Пролетен венец от креп хартия

Привет за пролетната украса на училището с децата от кръжока Сръчни ръчички направихме този прекрасен венец. За него ни беше нужна само креп хартия, тел и ножици, пистолет с горещ силикон и много добро настроение. 

За корпус ползвахме големия картонен ринг на който с Верето и Дарина ползвахме за да направихме зимния ни предколеден венец с бонбони.  

Слънчев венец за Пролетта

Вече е пролет.   Верето, Даринчето и аз много обичаме това време защото можем да се впуснем в пъстро приготовление на пролетна украса, която постепенно преминава във великденска.

Днес ще ви покажем един венец направихме заедно. Грабнете лист хартия и останете с нас за да сгъваме стъпка по стъпка тези интересни цветя.

 Нужните материали тук са само:

1. Цветни хартии с размер А4 
2. Жълта креп хартия
3. Картон
4. Лепило,  пистолет със топъл силикон
5. Щипки
6. Ножици  
7. Връчица 

Рошави валентински сърца

 


   Здравейте, приятели.
Забелязали ли сте, че най-ефектните неща обикновено са много прости.
Днешната ни работилница е лесна, цветна и изключително подходяща за деца.

Нужните материали са:

1. Картон
2. Цветна креп-хартия
3. Сухо лепило за хартия
4. Ножици

На  картона  очертахме и изрязвахме две сърца едното малко, другото голямо. Не си падам по прецизните неща, така че размерите приблизително са :
Голямото е високо към 40см.
Малкото е към 25см.



Децата се заеха с креп-хартията. Първо си нарязаха лентички с приблизителна широчина 5см. После от лентите направиха квадрачета с размери 5см на 5см.

Предколеден бонбонен календар

   Привет от нас,  ето че в пълно цветно настроение започваме да приготвяме разни неща за Коледа.
Спомняте ли си миналогодишният ни венец от топчета ... тогава децата нарекоха идеята Бонбонената Коледа...
Този път смесихме заедно бонбоните, венеца и прекрасното очакване в един забавен и лесен проект за домашен предколеден календар.

Шеговита украса от ролки тоалетна хартия - Funny decoration of empty toilet paper rolls

 

Привет на всички които лятото скучаят и са готови да се вспуснат е весели занимания за малки и големи.

Знаете отпреди, че непрекъснато събираме ролките от тоалетна хартия.

Вече си направихме няколко проекта с тях, но днешния е вдъхновен от едно сърце което видях в този блог. Публикацията първоначално я намерих на словашки, и след това видях, че източника е напълно различен и е този покоряващ сърцето сватбен блог. 

За мен е важно от време на време да правя почистване на всичките събрани материали защото определено не искам да бъде залята от празни ролки, от купчина капачета от  маркери, и клечки от сладолед когато влизам в килера си. 

Днешната интерпретация е напълно подходяща за неопределен брой празни ролки, при мен беше необходимо да използвам всичките до една, за да отворя място за нови.

  

Парцалчета с цвят на есен или лесна украса за врата

Един ден преди доста време, съпруга ми дойде от работа и рече:

- Донеси малко полистирен и парче плат и ще те науча да правиш цвете. 

Веднага в главата ми завъртяха какви ли не мисли за ронене и наекризирване на белите топчета.

Същия ден не успяхме да се върнем на темата за цветята, но след седмица ми показа този чудесен и много ефектен номер. Няма да повярвате как се изненадах като видях колко лесно стават тези розички.

Той работеше на едно място където идват хора с различни увреждания и правенето на подобни неща е с цел да се подобри фината моторика и силата на ръцете.

За венец от парцалчета е нужно:

Корпус от полистирен - размера е без значение.

Трикотажни изрезки с размер 3см. на 3см.

Дълга права пръчица - може да обратната стана на четка за рисуване или пластмасова игла за плетене.

Изрезките не правете по-големи от тези размери защото не се надиплят красиво. Перфектното им изрязване въобще не е приоритет така, че спокойно децата могат да се включат. Мисля, че същото може да се постигне и само с квадратен полистирен и ще стане ефектно цветно пано, вместо венец.  

Есенно желание

Във всички цветове и форми, под всички огради се промъква есенното вдъхновение.
Всеки ден  нося по едно късче есен у дома.
Най-напред извити брезови клони, събрани след последната лятна буря.
А после шепа листа от дъб твърди като златист креп.
После лъскави кестени, и глогинки в алено.
А когато всичко толкова нараства, че заплашва да залее кухненския плот, го пренасям на венеца.

