Бухалче от пликче в три стъпки

   

  Привет и вие ли имате разни неща сложени в хартиени пликчета.
Аз си държа сушените ябълки, билките и джоджена в пликчета.
Забавно е, обаче да откриете в шкафа с подправки едно хартиено бухалче.
И децата да ви попитат защо то се преселило там...

Дарето изработи това смешно пернато точно в три стъпки, останете с нас и разберете как стана това.

Билки - цветове събрани в една шепа

    Тази година се върнах късно от България. Всички глухарчета бяха прецъфтели, а белите цветчета на бъза бяха малки плодчета. Мислех си, че съм изпуснала всички билки. Ония дето не събрах по Еньовден защото бях на Вършец с децата и чертаехме с цветен тебешир дама, или просто си отпочивахме. 

Разбира се това лято свърших много неща, прочетох купчина книги от старата ми детска библиотека. Извадих си няколко любими цитата от Дикенс, написах няколко стиха, и се видях с приятелките ми както едно време под звездното небе  на огромната ни вършечка тераса с разговори без тайни.   

И все пак когато се върнах знае, че съм изпуснала нещо... цялото лято в Чехия. Такова каквото от години наред съм свикнала. Зелено и маково, с аромат на окосена трева и вкус на касис. Него все пак него съпруга ми го беше обрал, и прибрал в фризера.

Само след седмица, обаче знаех, че онова което най-много ми липсвало е постоянните ми разходки за билки. В всяко стръкче има такава сила, уловена от слънцето и къпана от росата.

Сигурно сте чували за пришницата prunella vulgaris - мъничка билка която една мила приятелка ми каза - нея открих първа да продължава да цъфти дори и през август, след всичките пъти в които упорито косена през лятото. Събрах я й я изсуших... Тя идеална е за изприщени деца, било то екзема или пъпки от шарка. А така върлуваше точно като си пристигнахме. 

После видях, че има още жълт кантарион.

А за него толкова исках да ви разкажа една легенда, че нямах търпения да започна да пиша тази публикация. 

Когато разпънали Христос, Свети Йоан който във всичко следвал учителя си, стоял съкрушен под кръста. От раните на Спасителя накапали няколко капки кръв, долу под кръста имало малко нежно растение със жълти цветове. Свети Йоан, не познавал това цвете, но подтикнат от накапалата божия кръв събрал всички цветчета и направил от тях извлек. Този лек можел да лекувала всяка рана, а цвета му бил тъмно червен точно като кръвта. Из нашите ширини всички я наричат Йоаново олиo - Janův olej - a в България е познато като Кантарионово масло. 

За две бурканчета от кантарионовото масло ми беше нужно солидно количество кантарион. 

Когато берете такъв погледнете зелените листенца на слънце изглаждат ли вся едно са целите в дребни точици сте намерили точния вид. На неговите жълтите цветчета трябва да имат малки черни точки.  

Изсушената билка се накисва със зехтин в стъклен съд и се оставя на слънчево място поне 40 дена. След това се прецежда, течността която се получава е тъмна, червена и особено лековита .

През целия август не спирах да бера всичко което се изпречеше на пътя ми. Вързвах в малки китчици и изсушавах. 

Цариче само за мен. Действието му е направо удивително при проблеми с цикъла. Тук няма да се спирам в подробности, предполагам, че ако ви е интересно ще се разровите в повече.   

Върбовка дребноцвета  тя пък е идеална за проблеми с простата. Тези дни заминава за България. Ако не я познавате обаче, не се впускайте в безразборно събиране, лековит е само един вид на това растение и то в точно това с малките цветчета. Има такива които растат край реките и големината на билката е почти метър, с нея трябва да се внимава защото не е подходяща е токсична.

Списъка на всичко което в този кратичък срок събрах и изсуших е солиден. Някой неща си донесох от България. Като Маточнината, листа от дюля и билка Паричка с която се сдобих на Рожен. 

Тук си донабрах Мащерка, плодове от бъз, равнец, кантарион, бреза, невен, живовляк, киселец и разбира се това което ни донася есента. 

Есенните билки- глогинки, трънки и шипки. 

Възглавнички с билки

 

  Когато клепките им натежат, и сънени очички мигат, очакват те в прегръдка нежна. Постелята им  пранички чаршафи бели... Със слънчеви ръце изпънати, от вятъра люляни... когато клепките им натежат очакват лятната омара, на билките разцъфнали цвета, възглавнички от лавандула брана... ушити от грижовността на мама.

  Тези възглавнички са малко от архива... ших ги преди година, на момичетата. Тези дни обаче, децата нарисуваха с цветни маркери едната. Изпъстриха я  цялата с цветя и хем ми стана мило хем за миг ми домъчня за мига в който бяха нови новенички. 

  Лавандулата я донесе татко в един горещ ден, докато си бяхме в България. А ние я пренесохме през летищата та чак до Чехия... Розите са тукашни. И все пак възглавничките имаха и още едно интересно нещо... Конците за бродерията ( ако мога въобще да я нарека така)  са ми подарък от моя мила приятелка от Своге. А панделките са доста ретро да кажем, от времето на моето детство.  

   И въпреки цялостната какофония се получи много успокоителен резултат.  Интересно е, че вече година още силно ухаят на лавандула. Попаднах преди време на възглавнички пълнени точно по същия начин, но освен листата от билки имаше и оризови зърна. Ще опитам някога как би се получило в този вариант. 

   За сега само идеята, сладкия сън на децата ми и желанието да задържа слънцето още миг сред нашите ширини... Миг лято, омара и лавандулови полета...  а после заедно ще нагазим през дъхавия път на есента.

Слънчево невеново масло

    Сутрин градината ни цялата потъва в роса... Момичетата обикновено излизат по гумени ботуши защото летата тук са мокри и дъждовни. Спокойно можем да живеем с илюзията, че сме в някоя английска провинция... но вместо лехи с рози имаме невени. За да цъфтят цяло лято обаче, не оставам  цветчета им да прецъфтяват напълно. А винаги когато са напълно отворени, и попили най-много слънчева светлина откъсвам най-големите цветове и ги оставам на проветриво, топло място да се изсушат. За седмица, две обикновено имам няколко шепи супен невен.

    От него приготвим невеново масло. В голям буркан заливам сушените цветове със зехтин.Оставам буркана на югозападния ни прозорец, където слънцето го нагрява през целия следобед в следващите четири, пет седмици.  Колкото по-дълго кисне невена толкова по-тъмно става маслото. То има силно затоплящ ефект. Когато се роди Даренцето мажех стъпалцата й, а сега когато момичетата са по-големи им подарявам лятно слънце в студените зимни вечери след баня.

    По същия начин приготвям кантарионово масло. Миналата година направих смес невен и кантарион и се получи също силна и лековита смес за ожулени колена, и издрани лакти.   Прецеждам маслото от цветове през тензухена марля, го наливам в тъмни шишета. Тук е мястото да ви споделя една интересна възможност как да рециклирате  цветното стъкло :  Витамини и подправки  

   Ето и нашето предложение. Етикетчето към това шишенце е изрязано от страницата на стара книга и към него е пришито на машина още едно по-малко бяло листче със съдържанието. Завързано е ленено канапче, а тапата е коркова от бутилка с вино. 

   Лек ден, и дано споделяте мислите ми, че е важна идеята, а не изработката и не е важна опаковката, а съдържането.