Животинки от издухвани яйца

Моята иглика чака пролетта, чака да я засадим в градинката.

Ето от тази седмица вече няма сняг и ние видяхме първите връхчета на изникващите нарциси.
Децата ми помогнаха да минем с греблото цялата градина, да съберем падналите листа на компоста и да изнесем саксиите от тавана.
Разбира се към това те получиха  големият сандък с кофичките си за пясък,  с топките, въжета за скачане и Дари дори си свали колелото. Прекараха почти цял ден на вън при все че темперетурите са до 10С.  Все още кално и всички ходим в гумени ботуши, но усещането за идващия сезон е много вълнуващо и всека свободна минута опитваме да прекарваме в пролетни занимания.
 Ето вчера парихме разсад, домати, тиквички и цветя. Та драснах два реда с така тематика подтиквана от любопитните въпроси на дъщеричката си.


Семенцата
                                              На Даренцето 

- Не им ли е студено на семената?
- Те имат завивка от земята.
 Тя за тях е майчица любима
 гушка ги дори през люта зима.

- А семенцата имат ли си татко?
- Разбира се, че имат любопитко.
Под Слънчевите топлички ръце
растат и крепнат в силно стъбълце.

- А имат ли си братче и сестрица?
- Роднина им е всякоя пчелица.
- И аз съм като семенце, нали?
- Разбира се, растеш когато завали.





Ах, как се отклоних щях да ви пиша за издухваните яйцица.
Нужно е само игла и яйце. Ние няколко пъти измихме със веро нашите.  След това в двата края се правят малки дупчици с дебелата игла. С дървен шиш се пробива жълтъка   и после момичетата духнаха в едната дупчица. Разбира се може да го направите със спринцовка, но няма да е толкова забавно.
Освен това аз задължително измивам след това яйчицата и ги оставам да изсъхнат.
После могат да се декорират.

Kaка

Кака

Тихо, тихо замълчете,

вие пискащи врабчета.

Кротко в люлчица мъничка,

спинка моята сестричката.

Кака съм от днеска вече,

на туй дребничко човече.      

Да заплаче и отивам

веднага да го приспивам.

Нани на, запявам

с прегръдка утешавам.

Галя малката главица,

милвам меката ръчица.

Затова врабчета знайте,

от днес да си трайте.

Да не чувам нито глас,

че ще ви науча аз.

2009г. 

илюстрации Вяра и Дарина 2012г.

Страната отвъд дъгата ви пожелава...

Незабравими вълшебни празници. 

Пожелайте си нещичко и  тихичко го пошушнете.  
Там където зведичките греят в синята вис, там където светлината се снижава за да докосне душите ни, там нашата вяра и надежда тъкат на сребърен стан мечите ни. Вземете си нишка, намотайте я малко кълбенце и търкулнете. Всички пътища започват от малки пътечки, всички реки от малки ручейчета. Последвайте сърцето си, последвайте кълбецето и никога не губете детското във вас. То знае кое е правилно и кое е добро и то е онази чудесна блестяща искрица която свети във всеки. 

Дошла е от крилата ти ангелски

Понякога звънва в камбана.
Понякога е облак от вълна.
Трепти върху миглите сънени.
В звездите светлее рубинени.

Когато отсяда на камъка,
старее в мъхено със замъка.
Когато докосва ти шала
събужда снежинката бяла.

Понякога литва нечакано
светулките пази от мрака.
Замахва с четка копринена.
Разказва в черупка мидена.

Когато засвирва от повея
разрошва перата на славея.
Премята косите си сламени,
узрява в черешите румени.

Понякога поглеждаш небето.
Усещаш я тупти със сърцето.
Какво е, се питаш не знаеш?
От къде, не помниш дошла е...

В майката, в земята далечна
тя стара е, частичката вечна.
Когато я вдишваш живееш
във Божията обич сияеш. 

Весели празници, скъпи приятели.

Подарете си доброта, искреност и обич. Те са най-цените човешки дарове.

Принцесите се раждат от звезди

Рисунка на Верето от октомври 2012

Когато във вечерите златни завали
и пеперудени прашинки се посипят.
Принцесите се раждат от звезди
изгубените си пантофки да подирят.

Събуждат сребърните звездобройци
и на ушенцето им шушнат тайни смешни.
В острите им шапки крият бели зайци
и колелца рисуват в книгите им прашни.