Не съм художник, но искам да бъда. Ако мога само да пожелая да бъда толкова палава и безразсъдно щедра като есента, толкова богата и наситена, насмолена от цветове... та чак да ти полепне по кожата оная сладост кехлибарната, оная крехкост утринната дето зачервява бузите, и засладнява гроздово и засрамва шипките, а накрая притъмнява в полепналата шума връз ботушите ти.
Ей така да подишам само един ден от горе от високото, и после пак да бъда обикновена.

Венец с мрежички от плодове

 Миналото лято ядохме редовно сладолед,
 от клечките си измислихме зимен проект.
 Човечета с папионки от макaронки
 и лапландски елени с носове червени.

 Всички мрежички цветни,
 държали плодовете летни,
 от зелените кивита кисели,
 от червените ябълките весели,
 който децата си хрускаха
 зимата, на обяд и закуската.
 Измислихме нова задача, шарена и красива
 нов венец за врата дървена към нашата градина.


   Привет и веднага малко обяснения към днешния ни проект-венец. Определено решите ли да го направите ще ви е нужно солидно количество цветни и разнообразни по текстура мрежички от плодове и зеленчуци.
И още ще добавя, че наистина сме ги събирали прилежно цяла зима.
Не се смейте, да се купуват творчески материали на децата не е лесна работа, особено когато тe имат желание да правят всеки път нещо различно. Затова всяка шарения е от полза.
Надявам се да вече вярвате, че няма значение материала, а само идеята.

Пролетен венец с черупки от охльовчета

Привет скъпи приятели.

Може би ставам досадна, венци венци... и пак венци. Обаче всеки нов сезон правя за нас, и след това правя един и за нашата съседка която живее точно отсреща. Много е красиво когато и двете имаме окачени венци на вратите и още по-красиво е когато изненадваме с този малък на вид подарък. 

При нас и има бреза, и от нея събирам изпадалите през зимата малките дълги клончета... понякога след бури, минавам и лятото...и така всяка година имам поне три черити извити венеца които пазя. 

Този извих в форма на яйце, все пак иде Великден. 

Пролетен венец от хартия - Paper Spring Wreath

Зимна раздяла 

Преспите на дворчето чумерят се навъсени,
стълбите въздишат „Снежно сме поръсени“
Тръгнала си е нощес последната вихрушка,
пазят сънищата борови, свидна теменужка.

Под притихнала земна обич кротко дреме,
неродено тайнство спящо в ланско семе.
Капчиците разтопена снежност звънват,
в нeтъкана паяжина, слънчица осъмват. 

Утрин с лазурени простори разлюляни,
влюбени врабчета учат песни неизпяни. 
Шепота им буди срамежливите кокичета
връзват бели шапки като две момичета. 

Ябълката варди празно есенно гнезденце,
тихичко желае птички с босички краченца.
Равномерно чукат, и отмерват светлината 
не капчуци, струни  младост в дървесата.

Стъпки тръгващи в пътеката са сгушени
тихо минала през мокрото с ботушите.
Само махнала и после е отишла в бялото,
зимно скъсаното, взела си е одеялото.

  Толкова остана от зимата, капчица замръзнало февруарско вдъхновение.
Мога вече тихичко да си пожелая. 

Добре дошла пролет над селцата,нетърпеливо чакат те децата.

Децата са мънички вдъхновителки, венеца е допълнение, а стиха ми е подарък. 

От всичко стават снежинки - част трета

Само шепот, само бледи стъпки, заслушвали ли сте се колко е тихо когато вали сняг. Колко кротко въздиша земята.  

После слънцето прокъса перлените облаци, и един лъч изпъва златните си ръце за да изплете елмазена дантела върху всяко клонче.

Така беше днес когато отидохме навън, миг слънчице и замръзнания мъх заприличва на килим изтъкан от сърма. Децата се попързаляха, a когато се прибрахме се сетих за горещия шоколад  които, пихме заедно сутринта.
А сега ваш ред да седнете за малко и видите в няколко  последователни стъпки как се прави тази снежинка- звездичка.

Oт всичко стават снежинки - част първа

Ако, още нямате украса, и се чудете от къде да я набавите. Следващите няколко реда са за вас. 

   Постоянно се опитвам да показвам на децата, че във всичко има всичко. Странно звучи, но не съм открива аз, топлата вода, има много теории за взаимно-свързаността и значението на малките неща, които са част от големите.

Днес обаче, при снежната ни разходка открих, че от всичко стават снежинки и че дори едно дете можа да направи това.

Есенен венец в два цвята

Сутрин падат мъгли, и коминочистачите вече минаха. Отдавана пушат комичетата над червените покривчета. Руменея шипки, шаренеят гергини.
Брезите ронят ситни листа.

 Като че ли знаем тази история всяка есен се повтаря с цветната си точност и яснота. Но всеки ден, носи и късче сиво небе по-сиво и студено от оловно сърце.

