. 
Надявам се другият път като отваряте голяма консевра с риба, домати или боб да си оставите капачката за да си спретнете цветни градински бухалчета. 




Надявам се другият път като отваряте голяма консевра с риба, домати или боб да си оставите капачката за да си спретнете цветни градински бухалчета. 

Цветен ден от мен.



24 май 2015

... създаване...




Напоследък където и да седна, да чакам или да се возя,  нося със себе си един тефтер... понякога рисувам цветни петна... после само кръгчета и се получава това...






Почти няма разлика между дневниците ми и арт журналите Които ползвам за писане и рисуване... случва се да лепя там принцесите на децата или да драскам докато гледам някой филм с много ефекти и малка идея.





За тази рисунка първо контурите с маркер с размер 0,3mm и 0,1mm. Светлосенките правя с молив НВ, В и 2В.
С напредването на рисуването пращах мини снимчици на една приятелка за да види как напредвам с полагането на сенките. Сега пускам снимките тук, не са с някакво добро качество, но са част от тефтера ми в даден момент.


В интерес на истината и този тефтер е купен в LIDL( писах в миналата публикация за него)  харесвам нещата които има там от време на време и не ми пречи да ги ползвам.


Дарето ми е нарисувала цветя с точки и аз съм си ги залепила в тефтера. 




Понякога мисля каква пола бих носила и се сещам, че напоследък залитам по златно и синьо и триъгълници.  




Веренцето ми е написала там един много красив стих и в ляво имам Елза от Леденото кралство. Ценя работата на децата си, наравно в времето прекарано над моите рисунки, мисля си колко спонтанно и прелестно те умеят да изразяват света. Честно казано, винаги малко им завиждам, искат да нарисуват цвете и никога не следват дадена форма. В следващите пъти ще ви покажа техните арт журнали които са много сладки и цветни. 





Прекрасен ден от мен.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...