10 септември 2014

Огледало



  









































Част от огледало която няма да имам.  Някъде там между редовете и извивките разветрени от молива ми е реалността. 

 Обичам огледалата в човешките души, там най-добре виждаш какъв си. Никой не може да излъже огледалото, то само отразява. Във всеки които стои срещу нас  виждаме онова което сме. Понякога се ядосваме, друг път се радваме, но огледалото не е виновно за нашите недостатъци и нашите добри черти. 

Нарисувах половин огледало, онази част която е загубена сред тревите. Премълчана в стръкчетата метличина и закачена на басмената ми рокля с въздишка когато случайно съм минала през полето от ръж. 

















































Част от работен момент. 




04 август 2014

Японски чадърчета

 Някъде там сега цъфтят диви божури, а тихите води се плискат по бреговете на най-чистото езеро. Мълчат, падащите листенца на вишните, с въздишката на вятъра шепне хайку.

Сетихте ли се къде отиваме?

 Привет с един летен проект, с които искаме да ви пренесем някъде в Япония.

Нужните материали са:

  1. плътна цветна хартия
  2. една чиния
  3. дървени шишове
  4. две или три дебели клончета ( по едно за всяко чадърче) 
  5. старо перде, платове или тюл
  6. пистолет за горещ силикон
  7. ножица, лепило за хартия
  8. цветни маркери


Чинията ползваме за шаблон на кръга.

02 август 2014

Черно-бели промени





    Лято е.
Мен ме ловят разни настроения за пребоядисване и претапициране.
Свалих си един стар стол на тавана( нямам идея на кой е бил преди да дойде у дома) и много ми хареса, веднага го разопаковах.
Краката минах със шкурка, първо с грубата, после с дребната и така ги подготвих за боядисване в черно.
Там където краката бяха разглобени и наранени ги оправихме с лепило и кит за дърво.
После свалихме тапицерията, по старта скрои новата. Плата е от IKEA.


Но като почна с боите не оставам само с една импровизация.


Синьо-зелените рамки нещо вече не ме радваха и реших набързо да им придам семпъл вид.



Сложих рамките на хартия и ги минах с черно.
Трябваше да ги мина поне три пъти. 
Хартията която бях ползвала за подложка, много ми хареса и от нея изрязах рисунки за рамките. 
Стана интересно. 




Преди няколко дни, свалих черно-белите рисунки от рамките и си сложих алени цветя.
Калините вече червенеят плод, божурите докоснаха с тежките си цветове земята, а вчера децата ми донесоха букет от макове, които бяха брали сред житата.


Прекрасен ден. 





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...