Коледен календар за оцветяване

Привет от мен и снежно поръсена Чехия.  Днес е 01.12 и ако чудите какъв коледен календар да измислите на дечицата си. 

Ето една бърза идея.

    Нужно ви е само бял картон, маркер и няколко палави деца желаещи да рисуват. 
Коледното дръвче е с три клона, на всеки клон има по осем дни. Във всеки днес има по една картинка за оцветяване.

Колкото до фигурките, те са от солено тесто.

Рецептата е:

1 в. чаша брашно
1/2 в.чаша сол
1 суп. лъжица олио
1/2 в. чаша вода

Рисунките са с направени с маркер.

Цветен ден от нас. 

Животинки от прегъната хартия

Привет. За днешната ни креативна работа с малките творци е нужно:

1. Цветна хартия
2. Молив и маркер
3. ножица

Цветната хартия се прегъва през средата, с моливчето рисуваме очертанията на  половината от животинката, която искаме да изрежем, 

Момичетата си избраха жирафи, прасенца, бухали и зайчета. Оставяме в средата една краче за да се държи изправена фигурката. Децата си играят с тях. 

Изрязваме по очертанията, с маркера дорисуваме очички, точки или пера.
Ако детенцето има желание може да апликира с цветна хартия сърчице, очила и пера.

Животинката е готова да се включи в детските игри или в мини куклен театър.
Поздрави и слънчев ден от нас.

Краконошските полски цветя - Krkonošské luční květy

Има проекти,  които осъществени с децата са ми много скъпи. Навярно вече знаете, че живеем в планината. Тя носи загадъчното име Краконош и е пълна с истории с приказки за бури, вълшебни градини, тайни пътеки и залутали се пътници, носи цветове и багри от мораво до златисто и никога не спира да ме удивлява и мъничко да ме плаши.

 Ако ви кажа, че съм заобичала хълмовете с разлюлени треви и тихите пътеки няма да се учудите. Същото е и с децата те живеят в този ритъм, ходят по същите криволичещи калдъръми, слушат същите приказки и учат в училище имената на цветята, на местностите, на легендите и вярват във всяка чудновата история.

Колкото и да ми се иска да ви опиша онази утринна картинка пълна с пчели, роса и цъфтящи детелини, толкова по-малка се усещам и все не стига думичка или две да ви предам смирението и вдъхновението, което ме залива докато гледам люшналите се треви пълни с цветя.

Така безвъзмездно цъфтящи и красиви в разточителното многото си цветове.  Понякога се чудя колко неща в живота ни са безвъзмездни, разточителни и пълни с яркост, без да ни обвързват с нищо. Не съм ги садила, не съм ги поливала, не съм ги подреждала в лехи и въпреки това са съвършени, дали ако миг спрем да планираме няма да е по-лесно да живеем. 

За това, този наш проект ми е много, много скъп. Дари и Верето  харесаха идеята да направим отпечатъци на цветя. Някои са мацати само с пръстче, други с виличка, трети с клечка за зъби. Листата на всичките са рисувани с маркери.

  Макове разцъфтели, ей така от нищото на белият лист.

Ленени цветчета в синьо с малки овални листенца, точно колкото пръстчето на едно детенце.

 Глухарчета отпечатани с вилица, така лесно и забавно.

Розови свещички ги наричам аз, а децата им казват змийски корен, те знаят повече за дивите цветя от мен, ден след ден ходят с учителките си навън учат името, вида и значението на всяка тревичка.

 Знаят, че някои видове са отровни, други са лековити и така сладко се ядосват като почна да бера букети от опасните цветя. А аз така им се смея, защото още не съм видяла човек отровен от цвете. :) Освен това хапвам детелини и си правя пудра от глухарчета и ставам една наистина много необразована мама, която гази боса насам натам без да я е страх от ужилване.
Казвам им, че няма да ме ужили пчела просто така... ще ме ужили само, ако се страхувам, че ще ме ужили. :) А понеже не се страхувам за последните 13 години от както живея тук, не ме е жилила нито една. :)

 Верето се зае да надпише имената на всяко цвете.

Вяра направи шест свои цветенца, неините са онези с детелините.

  

   Ето как понякога прекарваме дните си.

Толкова много цветни неща има това малко местенце, а момичетата все повече ръстът, един ден ще трябва да събера всичките си любими истории от блога в книжка. Ще я отпечатам в две екземпляра( или може би в три)  и ще им я дам и докато се учат как да живеят в Чехия, на мен ще ми е по-лесно да им кажа, че цялото време са живели всъщност от другата страна на дъгата. 

Весели животинки от празни ролки

  Привет,   цветни момичета и момчета.
Имате ли някоя излишна празна ролка от тоалетна хартия. 
Ако отговора ви е : ДА - вземете четка и цветна хартия и последвайте нашата идея. 



  Преди няколко дни с децата от кръжока ми си направихме шарена изложба. Всяко детенце можеше да си изработи животинка по избор. За целта отнесох към училище 44 празни ролки от тоалетна хартия, всяко дете имаше по четири ролки за да реже, лепи и оцветява по свое желание. 
Харесвам проектите в които аз давам темата, но как ще се осъществи е само на децата. Така в процеса на игра се появяват в най-смешните и симпатични идеи които някога съм виждала. 























Няколко дни след това Верето си донесе животинките у дома, а  Даринчето реши да си направим още към колекцията. 
Така, че четки, бои и ножички подредете се мирно, започваме работа. 

