В Страната отвъд дъгата си имаме бебе

   Когато в един дом се роди детенце, всичко се обръща на опаки. Цялата къща замирисва на сапун от лайка, прани, сушени, току що гладени пеленки и стълбчета от прилежно сгънати дрешки. Толкова подредено, че всяко нещо има ново место. В такива домове става така, че дириш едно, откриваш друго или никога не намираш онова, което първоначално си имал на ум.

 Тук започва и нашата история. Само, че този път не е част от приказка.

Преди месец и нещо се роди Емил и не си мислете, че е онзи пакостливият от Льонеберя, нашият е от Страната отвъд дъгата и за сега е много добричък, прекрасен и мъничък. 

   Верето и Дари го обгръщат с внимание и целувки. Измислиха му разни нежни нарицателни и го обгрижват с голямо старание. Викат му: Прекрасниче - от прекрасен... Красотинка- от красивичко... ПринцАтко- от принц и чешкото умалителна сричка "атко" за малките животинки, примерно пиленце-куржАтко, патенце-качАтко...

Сега аз имам много работа, гушкане и кърмене... стълбчета от пеленки и цветни памучни дрешки, гладене, пране и пак наново. 

Емил е нашето малко бебе отглеждано без да замърсявам  природата с еднократни пеленки. 

Също като момичета ползвам само в памучни гащички, които пера когато са изцапани и практикувам ЕБХ -Естествената Бебешка Хигиена ... Какво е това може да видите тук: БЕЗ ПЕЛЕНИ. 

За отглеждането на момичетата може да прочетете повече ТУК. 

Пращаме ви поздрави и се надяваме да останете с нас. 

Реди камъчета и смятай с кака

Днес искам да ви покажа едни стари снимки, и едни нови снимки.

Цел на снимкането, - не това не е правописна грешка - нова дума в приказният ми речник изразяваща действието снимане. Кога ли и него ще го напиша целия, или по-скоро дали пък е по-лесно да го забравя, речникът.

Първо старата идея игра с камъчета обожавана от момичета.

Камъчета се белят за картофи, камъни се пържат като яйца на очи, или се реди... Фъншутчета :

Не се чудете какво е пък това, така казват те на тези кулите от камъни.

Има ги при нас по реката. Правят ги всяко лято, зимата водата ги отнася, но след 

края на следващата пролет пак има желаещи и пак стоят насред коритото на реката почти метър и нещо високи кули от добре балансирани камъни. 

Вече е лято...

Tам където босоногото лято, прекрачва в тревите... всички сме само деца нагазили в реката. 

Пет сезона 

Черен кос, мълчи.
Чака да оберем лозето.
Последен слънчев ден.

Оглушавам. 
Тишината е пълна
с първия сняг.

Маргаритки в росата. 
Нагазвам в тревите.
Слънцето ми завидя.

Светулки в полето,
запалват небето, 
в най-кратката нощ.

Босоногото дете
влезе в реката,
целия свят му е до колене.

 2012





Какво е детство без добри приятели, с които заедно да се посмеете.


Какво е детство без палачинки с касисово сладко и домашна лимонада? От които доволно да си оближете пръстите, малко след като сте си покапали тениската. 


Какво е детството без да може да тичаш бос в тревата и без да можеш да правиш кълбо напред където ти скимне.
Света е без граници за всичко дете. 

Какво е детство без приключение? Просто така за да потърсиш калинка.

Какво е детство без венче от глухарче? 


Незабравимо лято ви пожелаваме където и да сте, при баба на село, или в града в училищното игрище, под покрива на палатка на лагер в планината, не забравяйте да си вземете две шепи добро настроение и раница пълна с усмивки.

Слънчеви поздрави от Ива, Дари и Вяра. 

Страната отвъд дъгата ви пожелава...

Незабравими вълшебни празници. 

Пожелайте си нещичко и  тихичко го пошушнете.  
Там където зведичките греят в синята вис, там където светлината се снижава за да докосне душите ни, там нашата вяра и надежда тъкат на сребърен стан мечите ни. Вземете си нишка, намотайте я малко кълбенце и търкулнете. Всички пътища започват от малки пътечки, всички реки от малки ручейчета. Последвайте сърцето си, последвайте кълбецето и никога не губете детското във вас. То знае кое е правилно и кое е добро и то е онази чудесна блестяща искрица която свети във всеки. 

Дошла е от крилата ти ангелски

Понякога звънва в камбана.
Понякога е облак от вълна.
Трепти върху миглите сънени.
В звездите светлее рубинени.

Когато отсяда на камъка,
старее в мъхено със замъка.
Когато докосва ти шала
събужда снежинката бяла.

Понякога литва нечакано
светулките пази от мрака.
Замахва с четка копринена.
Разказва в черупка мидена.

Когато засвирва от повея
разрошва перата на славея.
Премята косите си сламени,
узрява в черешите румени.

Понякога поглеждаш небето.
Усещаш я тупти със сърцето.
Какво е, се питаш не знаеш?
От къде, не помниш дошла е...

В майката, в земята далечна
тя стара е, частичката вечна.
Когато я вдишваш живееш
във Божията обич сияеш. 

Весели празници, скъпи приятели.

Подарете си доброта, искреност и обич. Те са най-цените човешки дарове.

Сърнички

Това е ония публикации които се промъкват между другите. 