Обичам есенните цветове със своята сила и нетрайност... фойерверк от топлина преди да се разтече и избледнее в негатива на зимата.

Вече правих есеннен венец, но го подарих на мама. Имах още два брезови корпуса и ми се искаше да ги използвам, защото са от миналата есен.

Единия венец е отново подарък за нашата съседка по врата. Това е една възрастна жена която винаги се радва да идването на всеки нов сезон.

 Много е лесно да си спретнете подобен, стига да имате цветни парцалчета и шевна машина. Листенцата първо се ушити като форма и жилки върху плата после са изрязани.
Кръгчетата са три едно върху друго, от старо трико са и са предварително изрязани и сложени едно върху друго и тогава са съшити.

Накрая всичко е залепено с топъл силикон като кръгчетата са  прегънати на две и после на още две за да се получи ефект на цветенце фунийка.

Втория венец е за нашата врата, и е олицетворение на обичта ми към гергините.

Есен у дома

   Винаги  започва така... 

Уж е само есен, а неусетно в вкъщи се нанасят листа, клонки, цветя. 

    Това е единственото време през което спокойно берем с децата цветя... Иначе дори Верето на нейните четири и половина годинки знае,че откъснатото цвете не е нищо красиво... но сега е важно да ги откъснем от градината защото сутрешните слани ще ги вземат напълно безмилостно и безвъзвратно.  Та уж само природни материали всичко накрая преминава в есенна работилница за чудеса.


   Не мога да не ви покажа улова от днес... всичките листа са само от едно единствено дърво, което има най-прекрасните розови листа. 

Тук беше майка ми и тя вглеждайки участва в направата на венеца, с после като се вгледа в него ми намекна, че е ретро-комунистически... сами преценете. 

Необходимите материали са: брезови клони за основата, всевъзможни шишарки, орехи, цвят на слънчоглед, пистолет с топъл силикон, памучна дантела в цвят слонова кост, акрилен безцветен спрей.  

 Цвета от слънчогледа и всички зелени шишарчици са напръскани с акрилния спрей за да запазят цвета си, на тази снимка добре се вижда как лъщят от него. Подредбата е изцяло на вашата фантазия. 

Червен венец от ролки тоалетна хартия

  

Седмица по късно искам да ви покажа червения венец. Верето ми помогна за слепването на всички детайли.
И понеже историята вече съм я разказвала оставям само снимките да ви разходят отново в Страната отвъд дъгата.

Венец от ролки тоалетна хартия - Recycled Toilet Paper Roll Wreath

Пак вали и вали дни наред, обикновено това е времето в което с децата се занимаваме с разни големи проекти. Всъщност този блог е тук не заради лошото време, а заради добрите идеи които искам да споделя с вас. Момичетата са страхотни художнички, и вече имаме първата част от замисления план... остава да довършим и другата част. Погостувайте ни и вижте как стана това.

Работилница през април

Месец април се оказа интересен за открития на съкровища. С децата спретнахме няколко много интересни неща които ще пускам последователно през следващите няколко дни.

Бих казала, че никак не съм свикнала да водя блог, отнема ми време да се настроя да пиша и да пускам снимки, но пък работилницата ни препълнена с идеи и голяма част от тях вече реализирани.

За начало, слагам венец за милата ни съседка която е заветните осемдесет и три години... и с който много я зарадвахме.

Идеята за розичките видяхме на едно много интересно местенце и ще се радвам да го споделя с вас. http://www.lovelycraftyhome.com/2010/12/20/paper-rosette-wreath/

Венец от кори за яйца - Egg Carton Flower Wreath

Имало време едно мокро селце. Там сред планините се гушело, а мокрите покриви на къщите сребреели като отражение на облаците. Всеки ден от сутрин до вечер валяло и всичките малки деца трябвало да ходят с чадъри, дъждобрани и гумени ботушки. Затова решили да измислят начин да напишат писмо до Пролетта...

Така може започва една приказка, но не и днешната.

Ние отрихме сезона на Пролетната работилница.

Стига да имате у дома сръчните детски ръчички, няколко туби боя, ножици и стари кашончета от яйца… Фръц от тук, после от там, и когато четката заподскача из боята в стаята огрява слънчице, от усмивките и вълшебството да сътворите нещо заедно.

Добре дошла Пролет, моите деца те чакат и те канят да ни дойдеш на гости. Адресът е лесен:

Знаеш ли пътеката край трите бора, там където единият е с прекършен връх от миналогодишната буря? После десет тихи стъпки през мокрия мъх, при ниската оградка и вече си тук. На входната ни врата виси венец от цветя. Влез с кални галоши и отметни наметалото си от мъгла, при нас грее слънце.