Мълчано

Моите мисли изпълват всяко място от белият лист, оставят сенките да довършат фразата, а останалото е тишината от неизказаната тъга. 

Медузи през януари

Привет. 
Вън вали сняг всеки ден, но аз вместо да седна да плета шалове, почнах да оцветявам една рисунка, която чака близо година да я довърша. Пак беше зима, януари и започвам да си мисля, че по това време на годината явно почвам да си мечтая за море.

Завръщане

Случва се да спра да рисувам, а като се върна да намеря започнатите лотоси, но да нарисувам кръг и да го заплета в крилата и покрия със сенки лотосите вече е лесно.  Есен е и когато моливите да се плъзнат в сив цвят, да направят тъмнината и да си тръгнат, никого не натъжавам.











Работен момент, само на молив а тънкописец.

Огледало

  









































Част от огледало която няма да имам.  Някъде там между редовете и извивките разветрени от молива ми е реалността. 

 Обичам огледалата в човешките души, там най-добре виждаш какъв си. Никой не може да излъже огледалото, то само отразява. Във всеки които стои срещу нас  виждаме онова което сме. Понякога се ядосваме, друг път се радваме, но огледалото не е виновно за нашите недостатъци и нашите добри черти. 

Нарисувах половин огледало, онази част която е загубена сред тревите. Премълчана в стръкчетата метличина и закачена на басмената ми рокля с въздишка когато случайно съм минала през полето от ръж. 

Цветя - Zentangle

Лято и ми се рисуват цветя, такива диви и растящи само във фантазията.

Жълти съзвездия

   Верето обича звездите, звездните карти и изумителните мъглявини.

Бях нощна смяна  и просто си нарисувах няколко жълти петна за начало. 

После случайни триъгълници, а накрая осъзнах, че там е скрито небе и карта.

Вгледате ли се ще откриете съзвездието Пагас.

След смяната ми, Вяра видя рисунката и ме поправи, всъщност Пегас е допрял Андромеда. 

В крайна сметка, не аз съм специалиста по звездите у дома. Аз само обичам да запълвам времето си с кръгчета. 

Плакат с триъгълници

Рязко на дясно и от цветя минавам на триъгълници. Още не съм довършила лявата рисунка, но дясната е готова. Така е когато човек е отпуска, а вън не спира да вали, хващат го лудите.  

Първо с молив всеки триъгълник, после с маркери. Ах, харесала съм си един разкошен комплект за нескромната сума 58$, но се оказва и с евтини става да се драска.

Можех да оставя плаката така бял, идеален за бяла рамка, но всичко е игра и просто следвах вълната, която се оказа черна.

Пътуване

На Малкият Принц

"- Моля... нарисувай ми овца... ,,

Можах само да ти нарисувам небе, компас и крила. 

"Ах мъничък принце, така постепенно разбирах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези. ,,

" За мен ти ще бъдеш единствен на света. 

  За теб аз ще бъда единствена на света. ,,

"И малкият принц си тръгна, замислян за своето цвете. ,,

Снежинки - snowflake

Тaзи зима, не вали... а аз чакам да завали и рисувам снежинки...

Жълтата линия

Преди време видях една графика... красива, цветна, артистична, а един момент в нея 

така силно остана в съзнанието ми, че преди да се впусна в рисуване бях го нарекла натрапчива мисъл... за жълто  

StudioLegohead    е източника, ако ви се иска идете да видите тази уникална рисунка и прекрасния момент с жълтите линии.

Естествено, че беше невъзможно да нарисувам копие, дори за лично ползване това е някак неетично, затова просто си изсвирих жълтите линии в друга тоналност. 

Подарък

  
    Обикновено рисувам на нощните ми смени, дълги часове от полунощ до сутринта...  чертичка, кръгче, дантела и после пак наново. 
А зимата рисувана на стъклата, тя е виртуоз, а аз само аматьор. 
А3 и А4 лист след лист, стъкло след стъкло, правя ѝ компания.
Тя ми подарява съвършенство, а аз ѝ подарявам цветове. 
Тебеширените ѝ скици са за мен, а моите са подарък. 

Един ден аз си забравих чадъра...

  Един ден аз си забравих чадъра... но бях с шарените си гумени ботуши.

После си казах, все нося големия си чадър насам и натам... и после така лесно го забравям насам и натам. Не, че не обичам да се връщам, даже напротив вярвам че като се върна и точно обратно на всички предсказания за лош ден, точно на мен, точно сега ще ми върви двойно по-добре.

Та, мислех си заради вечното ми мотаене заради дъждовно време ( което не е нищо необичайно тук) не е е ли добре да имам малък.  Само дето аз съм така придирчива, относно вида на чадъра си, че на моменти си мисля дали не съм някоя далечна роднина на Мери Попинс, която има красив чадър с извита дръжка която е формата на глава на папагал.

Веднъж ви попитах какъв цвят е чадъра ви.  

Накрая от мотане, просто получих подарък този сребристо-зеленикъв семпъл братовчед на мерипопинсовия, достатъчно малък за да го прибера с елегантно движение в дамската си чанта. 

 Аз обаче не оставям празни повърхности и просто го нарисувах... с маркер за текстил.

Щом от сега нататък ще живее отвъд дъгата, то трябва да изпълнен с колеца и заврънкулки.

Време

Вчера на днеска му викахме утре.  - каза Верето веднъж.

Днеска, утре ли е? Утре,  другиден ли е? - пита Дари почти всеки ден.

  Аз вярвам , че времето е величина живееща само в мислите ни. Извън нас самите времето е без значение. Защото, ако нас ни няма няма да има и как да го усещаме, описваме и определяме. Има СЕГА което е единствено само ДНЕС, защото аз съм тук.