Привет и Честита Нова Година, скъпи приятели. От много време се приготвям да споделя с вас няколко идеи, снимките дори са от лятото.
Не зная дали сте привърженици на електронните книги. Много хора, не ги харесват. В нашия случай извън родината това е въпрос на необходимост.
В рекламите на различните производители ще видите какви ли не лозунги, за преимуществата на този тип устройства, ще видите дори, че електроните книги всъщност опазват природата. Малко ми е съмнително това, но в едно съм абсолютно сигурна, че четачките имат един голям плюс. В избора на книги, учебници, списания и текстови документи които можете непрекъснато да носите със себе си, и да ползвате навсякъде и по всяко време.
В рекламите на различните производители ще видите какви ли не лозунги, за преимуществата на този тип устройства, ще видите дори, че електроните книги всъщност опазват природата. Малко ми е съмнително това, но в едно съм абсолютно сигурна, че четачките имат един голям плюс. В избора на книги, учебници, списания и текстови документи които можете непрекъснато да носите със себе си, и да ползвате навсякъде и по всяко време.
А когато се сдобили с нещо такова следпразнично изкача първия и важен момент. Как да опазим екранчето докато носим електронната книга с нас. Всъщност това може да се каже и за всяка обикновена, но обичана книга.
Преди време попаднах на едно местене в което бяха събрани много различни инструкции как да си направим у дома свой оригинален калъф за четачка.
Също така няма пропусна да ви пусна и чудесното обяснение как да си направим калъф от плат за любимите ни книги.
Пиша всичко това защото когато уших калъфчето за своята електронна книга, всъщност не снимах процеса.
Сега ми се наложи да ушия друг вид калъф, и то не само един и се опирах малко да систематизирам нещата.
И така...
Двата калъфа на четачката която правих бяха напълно различни, макар платовете им са да са еднакви. От вътрешната страна е много мек полар, а от външната еластичен дънков плат.
Единия калъф се искаше да лесен за ползване, по скоро за носене и пазене. Мъжки тип, мек джоб без финтифлюшки.
На него почти няма да се спирам защото стига само да премерите устройство си и да прибавите милиметър, два за свобода и да ушиете тази мека торбичка.
Ако все пак, ако имате нужда от помощник погледнете това:
На втория калъф ще се спра малко по-подробно защото макар, че има чудесна инструкция как да се ушие този плик за писмо от плат. То в моя случай материята не позволяваше това да стане. И по-точно поларът с дебелината си определи начина на изпълнение.
За шаблон на размерите ползвам самата четачка.
Във всички посоки оставам по 0.5мм свобода и тогава определям размерите на калъфа. Когато ших зеления калъф дори си направих шаблон от картон. И един такъв от пласмасовата част папка (с твърд гръб) за да придам твърдина на предния капак. На зеления калъф горното капачето служи за корица.
При тези двата дънкови калъфи няма нищо вмъкнато за усилване.
Плата се крои двойно прегънат като се оставя от всички страни 1см резерва за шев. В горната част се прави триъгълник за прехлупване.
В случая кроим по един и същ шаблон и дънковия плат и мекия поларен плат, като при последния резервата за шев е 0.5 см.
Това се прави с цел след ушиването вътрешната част на калъфа да малко по-малка от външната и така лесно да влязат един в друг.
След скрояването прегъваме дънковия плат лице с лице и ушиваме страничните шевове. Долен шев няма защото там плата е кроен на сгъвка.
Същото се прави и на полара. Като при него малко преди края на единия страничен шев си оставяме 3см. не зашито място за обръщане. При калъфа джоб това също го има. Всъщност всяка горна дреха с хастар е ушита по същия начин и винаги има някъде място през което е обърната. Може да видите това обикновено в ръкава на дреха от вътре на хастара.
Когато тези два странични шева са готови обръщаме двете писма лице с лице и ги сглобяваме до този този вид.
И тук вече е момента на обръщането. През малкото отворче което съм оставила в полара.
След като се обърне, този отвор се зашива на ръка. При дрехите това е с машинен шев, и прави лек ръб, но тук не желая това да се вижда, още повече да се усеща.
Когато и тази последена операция е готов може да се направи илик и да се пришие копче.
Много исках калъфчето да с нещо забележимо, защото братчето му е така семпличко.
Затова спретнах това цвете то кръгчета. Изрязват се кръгове е различни размери и се шият от най-големия (от долу) към най-малкия ( от горе) докато се получи кръгло или полукръгло цвете. Моето е полукръг а второто синкаво копче е тичинка.
Получи се чудесен контраст защото ползвах опакото на дънковия плат при цветето и дръжката.
Сега като се върна и прочета написаното всичко ми изглежда много объркано. Мисля обаче, че когато човек се захване нещо да майстори, нещата някак сами се подреждат и изясняват.
Така, че написаното не бих нарекла публикация как стъпка по стъпка сами да си направим калъф. Само се надявах да ви наведа на вашия начин, и да ви покажа какво съм открила аз докато шиех тези двата калъфа.
Прекрасен ден от мен.
