Как детските рисунки съживиха старите книжки

   Искам да ви разкажа една история за едно зайче( приказка живяла на страниците на книжка).

То било малка плюшена играчка, която вярвала, в чудеса. Вярвала, че ако едно дете я обича много, много то един ден непременно от играчка ще се превърне в истинско зайче.

Края на историята е много тъжен, всъщност зайчето наистина се превърнало в истинско, ала от детската любов, прегръдки, било така износено и опърпано, че въпреки всичко продължило да се чуди дали е ИСТИНСКО.

 Книжките с приказки са като плюшеното зайче, пожелало да стане живо. 

Носени са и са четени от мен, от моят брат, и сега от децата ми, подвързвани са, и са прошивани вече няколко пъти, така че оригиналните опаковки отдавна са се загуби в нашата памет. Страничките им са избелели, ала приказките са все така пълни с обич и цветни дъги. 

Принцесата Гълъбица и Замъкът на вълчиците със сапфирени очи, Умница-Хубавица и  Чудна земя, момичетата ги обичат точно както аз съм ги обичала. 

Беше събота, Вяра и Дари са с написани домашни и ги очаква изненада.

Избелелите книжки, да облечем в носи дрешки.

Необходими за водоратворими бои, макетно ножче, четки, лепило тип Ц 200 или декупажно лепило, купчина цветни детски рисунки в размер А3, по желание безцветен акрилен спрей. 

    Книжките внимателно оцветяваме в избрани от нас цветове отстрани на страниците.

Нужно е да се притиска добре книгата за да не влезе боята повече от необходимо вътре в страниците, целим да остане само на страните, които са избелели и пожълтяли. 

Когато  станаха готови ги сложих за кратко на парното за да изсъхнат. 

Книжките намазах с лепило и прилепих към твърдите прошити корици рисунката. 

Ъгълчетата оформих така, прегънах ги и също ги залепих.

 Излишното изрязах със скалпел за хартия, може да ползвате макетно ножче.

   Вътрешната корица засилихме и едновременно покрихме с цветен картон, така се скриха старите кори и прегънатата детска рисунка. 

Ако решите и картината на детето позволява минете хартията с декупажно лепило.

Аз избрах по-лесен вариант за запазване на рисунката от замърсяване.

   Хубаво опаковах страниците на книгата в отпадъчна хартия и напръсках новите корици с безцветен акрилен спрей от всички страни. Пръсках на два пъти, първо от горе и в страни, после като изсъхна книжката я обърнах и пръснах отзад.  Получи се много добре, кориците станаха твърди и лъскави, почти пластмасови на вид. 

Разбира се не твърдя, че с децата направихме идеалната корица, тук таме има гънка по рисунките, но определено книжките оживяваха.

Надявам се да издържат още много дълго ИСТИНСКИ. 

 Цветен ден от мен, Вяра и Дари.

Безценна - много евтина книга

   Колко, често сме се крили от дъжда, от падащия сняг в топлината на някоя сграда. Толкова пъти, видях ниските покриви и дървените летящи врати на библиотеката. Там винаги свети, и никога не е заключено. А в кроткото й мълчние лежат несподелени тайни и копнежи, страсти и тревоги, красота и изкривени огледала... счупени крили, и преродени пеперуди, края и началото на всеки човек. Скрива целия свят само в една думичка - Книга.

*     *    *

Книга с пожълтели листа.

Столетница,

пред нея съм пак дете.

Често книги от преди тридесет години, подадат на рафтовете с табелка: 

Продава се за 5 крони. 

И то не защото вече нямат читатели, а защото са имали прекалено много читатели. Корите са изпокъсани,  страниците отхвърчават и волно се разпръсват в новопридобитата си свобода. 

Книга за 5 крони, на български казано, това е по-малко от 40ст. 

Какво ли има там, какво си преживяла мила връстничке. Вече имаш нов дом, и само мен за читател. Остава да ти ушия и нова дрешка.

Ако още се чудете защо ги пиша, всичките тези неща. Ще ви кажа направо, обичам да гледам зад завесата, и да споделям видяното.

Купила съм си много такива книги, евтини и напълно безценни... още по-обичани са тези които ползвам всекидневно. 

 За да новата дрешка не една книга са нужни:
Лист плътен картон размер А3, ножица, линия, четка, лепило за дърво(тип С 200 ), книга която обичате, и два листа оризова хартия(аз ползвах хартия която е била пълнеж на нови обувки) 

Книгата се намазва с лепило и картона също.

След това с линията се заглаждат ръбовете, и излишните ъгълчета на сгъвките се режат.

Помогнах си със щипки... за да задържа резервите, на точното място.

Тука е задната част, и картончето беше още по-малко, с линията разпределих равномерно притискането.

Картона леко се набръчка, но няма проблем защото цялата техника е такава лежерна.

Бяг решила да поставя етикет, под оризовата, и да прозира, но не се получи защото горния сивия лист беше по-плътен и напълно закри етикетчето.

С топлия силикон се нанасят четири или пет лентички, аз сложих шест, но май са много... после гледах в нета колко трябва да са не една книга и видях, че обикновено са до пет.

И след като са сухи цялата повърхност се намазва отново с лепило и се лепи оризовата хартия, първо единия лист. После като напълно изсъхне и другия лист.

За красота накрая добавих графит ефект, подсилен в ъглите и силиконовите резки. Същото може да се направи и акрилна боя и ефекта на сухата четка.

Мисля, ако имам врем да опаковам още няколко книги които са в разкъсано състояние. Тази стана добре, но мисля че може да се направят нови цветове и комбинации, и вида да е напълно различен. Примерно да се състари с леко прегоряла хартия или с черен чай върху оризовата хартия.

Това облекло на книжка го видях в блога на един художник, това беше още в началото когато започнах да пиша моя, но истината е, че там попаднах само веднъж, коментирах и си тръгнах... а сега не мога намеря къде е това място.

Това е от мен скъпи приятели, лека вечер под тихите извивки на моята арка.