Принцесите живеят в стаи огледални
в сандъчета, цветя садят от лански сняг.
Изрязват кръпки в новите си рокли бални
и после шият ги на небосвода с бод зиг-заг.

А случи ли се някоя принцеса да се сърди,
от сънените и очи дъждец започва да ръми,
тогава всичките легла от гъши пух са твърди
и само в хамак от паяжинки може да заспи.

А щом прекрачи там вдън нощния чертог
в пътеки теменужени върви и пита:
- Къде въртят чекръци и сребро предат,
къде луна коват с усмивка сърповита.

На този свят принцесите са чист изсипан блясък,
макар и боси да се раждат на земя-подбита.
И цял живот обувчици човешки тесни носят
корони нямат, само рокли от басма протрита. 

А някога когато със зората затрепти 
събудено звънче от алена камбана.
Принцесите порастват и имат дъщери,
и плитки сплитат от косица разпиляна.

Когато във вечерите завалят звезди
и своя огнен път поемеш към земята,
Принцесо малка горе миг поспри,
вземи си дъх и запомни коя си. 

...............................................................

Пантофки на земята има, но не стават

на тези малки, босички, крачка сега.
Обувчици по мярка на звездите дават
или небето, или принца, или ...

Любовта. 

Последния куплет, е само идея, която не пожелах да изтрия от листа, макар и да е много банална. 

Рисунка на Верето от септември 2012 

Рисунка на Верето от август 2012 

Рисунчиците са първо идеята за написването на това стихче. Имам още едно подобно, което би могло да намери място тук. Скоро се надявам и към него да имам оригинална и неповторима илюстрация и да мога да го споделя. Ако сте любопитни може да видите Нощта е мълчалива в другия ми блог. 

Прекрасен ден.

Звънчета и кексчета

   

   Преди няколко дни децата тук тръгнаха на училище( от 03.09 принципно от 01.09) . Нашата кака все още не е ученичка, но сутрин става много рано, заедно всички изминаваме дългата разходка (до там са 2 километра в едната посока) към детската градина. Заедно гледаме как есента с онова нейното дихание поръбва листата със златисти дантели, целува засрамените шипки и прави сутрешната роса кристална. 

Тихичко го чуваме да седи върху върху клоните на брезата и да ми пошепва колко чудесно е да си дете скочило в ония големите купчини сухи жълти листа, дете приседнало вечер край огъня на открито с зачервено носле и изцапани от сажди ръце. 

Колко лесно е всичко и колко удивително е очакването на всеки нов ден.

Днешното ми стихче е посветено на всички малки дечица които са нетърпеливи и прекрасни. На всички български дечица които тази година ги очаква първи клас.
И чиито майки ще кажат след няколко дни: Хайде време е за лягане утре е големия ден, но ще ставаш с иззвъняването на будилника.

Аз също искам да им кажа нещичко:

Мили малки звънчета, всяки нов ден е като бял лист само чака да измислите на него нова рисунка, да напишете бележка до приятелче си или просто да направите хартиено самолетче. Хванете го и полетете, този свят е за вас.   

Звънчо не спи

Сънчо ходи по терлички,

в каляска от звездички.

През прозорчето наднича

Звънчовците най-обича.

По носленцето целува.

та детето да мирува.

„Таз завивка бяла, мека

нека е като перце лека.

Както птички са заспали

и гнездата утихнали,

Звънчо спи, и знай

утре ден голям без край.

Има ти да пакостиш,

да рисуваш и твориш.

Че ръчичките немирни

шетат палави, неспирни.“

По терлички бърза Сънчо,

че във всяка къща Звънчо

кротко чака да заспи,

да сънува, че лети.

Как слънцето заспа и какво разбра

Слънчо днеска се намуси,
че косите му са руси.
Гребенчето си забрави
рано в гъстите дъбрави.


Щръкнала му е косата,
плам запалва в небесата.
После крива му земята,
силно викали децата.


Люто с вятъра са скара
и го прати през върхари,
всички облачета бели
на далече да разстели.


После седна натъжено
долу не е подредено.
Ни житата са узрели,
ни тревите избуели.


И погледна много криво
и му стана някак сиво.
Чу го Буря от далече,
прегърна го и му рече.


