Краконошските полски цветя - Krkonošské luční květy

Има проекти,  които осъществени с децата са ми много скъпи. Навярно вече знаете, че живеем в планината. Тя носи загадъчното име Краконош и е пълна с истории с приказки за бури, вълшебни градини, тайни пътеки и залутали се пътници, носи цветове и багри от мораво до златисто и никога не спира да ме удивлява и мъничко да ме плаши.

 Ако ви кажа, че съм заобичала хълмовете с разлюлени треви и тихите пътеки няма да се учудите. Същото е и с децата те живеят в този ритъм, ходят по същите криволичещи калдъръми, слушат същите приказки и учат в училище имената на цветята, на местностите, на легендите и вярват във всяка чудновата история.

Колкото и да ми се иска да ви опиша онази утринна картинка пълна с пчели, роса и цъфтящи детелини, толкова по-малка се усещам и все не стига думичка или две да ви предам смирението и вдъхновението, което ме залива докато гледам люшналите се треви пълни с цветя.

Така безвъзмездно цъфтящи и красиви в разточителното многото си цветове.  Понякога се чудя колко неща в живота ни са безвъзмездни, разточителни и пълни с яркост, без да ни обвързват с нищо. Не съм ги садила, не съм ги поливала, не съм ги подреждала в лехи и въпреки това са съвършени, дали ако миг спрем да планираме няма да е по-лесно да живеем. 

За това, този наш проект ми е много, много скъп. Дари и Верето  харесаха идеята да направим отпечатъци на цветя. Някои са мацати само с пръстче, други с виличка, трети с клечка за зъби. Листата на всичките са рисувани с маркери.

  Макове разцъфтели, ей така от нищото на белият лист.

Ленени цветчета в синьо с малки овални листенца, точно колкото пръстчето на едно детенце.

 Глухарчета отпечатани с вилица, така лесно и забавно.

Розови свещички ги наричам аз, а децата им казват змийски корен, те знаят повече за дивите цветя от мен, ден след ден ходят с учителките си навън учат името, вида и значението на всяка тревичка.

 Знаят, че някои видове са отровни, други са лековити и така сладко се ядосват като почна да бера букети от опасните цветя. А аз така им се смея, защото още не съм видяла човек отровен от цвете. :) Освен това хапвам детелини и си правя пудра от глухарчета и ставам една наистина много необразована мама, която гази боса насам натам без да я е страх от ужилване.
Казвам им, че няма да ме ужили пчела просто така... ще ме ужили само, ако се страхувам, че ще ме ужили. :) А понеже не се страхувам за последните 13 години от както живея тук, не ме е жилила нито една. :)

 Верето се зае да надпише имената на всяко цвете.

Вяра направи шест свои цветенца, неините са онези с детелините.

  

   Ето как понякога прекарваме дните си.

Толкова много цветни неща има това малко местенце, а момичетата все повече ръстът, един ден ще трябва да събера всичките си любими истории от блога в книжка. Ще я отпечатам в две екземпляра( или може би в три)  и ще им я дам и докато се учат как да живеят в Чехия, на мен ще ми е по-лесно да им кажа, че цялото време са живели всъщност от другата страна на дъгата.