Гирлянда от отпечатани листа

  Привет, привет искало ли ви се е да запазите за дълго есеннен лист. Има различни начини, като го скриете в книга за няколко месеца, ала когато потърсите после той някак е избледнял и навява бежова тъга.  Може да го потопите есеннн лист във восък, така  ще го запазите за много, много дълго, но това не е лесно и безопасно за едно дете.

Ето ви един нов начин да имаме есенните листа за неограничено време. Децата ми избраха не есенни цветове и си направиха отпечатаци.
Цялата идея от ... до си тяхна, моето участие беше в закачането на гирлянда за рамката на картина и в снимките. През останалото време си посърбах чай и си плетех шала. 

Преди известно време открихме тези чудесни триъгълни боички, който не са точно пастели колкото и да изглеждат такива. Те са твърди, немазни и съдържат пчелен восък, може да рисува с тях върху тексил и след това да се преглади с ютия и да са трайни. 

Тук им казват Kouzelné trojhranné voskovky и са чудесно помагало за освобождаването на детската ръка и подготовка на децата за предучилищна възраст. 

Есенни пана от хартия

      Ахой, извадихте ли си кошниците, намерихте ли си хвърчилата време е за есенни забавления. Миналата седмица, аз и Дари седнахме заедно и си налепихме няколко чудесни есенни пана от накъсани хартийки. 

Измислихме си галерия сред природата и времето беше чудесно, а паната така хубаво изпъкваха в градината на фона на посипаната с брезови листенца трева. 

Ако ви интересно как са направени останете още мъничко под цветовете на дъгата.

Градински тотеми - Garden totems

Привет от нас, с едно типично лятно предложение.

Прекарваме много време в градината, там ярките цветове никак не ни липсват, ала ние копнеем за късче самобитно изкуство сред цветята. Затова просто направихме тези цветни, различни и много детски тотеми.

За този проект ще са нужни:

Няколко летви
Четки
Акрилни бои
Перманентни маркери
Безцветен лак спрей
Подложка от картон на която децата да рисуват свободно.

Първоначално си мислех, че след като е тотем трябва да намерим кръгли дебели клони, но това не се оказа така лесна задача. Защото освен, че трябваше да се дълги, дебели, беше наложително и да прави, гладки и без излишни разклонения.
Така реших този път основата да е летви.  Това определено много улесни децата.



Меките четки не влязоха в употреба, само тези които бяха плоски и с твърд косъм се включиха.
Мисля, че скоро време трябва да подменя всички четки, в най-добрия случай ще чакам Дядо Коледа да го направи.








Вярно е, че цветовете на акрилните ни бои са малко ограничени, и затова ще трябва да пиша на до Лапландия.
Изобщо тази година имам големи очаквания, съвсем добросърдечно съм решила да драсна ред, два и за личното ми дългогодишно желаниe - старинно пиано. Я ме чул, я не... за четките обаче няма как да не се отзове. Представете ли си трите ние без свястна четка, няма как да ни забрави. Че как иначе ще си нарисуваме дъгата в Страната отвъд дъгата.



Между другото за да върви по-бързо работа и да съхнат боите включих сешоара на ниска степен. Децата са нетърпеливи напоследък, а майка им също.



Последните довършителни щрихи с маркер, кой каквото си може.

После безцветен лак, за да издържат тотемите на дъждовете, които между другото днес не спират. Всъщност вече съм напълно сигурна, че дъждовното време е много плодотворно за действащите лица от блога Страната отвъд дъгата.

Когато грее слънце имам две полуголи, пепеляви, намазани с малини муцунки които не се прибират у дома дори за обяд, ала когато вали имам малки сръчни художнички.
Двете крайности са абсолютно необходими за благополучието на калпазанките, за спокойствието на родителите им.


Така за край ви казвам не преставайте да рисувате, да свирите, да пишете и да се смеете и да мечтите защото това е крайно наложително за благополучието на всички край вас и за самите вас.

Чудесен ден.

Цветовете на дъгата от капачки - Art from bottle caps

   Привет, в Страната отвъд дъгата.

Честит празник с малко закъснение на всички деца и всички родители които дори пораствали вярват в, че вълшебното хапче за не-порастване на Пипи Дългото чорапче продължава да действа. 

Днес при нас вали и като че точно тогава става най-цветно. Сигурно за да има дъга е почти непременно нужно да има и дъжд. Преди време попаднах на това интересно твърдение, което няма как да пропусна да цитирам този източник точно днес.

Самият факт, че виждате дъги, се дължи на конусообразните фоторецептори в очите ви – за животните, които не притежават подобно нещо, дъгите не съществуват. С други думи – вие не просто гледате към дъгата, вие я създавате. Това е изключително, особено като се има предвид, че всички красиви цветове, които виждате, представляват по-малко един процент от електромагнитния спектър.

 Красиво казано, днес ще ви споделим и една интересна идея която ни вдъхновява да виждаме света по-различно.

Ала нека първо ви попитам :

- Колко време мислите, че е нужно да съберат толкова много капачки.

Отговора е по-малко от година, когато във вашата кауза се включат всичките ви близки, познати, приятели... Всички заедно тук и там от България.

 Започнахме с ето това количество което миналата година си донесохме от София.

 Родителите на съпруга ми бяха събирали, като сами бяха организирали гъста мрежа от снабдители на капачки сред всички баби в блока им. Моите родители сега при гостуването си докараха втора голяма партида от България. Ние самите въобще не пием газирано и бутилирано обаче.