Слънче*, миличко от злато
знам, че светиш цяло лято.
Никак не е нечовешко
да умориш тъй тежко.


Стига вече се сърди,
а легни си почини.
Дай ми шарките си ярки,
дай ми грижите си жарки.


После Бурята заметна
мократа си дреха летна.
И фуча, трещя, валя
а накрая се смълча.


С гъдел Слънчо се събуди
гледа дълго и се чуди.
От боите във водата
в чисто смее се земята.


Най отгоре за украса
като къдрава тераса
сплетена от седем цвята,
бляскава цъфти Дъгата.


Сам ли си макар и Слънце
по-мъничък си от зрънце.
Но с приятел сред дъжда
пълниш шепи в радостта.


Поздрав от нас... От Верето рисунчица, от мен лятно стихче, а от малкото Даринче... една мила думичка -Слънче.

Разцъфнали вишните под детските пръстчета

Въпросче 

Какво е пролетта,
кажете милички деца?
Гостенката в галоши,
пролетните пъпки роши.
Преспите заспали гони.
Топли сънените клони.
С изгрева в гората шета,
и в градинските кюшета.
Буди всички семенца.
Вие птичите гнезда.
Облачета пъстропери,
по небето тя катери.
Пролетта ще я познаете,
вън като се заиграете.  

  Привет от нас. В много цветно и щастливо настроение съм и аз и момичетата.
При нас е прекрасно слънчево и личи, че Пролетта крачи с мокри стъпки и наднича усмихната зад всяко дърво.

Палитрата на дъгата

Дъгата се разболяла

Разболя се от хрема дъгата

боса ходи в дъжда по земята.

И във всички локвички кални

мокри дрехите си официални.

Апчихна, закашля и скри се

с бяло облаче, пухче зави се.

Седем цветни боички летливи

от темперетура течаха сълзливи.

Две лъжици от слънчево прахче

и сиропче от мед и глухарче.

Сутрин и вечер в легена краката

в седем-билкова напарка богата.

След лечението, заръка такава

от хрема да не се разболява.

Да играе с капките дъждовни

те са винаги много грижовни.

А дрешката цветна от пяна

от слънчицето нека е прана.

Че който в локвите скача, нехае,

лежи болен вместо да си играе.

Рецепта на седем-билкова отвара за хремави дъги

За зеленото, мента лютива

не муси се не е коприва.

А за жълтото кисел лимон,

по-добре от сироп с кимион.

За червеното тинктура от глог

горе расте на хълма висок.

Боровинка за синьото има

тя лекува добре и ангина.

Портокалена сладка лимонада

на оранжавото така му приляга.

За виолетовото, събрана в росата

стръкче дива мащерка от гората.

За индиговото знам една панацея

три сушени цветчета от ехинацея. 

Рецептата трудно се учи, нали

пръстчета палави имаш, помни.

Нямаш нужда всичко да познаваш

нали цветовете в букет притежаваш.

Още седем-билкови рецепти за дъгата

с ярките си бои ти нарисува мечтата. 

Тези  двете шарените стихчета , написах докато момичетата бяха болни.
Сега си изработихме и малките цветни феи. Телцето им от празна ролка от толетна хартия,  ръчичките от памучно въженце а рокличките от салфетки, същите нарисувани и останали от пролетния ни венец. Разбира се всяка идея, може да бъде оцветена различно, защото мечтите ви носят своя неповторима палитра. Ако още не сте се престрашили, пробвайте да погледнете от другата страна на дъгата, и да видите каква е вашата ярка палитра.

Поздрави от мен.

Балони, буквички и дъги

От какво? 

Децата рисуват балони,

на асфалта с пастели.

Децата рисуват свободни,

мечтите си смели.

От какво растат децата

като гъбки в дъжда?

Не стига им хляба, водата,

растат от обичта. 

Привет от нас. 

   Днешната публикация може би е идеална за осми март, защото започва с мама... но нали не мислите, че свършва с нея. Зад всичките мечти, зад всичко което правим не съм сама, там винаги сме двама.

Има толкова много стихчета за мама, има празник на мама, и винаги ми е малко мъчно за татковците. 

Едно време беше друго, когато аз бях малка, носех винаги нещо на днешната Баба.
И тогава така се радвах.  Сега  се усещам някак малка в сравнение с всичките тези образи на добрата, красива и чудесна мама.