Всъщност, правилно би било да се каже се случват докато ние правим нещо.

Лятото бяха мънички сърненца, не минаваше ден да ги видим.

Сега са чудесни млади госпожици. Поне така си мисля. Те живеят наблизо защото всеки ден слизат под хълма.

Следпразнично

   Здравейте мили приятели, надявам се да сте преживели едни топли и чудесни празници.

Още не съм ви честитила ЧНГ, ето сега ви го казвам и ви пожелавам да имате време да 
осъществите всичките си планове и това да ви направи щастливи и пълноценни. Бъдете здрави и се радвайте на всеки нов ден.

Край нашите празници открих, че най-важното всички да са доволни и усмихнати и че да успееш да  нагостиш една голяма компания гости никак не е лесна работа.
Ние имахме голямо посещение от България, и наистина беше пълно и богато у дома.

Естествено нямаше как да избягаме от крафт настроението и то бързо зарази първо младежите после  девойките и беше безобразно весело да гледам как всички се вдетиняват. Или може би не, те просто още са си големи деца.

 Строят камиони от Lego. 

На приказки в захарницата - или малко за детските градини

Вънка вее, духа, сее

пудра захар от снежинки.

У дома ми чайник пее,

и мирише на меденки.

Ах, че нежна бяла зима,

пак прозорците целува.

Ангелски криле там има,

и мечтите ти рисува.

  Ако са ви се прияли медени сладки, ще ви кажа, че вчера опитах едни които не бяха направени от мен и у дома. 

  Всичко по тяхната изработка е дело на Верето, и дори украсата от бяла глазура. И затова защото съм една голяма самохвална майка ви ги показвам малко преди да бъдат изядени. И към това искам да кажа, че се дочаках дребосъците да почнат да черпят. Сладките са правени в детската градината от децата като малко подаръче към близките им. 

И понеже нямам идея как е в българските градини много ми хареса идеята да споделя това тук, където със сигурност минават госпожите учителки от поне няколко детски центрове. 

И да още да добавя още една идея, тимовата работа на децата. Ще обясня по-подробно, дечицата имат много креативни проекти, различни и весели. Обикновено правят от нищо нещо, събират природни материали от разходките си в гората и тях майсторят всякакви чудесни неща. Но всяка седмица имат и по един различен проект.

 Там децата не изработват нищо малко и сами, а правят нещо голямо заедно с другите деца. Нито едно няма самостоятелен лист или материали, а всички имат само един голям лист и много неща от които да направят задания проект.  

Всяко участва с това как може и колкото може, в общата идея. Правят големи парцалени кукли от стоящи закачалки, рисуват огромни пиратски кораби, коват хранилки за птички. От тези тимови занимания без индивидуални прояви, дечицата се научват да сътрудничат. И ето когато дойде лятото се къпят в басейнче, без да си пречат, или скачат на огромен трамплин в двора на градината без да се бутат и нараняват. 

  Ще ми интересно да споделите хубавите неща от вашата страна на дъгата. Така хем ще си поприказваме, хем може да всеки да намери нещо ново и интересно и да го предложи или приложи при своето дете, което ходи на градина. 

Поздрави от снежните планини и мен. 

Звездели

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.  

Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? 

Автор: Ангел Каралийчев

Честит Димитровден. 

Щастливият септември

   В последния месец дните излетяха като листенца разпилени от вятъра. Моите родители бяха тук и напълно заемаха времето на децата с разходки, приключения и игри. 

 Баща ми е авиомоделист, и освен летящите малки модели обича и големите самолети за непораснали деца. Ние живеем близо до малко летище и така за него, тук е като рая на земята.  Затова той съвсем целенасочено обучава малките в хвърчило -летене. 

 И понеже още не съм ви запознала с децата си, а често пиша за тях. Моля представям ви ги, дребното е Дарина, а каката е Вяра. Двете никак не обичат да спят, никога не спират да измислят бели и любимци са им Пипи Дългото Чорапче и Емил от Льонеберя. 

     И докато децата бяха напълно заети, ми остана време да довърша много започнати проекти... и в предстоящия месец ще се опитам да ви напиша за всеки по малко. Рядко ми остава време да правя нещо без помощничките ми, затова сега с началото на октомври когато все повече ще се задържаме у дома идва и началото на общите ни работилници. Верето тази вечер дори за адвентен календар се заинтересува и освен това идва така любимия - Хелоуин. Вече съм почти на 80 процента съм готова с костюмите им... ех, че хубаво да имаш баба под ръка. 


   Освен това съм напълно готова и за всекидневния ми преход с децата до градината на Вяра. Сутрин трите изминаваме близо два километра пеша, във всякакво време ( вярно, че Дари за сега се вози поне в едната посока на количка) но всички сме екипирани в гумени ботуши и дъждобрани.  

И така мокрото време наближава, но никак не се страхуваме... дори градуса на настроение се покачва.  

Бъдете с нас в новия творчески месец.

Само пролетно начало

Като всяко мъничко нещо и това започва с начало, кратичко и без много увъртане.

Сега пристъпва пролетта и с нея ви каня да минете тихо през мокрия мъх и да влезете сред тишината на мислите ми.

Точно там отвъд дъгата където всяка капчица е по-бляскава от брилянт защото се оглежда в бялата светлина на душата.