  Затова и пиша преди да е 8 - ми Март. Направените буквички са готови за празника, но не са заради него. И все пак са достатъчно лесни да ги направи само дете дори на пет години и да се изненада мама, а защо не и тати. 

Баба Марта коя е?

- Баба Марта мамо, коя е
и защо аз още не я зная? 

- Защото детенце любимо,
тя е нещо като обич незримо.

Тя е късче от българска вълна,
песен птича пролетна, волна.
Тя е капчица нашенско слънце,
две прегърнати нишки в кълбенце.

Тя е блясъче в твойто оченце
снопче изпредено от сърцето.
Люлчица мамина, мило местенце
сълзица бяла, залез в небето.

- Баба Марта ми е много любима.

- Да, Баба Марта е малка родина. 

Кое пръстче?

Седи кротко детето
и зачуди се мама защото,
немирник мълчи ли така,
е свършил геройска беля.

На тапета балончета има,
две петна от бои на килима.
Дупка съдрана в пердето
та синее през нея небето.

Дребосъчето пръстите кърши.
Кое пръстче белята извърши?
Мама погледна небето
и нежно целуна нослето.


:) 

Рисунки

Аз и Верето рисуваме сърца,

просто, кротичко и ей така.

Двете можем със цветове

да напълним цели часове.

Стига ни така да поседим,

двете тихо като помълчим.

Стига ни това да порисуваме. 

Без слова, така да пообщуваме.

 

После мъничко поспорихме

чии сърца са по-красиви.

Приятелски за край договорихме,

че всичките са причудливи. 

Поздрави от нас и цветен ден. 

Страшилището от тавана, в крачола ми застана.

Страшилището от тавана

на четири годинки стана.

Таз сутрин рано се събуди

и пет чорапа си изгуби.

Креватчето си не оправи,

и със бонбони се задави.

Но писа ситни криволички

със своите шест ръчички.

Чорапите откри скатани

на колелца добре смотани.

И явно в детската му стая

палав талъсъм се шляе.

Из гардеробчето зашета

уплаши здраво две джуджета.

А те във джобчето му криво,

сложиха нещо срамежливо.

Страшилището от тавана

много любопитно стана,

какво се крие там на тъмно

дали е като него умно.

С оченце мъничко надникна

добре, че пръстчето не тикна.

От вътре цели в бодлички

озъбиха се три кавички.

Страшилището от тавана

със ножичката се захвана

от чисто новите си книжки

да им изреже вътрележки.

Дано са мили и добрички

приятелчетата кавички.

Страшилището много знае

на пода драсна запетая.

И стана тя, каквато стана

в стаята пристигна мама.

И вместо торта и свещички

наказани са шест ръчички. 

От къде?

От къде?

От къде небето руменяло,

кълбета сребърни събира?

Кога снежинки е тъкало?

Кога шевици избродира?

Къде е вълната му бяла?

Къде овчици малки скрива?

И как изприда одеяло,

та всичко нежно да покрива?

:)

Три коледни стихчета за малки нетърпеливци

На елхата

Звън, звъни камбанка малка,

после блясва и звездичка.

Бързам с палави ръчички

качвам ги сегичка всички.

Имам топчета червени

и снежинки заледени.

Най харесвам аз обаче,

мъничко джудже с калпаче.

Мама зорко наблюдава

и гирлянда ми подава.

Мамо виж, пораснал съм голям.

Таз година ще се справя сам.

Над земята

Тиха вечер над земята

тихо падат перушинки.

Грее днес у нас елхата

украсена със снежинки.

И крилца сребристо-снежни

пърхат кротко в тишината.

Ангелски гласчета нежни 

химни пеят за душата.

Тиха вечер над земята,

светят празнични свещички

Нека греят в сърцата

и във детските очичци.

Дядо Коледа

Звън, звъни навън шейна.

Чувам му смеха.

О, това е старец мил,

днеска май е подранил.

Хайде старче влез, седни

с топъл чай се почерпи.

Зная, че нас двамина

дарове ще пуснеш през комина.

Пълна шепа изненади

от чувала ще извадиш.

Звън, звъни навън шейна.

Чувам му гласа, смеха.

Таз магия зимна свята

носи по земята.